„Ингеборг Бахман – пътуване в пустинята“ (Ingeborg Bachmann – Journey Into the Desert), 2023, Швейцария/Германия/Люксембург/Австрия/Йордания/Италия, сценарист и режисьор Маргарете фон Трота, продуценти: Бетина Брокемпер, Бади Минк, Катрин Ренц; оператор Мартин Гшлахт, музика Андре Мергенталер, в ролите: Вики Крипс, Роналд Церфелд, Тобиас Рех, Базил Айденбенц, Луна Ведлер, Марк Лимпах. Разпространява Арт фест.
Голямата Маргарете фон Трота долетя за София филм фест. Получи наградата на София на Столична община. И новият й филм „Ингеборг Бахман – пътуване в пустинята“ е вече по екраните. Разказва за дългата и травматична връзка между двама значими писатели: Ингеборг Бахман (1926–1973) и Макс Фриш (1911–1991). Тя е колкото страстна, толкова и мъчителна, дори когато живеят в омайния Рим – любимия й град, където по-късно умира. Връзката между двамата е, след като Ингеборг Бахман се е отказала от поезията и преди Макс Фриш да напише страхотните романи „Щилер“ (1954) и „Хомо фабер“ (1957).
Ингеборг Бахман (Вики Крипс) е красива, напета, елегантна, независима жена. И силна поетеса. Среща се с прославения драматург Макс Фриш (Роналд Церфелд) – едър и приятен – в Париж. И двамата са звезди. Заживяват заедно в родния му Цюрих. Ингеборг Бахман се дразни от чукането на пишещата му машина. Не й идват думи. Той работи и става все по-ревнив. Тя се среща с разни мъже, но обича само него. Отказва да бъде домакиня и съпруга – заминава за Рим. Той изпада в творческа криза. Звъни по телефона постоянно и напразно. Изневиделица се пръква на прага й. Тя иска да го въведе в своя интелектуален кръг. Макс Фриш се дърпа и пие. Всъщност и двамата си падат по уискито. Цигарата не слиза от ръката й – дори в болничната стая. Френетичното пушене на Ингеборг Бахман е показано като всмукване на свобода и своеобразна разправа със задрямалата индивидуалност.
Тя открива, че в тефтерчето си той записва нейни думи, жестове и реакции, за да ги „внедри” в произведение. Изгаря го невъзмутимо. Той е гузен. В един момент връзката са разпада. Тя изпада в депресия. После заминава за пустинята със свой млад австрийски приятел. Там сбъдва мечтата си да направи четворка с трима мъже. Безкрайните пясъци на пустинята – денем и нощем – я омагьосват. Разперила ръце, Ингеборг Бахман се чувства освободена от травмата „Макс Фриш“. Но става все по-зависима от успокоителните.
Филмът е конструиран в смесена структура – флашбек и настояще. Спомени и преживявания се редят в кръговрата на трудната любов. Прославената феминистка Маргарете фон Трота отново – след Роза Люксембург и Хана Аренд, си е избрала за център силна и влиятелна жена. И нито за миг не се разколебава да защитава правото й на независимост и дързост в почти непробиваемия мъжки свят.
Родената в Люксембург Вики Крипс (1983) е отново изумителна – след като блесна в „Призрачна нишка“ (2017) на Пол Томас Андерсън, тя почти не слиза от екран и всеки път изненадва със сияйност, царственост и хамелеонство. Еднакво убедителна е като императрица Сиси в изтънчения „Корсаж“ (2022) на Мари Кройцер или като алтер его на режисьорката Миа Хансен-Льове в лигавия „Островът на Бергман“ (2021).
Прочее Ингеборг Бахман е свързана и с друг филм, който е по екраните тук – монологичният документален „Анселм“ (2023) на Вим Вендерс – ефектен портрет на авангардния художник Анселм Кифер. Тя, заедно с Паул Целан, е сред любимите му поети и се цитират нейни стихове.
Геновева ДИМИТРОВА
