„Моите 40 години се получиха добри. 50-те бяха лъскави, 60-те – фантастични, 70-те феноменални“, казва Хелън Мирън, която продължава да бъде сред абсолютните фаворити на кастинг директори, продуценти и режисьори. Никой от тях не се вълнува от факта, че прочутата англичанка с руска синя кръв, командор на Британската империя, празнува 80. Навръх юбилея си тя блести в „Земя на мафията“, перфектно изпипания сериал за две враждуващи фамилии в Лондон. Нейната мисис Хариган е изискана, елегантна и непреклонно свирепа. Подобни образи – на жени, които със зъби, нокти и куршуми защитават високата си цена в безскрупулния мъжки свят, продължават да й прилягат напълно естествено. „В съвременната култура всяка жена е феминистка“, твърди Мирън, която открай време подхранва митологията за своята непредвидимост и хедонизма си.
„Не може да контролирате мнението на другите за вас. Важното е да се чувствате добре. Всеки трябва да поема рискове. Мотото ми отдавна е „Прави това, от което се страхуваш.“ Ако нещо те плаши, ти си на ход. Ако някой те плаши, изправи се срещу него. Провокирай, атакувай. Страхът e разрушителна емоция, въпреки че понякога те спасява от глупави действия. Пречи на творчеството, на експеримента, замъглява преценката. Задължително е да държиш юздите му. Ако го овладееш, ще продължиш напред, ще се поучиш от преживяното и ще пораснеш“, категорична е звездата, изиграла почти всички значими образи в световната драматургия.
Убедена е, че успехът се гради върху провала. След всяка проба-грешка с усмивка обяснява, че прецакването не е проблем. Умее да открива изхода и в най-заплетения лабиринт. „Скачам в пропастта и оставям на адреналина да си свърши работата. Никога не знаеш докъде може да стигнеш, докато не се предизвикаш. Много по-способни сме, отколкото си мислим“, казва още Мирън, разписала се в десетки епоси, драми, комедии, хоръри, екшъни.
Ясно е, че няма задръжки пред камерите, още когато през 1978 година приема да е Цезония в еротичната вакханалия на Тинто Брас „Калигула“. Прелюбодейка е в „Готвачът, крадецът, неговата жена и нейният любовник“, детектив в „Главният заподозрян“. Не се притеснява да се съблече и след 50-те. От дебютантка знае, че голотата печели, но тя продава своята според собствените си правила. Като в „Календарни момичета“ на Найджъл Коул, един от най-хубавите женски филми от зората на новия век, перла в емоционалното британско кино. Там е вироглавата и независима Крис, която става тартор на благотворителна акция – с приятелки събират пари за местното онкологичното отделение, като позират топлес за календар.
Също толкова непринудена и шармантна – без да се интересува от рождената си дата, е като агентката на МИ6 Виктория Уинслоу в суперзрелището „Бесни страшни пенсии“ в компанията на Морган Фрийман, Брус Уилис и Джон Малкович. Знаков филм, в който, както се знае, пенсионерите от ЦРУ, МИ6 и руското ФСБ доказват на младите и надъхани джеймсбондчета, че старите кучета все още хапят и че само те, използвайки опит, оръжия, връзки и смелост, умеят да разплитат мащабни и зловещи конспирации. Отново е шпионка, този път в комбина с бивш синдикален активист, в чиято роля е Пиърс Броснан, и с пенсиониран психиатър – Бен Кингсли, в Thursday Murder Club. В криминалната комедия на Нетфликс и Крис Кълъмбъс, оставащ в аналите със „Сам вкъщи“ и „Хари Потър“, страхотните ветерани разследват неразкрити престъпления, докато пият чай веднъж седмично в старчески дом. Нещата стават сериозни, когато в квартала им е извършено брутално убийство. Официалната премиерна дата е 28 август. Сигурно е, че Хелън Мирън отново ще докаже рядката дарба да съчетава върховна женственост с рефлекси на мъжкар. Неслучайно в трилъра „Война на дронове“ се справя с персонаж, първоначално предвиден за актьор. В чисто мъжката екшън поредица „Бързи и яростни“ не желае дубльор, за да управлява автомобила си със 120, осъществявайки стара мечта да е рисков шофьор. Направо се състезава със своя любимец в жанра Вин Дизел. Но критиците високо я ценят и в „Жената в злато“, където е еврейска бежанка, която се бори да си върне картина на Густав Климт, отнета от семейството й от нацистите.
Нейният специалитет и най-стабилната й запазена марка остават великите феминистки. Първата е Клеопатра в Националния младежки театър. Хелън е и руската императрица Екатерина Велика в минисериала на HBO, както и Елизабет Първа в едноименната драма на Том Хупър. За Елизабет Втора в „Кралицата“ на Стивън Фриърс е удостоена с „Оскар“. Изключителна е като Голда Меир – еврейката от Киев, която се превръща в Желязната лейди на Израел. Една от най-известните жени в света за всички времена сякаш оживява в невероятното превъплъщение на Хелън Мирън, постигнато и с удивителната портретна прилика, изработена от гримьори и художници. Филмът на Гай Натив се фокусира върху войната в Близкия изток през 1973 година, когато коалиция от арабски държави, водена от Египет и Сирия, напада Израел на Йом Кипур – най-свещения ден за евреите. Армията на Израел стига на 120 километра от Кайро. Започнала на 6 октомври, битката приключва на 25-и, вървят и преговорите за мирно споразумение между Израел и Египет. Хелън Мирън буквално влиза в кожата на остарялата Голда Меир, която до сетния си дъх не спира да страда за смъртта на своите войници. Разтърсващ е епизодът, в който Голда дърпа кислородната маска от лицето си, за да пуши настървено и за последно неизменната си цигара. Мирън е още кралица Шарлота в „Лудостта на крал Джордж“, играе и две легендарни съпруги – София Толстой в „Последната гара“ и Алма, жената до Хичкок. Неслучайно е Дама на кралицата. Но никога не е била почитателка на династията, макар че много уважава Елизабет II, дори си бъбри с нея на конните състезания в Аскът.
За Мирън по-ценни от благородническата титла са петте награди БАФТА, двата Златни глобуса, двете Златни палми от Кан… Въпреки че не обръща кой знае какво внимание на неизброимите си отличия. Винаги е била отвъд протокола. Не й пука да каже, че се е друсала през 60-те – като повечето артисти от своята генерация. Отказва се от кокаина, когато узнава, че нацисткият престъпник Клаус Барби, наричан „касапинът от Лион“, е станал наркобарон в Южна Америка. „От този момент нататък не съм докосвала белия прашец, макар да обичах коката“. Марихуаната й се сторила противна, а преживяванията си под въздействието на ЛСД определя като „ужасяващи“.
Преди години обаче Хелън Мирън разказа пред GQ, че е подлагана на сексуално насилие. „Без бой. Просто бях затваряна в стая и принуждавана. Затова мисля, че дори жената да легне в леглото на мъжа, може да каже „не“ в последния момент. И ако той не спре, е изнасилване.“ Но тогава не подава жалба, защото „такива бяха времената“.
Трезвата екзистенциална разсъдъчност идва и от славянската ДНК на Хелън Мирън. Прадядо й е фелдмаршал Камински, един от героите на Отечествената война на Русия срещу Наполеон. Дядо й, Пьотър Василиевич Миронов, е близък на император Николай II. През Първата световна война е на служба в английската столица. Малко преди Западна Европа да изпрати Ленин в Русия, аристократът търси в Лондон оръжие за Бялата гвардия. След като болшевиките извършват преврата, познат като Октомврийската революция, Миронов губи не само богатството, но и родината си. Съпругата и синът му Василий Петрович, бащата на Хелън, успяват да стигнат до Лондон. Катлийн Роджърс, майката на Хелън, е англичанка от работническата класа. Мирън не говори руски, но брат й Базил и сестра й Катрин запазват руската си фамилия Миронов.
Родителите на Хелън искат да стане учителка, но тя от малка знае, че ще бъде актриса. Хелън е възпитана в любов към музите, макар че невинаги може да отиде на кино, театър и опера – личният й бюджет е ограничен. Но още като ученичка проявява подчертан интерес към актьорството, пише „Гардиън“. През 1960 година влиза в Кралската Шекспирова трупа, за да натрупа опит в десетки постановки по пиеси на великия бард и други класически автори.
Приятелка с огледалото, враг на скалпела
Да бъдеш силен е много по-интересно от това да бъдеш красив, е кредото на звездата
Хелън Мирън е сред малкото актриси, незасегнати от стигмата на възрастта. Тя е и сред единиците, които запазиха естественото си лице въпреки бръчките по него. Страхотната дама държи на дистанция високите технологии в дерматологията, които съсипват физиономии – както се случи, примерно, при Никол Кидман. Не желае да се превръща в жертва на маниакалността, в манекен на безумието. „Природата следва своята логика. На всяка възраст човек придобива познания, с които й се наслаждава. С годините идва мъдростта, започваш да разбираш света по различен начин. Да бъдеш силен е много по-интересно от това да бъдеш красив“, е кредото на звездата.
Eлeна Лидия Василиевна Миронова – това е името на актрисата, родeна на 26 юли 1945 година в болница Queen Charlotte в квартала Чизуик, Западен Лондон. Дължи много на майка си, Катлийн Александрина Ева Матилда Кити Роджърс. Тя отрано я възпитава, че не бива да се страхува от каквото и да било, най-малкото – от отлитането на младостта. „Това беше най-ценният й съвет. Е, когато бях на 18, хората на 50 ми се струваха като от далечна и много чужда страна. Но когато пристигнах в нея, разбрах, че е най-хубавото място на света. Дори по-вълнуваща от тази, която наскоро бях напуснала. В онази, предишната, си млад, прелестен и в суперформа. Но почти без самочувствие, раздиран от постоянни колебания и съмнения. Не знаеш какво ти предстои, нито как трябва да се случи по най-добрия начин.“
Дребнавата всекидневна суета й е чужда. За нея стилът няма срок на годност. С кеф обикаля сергиите на прочутия лондонски пазар Портобело. „Мога да се облека с дрехи „втора употреба“, важното е да пия първокласно шампанско“, усмихва се жената, която на 70 дефилира на ревю в Париж, но често се подстригва собственоръчно. „Идеята да се разхождам пред много хора е в кръвта ми, играла съм в десетки представления“, обяснява тя. Модата я привлича – всичко се случва на момента, без предварителни репетиции и сценарии.
Работи с L’Oreal Paris по кампанията им Worth It Resume, защото световният бранд сваля шапка пред жените, които си позволяват кариера на 70 плюс. „Жената с ценз и познания винаги плаши статуквото“, не се колебае Мирън. Тя е категорична и че сексът не приключва с десетилетията, а тъкмо обратното – преживяването е още по-страхотно. „Когато бях на 20, сексът беше лишен от смисъл. Сега е просто прекрасен!“, откровена е тя.
Периодично, дори и днес, някой одумва Хелън Мирън, че няма собствени деца. На 13 случайно гледа документален филм за раждане. Ужасена е завинаги. И го коментира без грам предразсъдъци и буква лицемерие, откровена до скандалност. „Не ми е било писано. Бях убедена, че просто чакам подходящия момент, но той така и не дойде. Не ме интересува какво си мислят хората.“ Преди години отегчени от еднообразното си битие „близки“ я подканват да ражда, защото „биологическият часовник тик-така“. Нейният единствен отговор е „Майната ви!“.
„Не всички изпитват необходимост да създадат потомство. Нямам майчин инстинкт. Децата сякаш никога не са били в дневния ми ред. Бях твърде заета да бъда актриса. Не можех да си представя как ще вмъкна дете в графиците си, без то да страда, че постоянно съм на работа и времето за него не ми стига. Не мисля, че съм някакво изключение. Много жени се страхуват да имат деца, дори не ги искат, но им липсва смелост да разкрият истината. Иначе обичам малките същества. Те са много забавни. Но нито за миг не съм съжалявала, че останах без наследници. Светът напоследък е пренаселен.“
Хелън Мирън и Лиъм Нийсън – твърде лично
Разделят се, за да излезе той от сянката й, но се обичат и до днес
Преди премиерата на сериала „Екатерина Велика“ 74-годишната тогава Хелън Мирън хвърля сериозна бомба в публичното пространство. Според репортери на британски медии тя признава за интимни ласки с 300 мъже. „Винаги съм била моногамна. Но не обичах да се задържам за дълго с един и същ партньор. Преди да срещна съпруга си, търсех вниманието на по-млади обожатели. Вероятно съм имала над 300 любовници, но само трима или четирима заслужават да се споменат.“
Както се знае, един от тях е Лиъм Нийсън. Как е изглеждала бурната история между син на полицай и готвачка от Северна Ирландия и внучка на аристократ от императорския кръг в Москва? Като холивудско сантиментално пано или като напоителна британска драма от времето на сърдитите млади хора? Нито едното, нито другото. Хелън Мирън и Лиъм Нийсън се разделят след близо петилетка в рая на споделените чувства. И то не защото се разлюбват, заради трети човек или след битови скандали. Тя ще разкаже след десетилетия, че го е „пуснала“ в името на неговото бъдеще в киното. Защото британката, която е със седем години по-зряла от гаджето си, вече знае, че ако останат заедно, талантливото момче от градчето Балимина, което се намира на 35 километра от Белфаст, ще се тормози в мощната й сянка и все ще го разпределят във втория състав.
Лиъм Нийсън, който в ранната младост дели страстите си между боксови мачове и спектакли, вижда за първи път голямата си любов в лондонски театър. Тя е Лейди Макбет – непоколебима и напориста, чувствена и жестока. „Стоях вцепенен и без думи. Изключителна актриса и красива жена. Но бях завладян не толкова от страхотния й сексапил, спечели ме човешкото й излъчване. Веднага разбрах, че Хелън е изумително същество“, връща лентата Лиъм Нийсън. Изправят се един срещу друг през 1980 г. във фентъзито „Ескалибур“ на режисьора Джон Бурман. Тя вече е сред водещите имена в индустрията. Някой на терена дава съвет на Нийсън: да внимава много с Хелън Мирън, която е безпощадна в иронията си дори към мъжете, които би могла да хареса. Нийсън за втори път онемява пред нея, когато я вижда в роклята на героинята й Моргана, но се опитва да реагира като професионалист. Имат няколко общи сцени. Една от тях е откровено любовна. Той е рицарят Гавейн, който толкова настървено се нахвърля на Моргана, че даже няма време да свали ризницата си. На премиерата обаче е ужасно разочарован – точно този кадър е изрязан. Дебютантът от провинцията гледа тъжно, докато царствената Мирън отминава „ножицата“ на монтажа с усмивка. Но и двамата бързо забравят за филма, защото всеки от тях вече е силно ангажиран с другия. „Преди да я срещна и да работя с нея, бях чел някъде, че когато тя хареса мъж, имитира походката му на шега зад гърба му. Един ден видях, че имитира моята“, спомня си актьорът. Тя му шие риза, както е направила и за другите няколко партньори, които си заслужават да бъдат споменавани в биографията й.
Хелън Мирън става естественият лидер на дуета им не само защото има повече житейски опит. Дръзко убеждава Лийм Нийсън да напусне Дъблин и да заживее с нея в Лондон. „Търпението е полезно качество, но понякога не е толкова лошо да бъдете нетърпеливи“, мотивира се тя. Избира точния агент на Лиъм, който да го отведе към точните кастинги. Но въпреки това Нийсън все още е далеч от водещите персонажи. Далеч е и от амбицията, тъй като е близо до избраницата си, която обожава. Твърдо вярва, че Хелън е жената на живота му, и понякога я ревнува ужасно. „На някакво парти Мохамед Али се опита да открадне цялото внимание на Хелън. Нагло флиртуваше с нея и това адски ме ядоса. Но пък бях поласкан, че мъжага като него иска да ми свие гаджето“, признавал е Нийсън. Връзката им с Мирън е много по-силна, отколкото предполагат в съсловието. Тя обаче има други тревоги, които нямат общо с ревността – започва да подозира, че кариерата на Лиъм Нийсън буксува заради нея. Вече вряла и кипяла в киноинтригите, се опитва да разнищи причините за недоверието на режисьорите към нейния синеок ирландец – хвалят го бегло, но нищо повече. Добре познаваща егото на мачовците в арта, Хелън Мирън допуска, че Лиъм Нийсън рано или късно ще се подразни от възходящите й успехи. Не е сигурна в самочувствието му. Не вярва, че психиката му ще издържи на професионалното напрежение, и се опасява, че в крайна сметка любовта им ще бъде пометена. Тя не спира да бди над развитието му в занаята, но на нейния фон той не може да се докаже като ярко присъствие. И Мирън осъзнава, че не може да продължава така, защото Лиъм Нийсъм не е обречен да свири втора цигулка.
„Не му беше лесно в сянката ми. Усещах, че е време да излезе изпод крилото ми. Той се справи с елегантност и достойнство“, коментира тя през 1994 г. пред The New York Times. „Беше му сложно да гравитира в моята орбита. Аз бях известната, аз печелех големите пари. И настъпи моментът, в който пак аз трябваше да предприема съдбовната крачка. Да го пусна, въпреки че ми беше ужасно трудно“, добавя тя. През един ден на 1985 г. му оставя бележка, че повече няма да бъдат заедно.
„Ние бяхме не просто двойка. Ние съществувахме като едно цяло. Живеехме един за друг. Беше нещо голямо и за мен, и за Лиъм. Щастливка съм, че ми се случи. И понеже бяхме толкова луди от любов, настъпиха тежки дни, толкова трудно ни беше да се разделим“, искрена е Хелън Мирън през 2018 г. в шоуто на Греъм Нортън. Лиъм Нийсън страда като никой друг. Ирландският му гняв не познава лимити. Той, тогава само на 33, не може да повярва, че Хелън Мирън, вече на 40, го е зарязала – не заради друг, а заради самия него. Актьорът напразно дълго се надява, че тя ще се насити на свободата си и ще се върне при него. Според градските легенди й устройва засади на церемонии и прожекции, на които Хелън Мирън приема овации за поредния си триумф.
Нейни признания донякъде хвърлят яснота върху действията й. „Духът ми винаги е бил прекалено приключенски. Душата ми – прекалено номадска. Откакто се помня, не съм спала на едно и също легло повече от три месеца“, двусмислена е тя. Пак в шоуто на Греъм Нортън, пред чиито камери застават заедно за първи път след повече от три десетилетия, споделят, че продължават да се обичат. „Обичам го дълбоко и до днес. Той е невероятен човек“, разтапя се Мирън.
Има обаче и още нещо, за което не се говори. Католикът Лиъм Нийсън вероятно е искал наследници от Хелън Мирън. Но през 80-те за тази дейност все още са необходими двама. И досега е убеден, че дължи много на Хелън, и до днес я гледа като божество. Но едва ли би отрекъл, че възходът му в киното започва след разлъката им – „Списъкът на Шиндлер“, блокбастърите, наградите, милионните хонорари. Единствената му съпруга е очарователната Наташа Ричардсън, майката на децата му. Щастието им продължава само 15 години – актрисата, която е дъщеря на знаменитата Ванеса Редгрейв, умира след инцидент на ски през 2009 г. След смъртта й Лиъм Нийсън се втурва в екшъните, сред които най-известна е сагата „Твърде лично“.
На 52 се омъжва за Тейлър Хакфорд
Дават си свобода, а след дългите раздели са още по-влюбени
„Всеки пише своята история в зависимост от избора си. Номерът е да се научиш как да
се справяш с живота. Грешно е да си мислиш, че винаги имаш право и си съвършен. Но да си уверен, е признак, че се опитваш да подобриш себе си“, е философията на Хелън Мирън, която е волна птица извън щампите на Холивуд. Тя не крие, че е „подобрила“ аз-а си и благодарение на единствения си съпруг. Тейлър Хакфорд, сред чиито най-известни филми са „Рей“, „Адвокат на дявола“, „Офицер и джентълмен“ и „Паркър“, е сред най-влиятелните фигури в кинобизнеса. Той е бивш президент на Гилдията на режисьорите в Америка.
Запознават се на кастинга, който Хакфорд провежда за „Бели нощи“. Американецът закъснява и англичанката побеснява. Влизат в словесен сблъсък, но тя получава ролята. Годината е 1987. През следващите две петилетки се оказва, че между тях има истинска любов. Мирън обаче не иска и да чуе за сватба. Но той, въпреки предишните си два брака, държи на ритуалите. Както ще признае по-късно булката, женят се по „юридически причини“. Сватбата е в Шотландия, откъдето са корените на жениха, датата е 31 декември 1997, точно на рождения му ден. Наконтен в червен килт, Тейлър Хакфорд посреща булката, сияеща в златист аутфит. Венчават ги в енорийска църква, а първата си брачна нощ прекарват в замък. Идеята е да се врекат дискретно, без камери и репортери. Но Хелън Мирън поръчва огромно количество декорации от букети и местният цветар я разконспирира. Въпреки това събитието е камерно и много романтично. Хелън Мирън споделя, че ги обединяват общи възгледи за нещата от живота, тъй като са връстници. И за двамата най-важното е да си дадат свобода, защото всеки работи, без да съобразява графиците си с други. През дълги периоди са разделени, но след това са още по-влюбени, твърди актрисата. Често могат да бъдат видени ръка за ръка по червените килими. Тя е плътно до него в най-трагичния момент от живота му, когато Рио, един от синовете му, умира едва на 51 от много рядък рак. Ударът е съкрушителен, съвземат се дълго и мъчително. „Животът на Рио ни показа как може да се подкрепяме в общност, да сме щедри един към друг. Рио сподели житейския си път с много хора, които днес го оплакват, но имаха щастието да го познават“, пише семейството в изявление до медиите. Съпрузите участват в благотворителни каузи, чиято цел е битката с рака. Днес Хелън Мирън прекарва всяка свободна минута с Тейлър Хакфорд в някоя от къщите им по света. Напоследък любимото им имение е край езерото Тахо между Калифорния и Невада.
Албена Атанасова