Експерти в сценичните изкуства от три континента аплодираха „Лицето на ближния“, поредната версия на „Сфумато“ по великия Достоевски. Спектакълът на Маргарита Младенова по „Идиот“ беше философската кулминация в международния театрален фестивал „Варненско лято“, който по традиция събра хитови постановки на родни трупи и гости от Европа. И тъй като сред културните мениджъри бяха представители на арт институции от САЩ, Австралия и Индия, в следващите издания на престижния форум вероятно ще гастролират и артисти от съответните държави.
„Лицето на ближния“ спечели любопитството и интереса на публиката с необичайната интерпретация на вечните екзистенциални драми и трагедии, в които Достоевски ситуира героите си. Както се знае, централният персонаж – младият княз Мишкин, чиято чиста и наивна доброта го отвежда до фатални за ума и душата му отношения, е прототип на самия писател. Достоевски разкрива какво се случва с човека, когато попадне във върхушката на конфликтите, желанията, страстите и егоизма на така нареченото светско общество. Неслучайно авторът на прочутия роман казва: „Да обичаш цялото човечество е лесно, трудно е да обичаш грозното лице на ближния.“ „Проклетият въпрос защо всичките идеи се провалят в човешкото действие няма давност. Той гнети съзнанието до днес и поражда много опити да се открие отговора, някои направо уродливи. Не е за вярване, че в ХХI век известни фигури настояват да се върне публичното смъртно наказание. Да се върне гилотината. Максимата „Обичай ближния като себе си“ е най-красивият възможен отговор. Но и най-непосилният. Неслучайно я няма сред старозаветните десет божи заповеди – не можеш да обичаш по заповед. Тя не е и новозаветна проповед. „Обичай другия“ е Христовият вик за спасение, изстрадан от самия него. Прозрението му за любовта като единствено възможното контрадействие срещу злото, пропадането, унищожението. Духът да се изправи срещу беса – единствено възможният заговор в името на доброто. Уви, Донкихотовските усилия на княз Мишкин да спаси пропадналия ближен не със съвети и поучения, а като поеме неговото страдание с надежда през потъмнелия му лик да просветне първообразът, се провалят. Но силата на самоубийствения жест е в това поне за миг, поне докато са заедно, у ближния да се събуди паметта за светлината.“, коментира Маргарита Младенова. Заради всичко това „Сфумато“ се завръща към Достоевски. „Когато и да са писани големите текстове през вековете, са писани като за сега. Само с любов пречистваш и спасяваш полетелия към бездната. Но дори мислещият човек е загърбил тази истина. Сега човекът е обявен за потенциален виновник, само трябва да бъде изловен. Не, човекът не е роден като убиец и крадец. Състраданието на Мишкин не е религиозна лекция, то е срещу верижната реакция на унищожението.“, категорична е тя.
Според професора големият въпрос в нашия объркан и абсурден свят е не дали някой може да повтори саможертвата на Христос, а каква ще бъде неговата съдба, ако това се случи. Маргарита Младенова неслучайно цитира определението на изтъкнатия грузински философ Мераб Мамардашвили „Идиоти на възвишеното“, с което той описва хората, обсебени от абстрактни идеали и „очистителна страст“, отказващи да признаят реалната, жива и сложна същност на нещата от живота в цивилизацията ни.
В „Лицето на ближния“ актьорите играят в пространство, в което няма декори и тази формална липса на сценография засилва въздействието на думите. Нищо излишно, никакви декорации, никакви самоцелни предмети. За да си припомним истинското предназначение на театъра – да търси и открива смисъла. Художници са Михаела Добрева и Борис Далчев, музиката е на Асен Аврамов. В ролите са трима опитни Сфуматовци – Александър Тонев, Албена Георгиева и Деян Жеков, и трима изгряващи артисти – Паола Маравиля, Павлина Илова и Мартин Проданов. „Лицето на ближния“ е втората част в програмата „Изгонване на бесовете“. „Театърът рядко може да си позволи да продължи пътешествието и да отиде по-нататък в пътуването.“, казва Маргарита Младенова. Предишното представление от програмата по Достоевски – по „Бесове“ с режисурата на Иван Добчев, се задържа седем години в афиша на „Сфумато“. Актьорите в него бяха двойно повече. „Лицето на ближния“ е по-концентриран, по-аскетичен прочит.
Албена АТАНАСОВА