Куентин Тарантино непрестанно доказва, че е абсолютно непредвидим. Режисьорът, който твърди, че неговите филми не събират хората, а ги разделят, е написал пиеса. Премиерата й вероятно ще бъде на някоя от сцените на „Бродуей“ в Ню Йорк, но като нищо може да се появи в афиша и на някой от театрите в Тел Авив, от където е съпругата му, израелската певица Даниела Пик. Поне засега се предполага, че първото представление ще се случи през 2026 година. Режисьор ще бъде Тарантино. Означава ли това, че се е отказал от киното? Едва ли. Но вече няма съмнение, че двукратният носител на „Оскар“ е зарязал проекта си „Филмовият критик“, който самият той прокламира като евентуална лебедова песен в седмото изкуство.
Основният му аргумент е железен – вълнението, с което е работил по сценария, изведнъж се е изпарило. Споделя го в подкаст, качен в платформа в YouTube. И разказва историята на обречения на забвение The Movie critic. През 2023 година той е готов с осем епизода за едноименен сериал, чието действие се развива в Лос Анджелис през 1977-а, донякъде вдъхновено от жлъчта или похвалите на кинокритиците, които чете в ранната си младост, когато напуска училище. Но стачката в Холивуд блокира началото на снимките. А при следващата фаза, при която Тарантино трябва да започне преговорите с продуценти, си дава сметка, че осъществяването на толкова продължителна продукция ще го отегчи. Затова решава да прекрои сюжета за двучасов филм. Прави го, но отново без тръпка. Днес на шега обяснява, че няма как да се получи нещо интересно, свързано с най-скучната професия в света.
Всъщност „Филмовият критик“ е замислен като своеобразно „интелектуално“ продължение на „Имало едно време в Холивуд“, но без героите на Брад Пит, Леонардо ди Каприо и Марго Роби. И след като цялата идея пропада, Тарантино все пак се връща към „Имало едно време в Холивуд“ и по-конкретно към Клиф Бут, образа на Брад Пит, за който актьорът получи „Оскар“. Пит на свой ред уверява приятеля си, че е готов отново да влезе в каубойските ботуши на секси каскадьора, чийто черен хумор и стоманени мускули силно освежават леко протяжния седемдесетарски стил в „Имало едно време в Холивуд“, в който има препратки към Новата вълна във френското кино. Така в „Приключенията на Клиф Бут“ вече бившият дубльор е „важна клечка“ в Холивуд, когото търсят за какви ли не услуги, тъй като умее да се справя с всякакви проблеми в битието на неуправляемите и екстравагантни звезди. И тук настъпва изненадата – Тарантино дава историята си от 120 страници на Дейвид Финчър, който вече започна снимките на филма за Нетфликс. Авторът на този истински роман се кълне, че няма да се меси в работата на колегата си, защото, според него, той е другият велик в Холивуд със своите „Седем“, „Боен клуб“ и „Странният случай на Бенджамин Бътън“. И в трите хита блести Брад Пит.
Сега големият въпрос е какво ще снима Тарантино. Той отрича, че е затруднен в избора на сюжет, макар че това не е първият проект, който зарязва – предишният е „Стар Трек“. Но категорично коментира, че му е по-важно да бъде с децата си – синът му е на пет, а дъщеря му на три. 62-годишният автор на независимо кино казва, че няма за къде да бърза, защото иска Лео и сестричката му да пораснат, за да бъдат свидетели на творчеството му и да го запомнят по-добре. А и в момента му е много по-вълнуващо да се посвети на писането. След романа „Имало едно време в Холивуд“, който излезе у нас със знака на „Кръг“ и в който Тарантино предлага различен поглед към историята и персонажите от едноименния филм, се появи и сборникът с кино есета Cinema Speculation. В него той се връща към филмите от 70-те години, неговото истинско училище за живот и кино.
А защо Тарантино се насочва към театъра? Явно не е особено доволен от случващото се в седмото изкуство – от агресията на изкуствения интелект до тази на стрийминг всекидневието. Въобще не крие, че четирите седмици, през които се разпространява всеки нов филм, никак не са достатъчни – вече на втората може да го гледа по телевизията. Неслучайно Тарантино нарича 2019-а „последната година за истинското кино“. Може би предпочита театъра и поради поне още две причини – билетите са по-скъпи и никой не говори по мобилния си телефон. Не бива да се забравя, че кинаджията дебютира на сцената като актьор през 1998 г. в бродуейското представление Wait Until Dark.
На фестивала в Кан още помнят средния му пръст
Показва го на публиката, когато тя освирква христоматийното му „Криминале“
Куентин Тарантино не пести мнението си и често стига до бруталност в оценките, а в момента на мушката му са римейките в Холивуд, които според него излизат един след друг. И казва, че не иска да гледа нито „Дюн“ на Дени Вилньов, нито „Рипли“, нито новия „Шогун“, защото оригиналите са му напълно достатъчни – както 13-те часа на „Шогун“ от 80-те години, така и „Дюн“ на Дейвид Линч от същия период. В същото време обаче харесва продължението на „Жокера“ – „Лудост за двама“, което беше масово отхвърлено от критиката. Да не говорим за факта, че Тарантино тотално отхвърля франчайзите на Марвел, наричайки ангажираните в тях свои колеги „наемни работници“. Тъкмо заради това неглижира примамливата оферта да режисира „Стар Трек“, защото според него подобен вид продукции „задушават творците“. Не желае да снима и по чужди сценарии.
Биографията му е пълна с куп скандали. Кан все още помни дебюта му на фестивала през 1994-а. Повечето от присъстващите на церемонията за награждаването очакват гран при да отиде при „Три цвята: Червено“ на Кшищоф Кешловски. Но вместо чуват Клинт Истууд, председател на журито, да обявява „Златна палма“ за „Pulp Fiction“ – черната комедия „Криминале“ на Тарантино с Джон Траволта, Брус Уилис, Ума Търман и Самюел Л. Джаксън. Освиркванията не закъсняват. Не спират, дори когато Тарантино се опитва да произнесе благодарствената си реч. Тогава режисьорът, в онзи момент на 32 години, се обръща към публиката в Двореца на киното и показва среден пръст към дама, която крещи „Това е помия“.
Албена Атанасова