Babygirl, 2024, САЩ, режисьор Халина Рейн, продуценти: Дейвид Хинойоса, Халин Рейн, Джулия Ох; оператор Яспер Уолф, музика Кристобал Тапиа де Веер, в ролите: Никол Кидман, Харис Дикинсън, Антонио Бандерас, Софи Уайлд.
Не си представях, че Никол Кидман би могла да играе във филм, сравним с пошлия „50 нюанса сиво“ (2015) на Сам Тейлър-Джонсън. Но ето, че се случи. Филмът е обрамчен със секс между Роми (Никол Кидман) и съпруга й (Антонио Бандерас) с прошарена брада. В самото начало те дишат тежко и викат, а след това тя гледа порно и се самозадоволява. На финала е спокойно.
Ню Йорк. В навечерието на Коледа. Роми оглавява компания за роботи. Лъскава е. Не е съвсем младолика, но добре изглежда. Семейството й е задружно – двете дъщери са тийнейджърки. Съпругът й е театрален режисьор, който поставя „Хеда Габлер“ на Хенрик Ибсен. На улицата Роми вижда как хубав, напет младеж (Харис Дикинсън) усмирява побесняло куче. После го среща в офиса си като стажант. Той нагло я оглежда. Тя видимо лудва по него, отдавайки се на скритите си желания. В един момент правят секс, но той не е рутинен като онзи със съпруга – младежът прилага разни властови техники, за да я възбужда. Дори я кара да лочи мляко от чинийка на колене. Отива в дома й. Запознава се със съпруга и момичетата… Вика я на дискотека с електронна музика. Когато отново е приласкана за семеен секс, тя изпада в истерия и заявява на мъжа си, че никога не е изпитвала оргазъм с него. Естествено, връзката е разкрита. И какво от това?
Гледали сме десетки филми с маниакално любовно или сексуално привличане между хора с голяма разлика във възрастта, единият от които е шеф. Тук обаче ролите са разменени. Но това филмът не става по-смислен. Някои го намират за симпатично ироничен, но на мен хич не ми изглежда така. Празен е. Кънти. Дори заиграването с „Хеда Габлер“ не е ефектно, въпреки че и при Роми става дума за демонична страст и опит за своеобразна еманципация.
Макар да е безспорно добра актриса и притежателка на красиво тяло, Никол Кидман с нейните пластични операции отдавна не е съблазнителна както навремето в „Широко затворен очи“ (1999) на Кубрик например, който също е еротичен трилър в навечерието на Коледа. Но в него огромният режисьор създава болезнено-метафизичен портрет на живеенето в края на ХХ век – просперитетният нагон изтиква емоционалните пулсации, а изоставеното либидо се въргаля из боклуците на мегаполиса. Докато в този филм няма дълбочина, няма нюанси, няма живот. И всъщност дори Никол Кидман няма какво да играе. Същото се отнася и за Антонио Бандерас – героят му е сведен до обслужващ персонал. Единствено Харис Дикинсън, когото познаваме като красивия модел от „Идиотският триъгълник“ (2022) на Рубен Йостлунд, има по-сериозни задачи, макар че и неговият персонаж остава мъгляв и недоизкусурен.
Нито парчето на Джордж Майкъл, нито рокът, нито електронната музика, сами по себе си въздействащи, не успяват да сътворят атмосфера.
Халина Рейн (1975) е нидерландска актриса и режисьорка, снимала се при Пол Верховен и видимо е вдъхновена от неговия еротичен трилър „Първичен инстинкт“ (1992). Има още много да се учи, но не може да й се отрече смелост в епохата на политкоректността и #metoo. Любопитно е, че самата Халина Рейн е играла в театрална постановка на „Хеда Габлер“.
А от 1 до 10 май в Дома на киното ще се състои четвъртото издание на Националния фестивал на българското кино „Награди на СБФД „Васил Гендов“. Прожекциите са безплатни. Ще има и срещи с авторите на филмите.
Геновева ДИМИТРОВА