Рекордите по сцените на „Раковски“ са все по-оскъдни, но Театър 199 все така владее челните места в класацията. В най-прочутото арт мазе работят и творят здраво, за да останат верни на традицията – първокласни актьори в умни спектакли без давност. Без възраст, пенсия или съсловен снобизъм. Неслучайно представление № 100 на „Разговори с мама“ се оказа толкова свежарско и въздействащо, колкото и на премиерата преди десет години. И въпреки че Меглена Караламбова никак не обича „четките“ и дитирамбите – независимо от звездния си статут тя е доказан отборен играч, няма как човек да не се възхити от виртуозното й изпълнение в „Разговори с мама“, наситено с елегантен размисъл за живота.
Дуетът им с Георги Къркеланов в тази смешно-драматична затрогваща история е забележителен, базирайки се на психологизма без излишни ефекти. Връзката между майката и сина е толкова силна, че се превръща в двубой без победител. Докато мерят сили, разнищват вечните въпроси, страхове и илюзии – във всеобхватните им парадокси и противопоставяния. Сякаш не Сантяго Карлос Овес и Жорди Галсеран, а самата Меглена Караламбова е автор на репликата: „Това, което за теб е голям ужас, за мен е въздух под налягане.“ И то не защото наскоро празнува 83, а заради мъдростта, иронията и самоиронията, които споделя с героинята си, наблюдаваща с почуда зависимия от битовия материализъм свой син. Откровено потресена е, когато разбира, че той вече дори не се люби с жена си, но пък не спира да мечтае за лукс. „Много ми харесва, че сериозните теми са представени по смешен начин. Пиесата е за човещината, всичко друго е от Лукавия. Тя е за това, че трябва да обръщаме внимание на човека до нас. Най-важното е да видиш в очите му обич и вярност. Те са ни страшно необходими във времето на комерсиализация, на алиенация, на агресия. Пътувам с градския транспорт и гледам как всеки се е забил в телефона и никой не вижда никого и нищо наоколо. Хората вече не умеят да общуват, не могат да си говорят, да си кажат две нормални думи.“, категорична е Меглена Караламбова.
Постановката на Венцислав Кулев е по пиесата на Жорди Галсеран. Първата й част е адаптация на каталунския писател по филмовия сценарий на аржентинеца Сантяго Карлос Овес, който пък с едноименния филм печели голямата награда на Московския кино фестивал през 2004 година. „Умело ситуираните комедии на Галсеран се занимават с проблемите на съвремието ни, героите му понякога са гротескни, понякога болезнено реални, но до един са близки до светоусещането на зрителя и успешно задоволяват неговото желание за забавление в театъра. Мама казва „Старостта е привилегия, с която се сдобиваме малко късно. Единственият начин истински да се възползваме от нея е не да я държим само за себе си, а да я споделим.“ Бих заменил „привилегия“ с „богатство“ – и тогава на преден план излиза посланието на автора, че старостта позволява на човек, макар и на преклонна възраст, когато животът вече е почти изживян, да открие простите истини за съществуването. И това е голямото богатство, както на старостта, така и на докосването до смъртта.“, коментира режисьорът.
Албена Атанасова