Един от най-известните български фотографи също се оказа заплетен в ужаса „Петрохан“, който разтърси държавата. Неговият син Леон, заради когото баба му и дядо му се обърнаха за помощ към Агенцията за закрила на детето, също е прекарал време в хижата в Петрохан. Личната история на самия Варсано е като сценарий за филм. След като завършва фотографското училище, започва работа като сценичен работник в Учебния театър на ВИТИЗ. Пробва се за място на фотограф в Киноцентъра, но не го приемат. Явява се на конкурс в „Пирогов“, където става „медицински фотограф“. В началото на 1989 година, гневът му към системата изригва и с боя написва „Тодор Живков Берия“ по фасадите на няколко сгради по булевард „Цариградско шосе“, който тогава се казва „Ленин“.
Вечерта на 9 март попада в милиционерска засада в Парка на свободата. Бяга по улица „Светослав Тертер“, където го чака друг патрул. Когато на другия ден брат му, писателят Раймондо Варсано, отива на мястото на произшествието, изумено вижда, че караваната, край която е тичал Симон Варсано, е надупчена от куршуми на височината на човешки ръст.
Диктатурата, пречупена през призмата на един творец, е във фокуса на документалния филм „Симон срещу страха. (Случаят Варсано)“ на Георги Тенев и операторите Борис Мисирков и Георги Богданов. Продукцията за първи път разкрива в детайли персоналната история на този протест. Симон Варсано отказва да говори за времето, когато е преследван и прострелян в центъра на родния му град, как оцелява по чудо, как е малтретиран и унижаван от режима. След 10 ноември нито веднъж не осребрява смелостта си. Наричат го „най-дискретният герой на българската демокрация“, „най-мълчаливият дисидент“.
От 2000 година насам работи във филмите на американските филмови компании Б.У.Ф.О. и „Ню Бояна“, снимайки световни знаменитости – Бен Кингсли, Морган Фрийман, Майкъл Кейн, Вал Килмър, Пиърс Броснан, Мила Йовович, Ейдриан Броуди, Салма Хайек, Джейсън Стейтъм, Ед Харис, Колин Фаръл, Антонио Бандерас, Мартин Шийн, Уесли Снайпс. Баща е на четири деца от различни жени, като предпоследното е Леон Варсано от лагера на Ивайло Калушев. „Мисля, че сме посети на тази земя, за да се радваме. Откакто се помня, се радвам на деня. Хората като че загърбиха това усещане – че те има, че си жив“, казва Симон Варсано.
Албена Атанасова