Интриги, гениални сюжетни обрати, финал, който изненадва и най-съсредоточения читател – всичко това го има в книгите на Агата Кристи, призната за „кралицата на криминалния роман“. Тази изключително умна жена по изумителен начин успява да преплете привидно различни улики, за да разкаже завладяващи мистерии, които до днес приковават вниманието на публиката.
Ново проучване, ръководено от Марйолайн ван Велзен от Университета в Грьонинген, Холандия, обаче потвърждава съмненията, че в последните си години Агата Кристи е страдала от някаква форма на деменция. Учените се опитват да разкрият подробности за психичното й здраве, като използват лингвистични анализи. Лексикалното разнообразие е нещо като „активен речник“, който използваме в разговори или писмено. Това е броят на думите, за които можем да се сетим, докато говорим или пишем. С напредване на възрастта до 65-годишна възраст разширяваме речника си, като учим нови думи. След това този речник може да остане на достигнатото ниво, което би било нормално, или да започне да намалява поради неврологично заболяване. През 2011 г. изследователи, базирани в Торонто, публикуват задълбочено проучване на творчеството на крими писателката и предполагат, че тя може би е страдала от болестта на Алцхаймер. Новото проучване потвърждава, че има признаци на когнитивен спад в късното й творчество, но изводите сочат към различна форма на деменция.
Родената като Агата Мери Клариса Милър преди 135 години, на 15 септември 1890 г. в Торки, графство Девън, Англия, расте в уютна среда на привилегировано семейство от средната класа. Майка ѝ е с артистична душа и е твърдо убедена, че дъщеря й не бива да се учи да чете преди осмата си година. Но малката Агата е нетърпелива и само на пет вече разпознава думите, а скоро започва да „поглъща“ една след друга книги от семейната библиотека. Ненаситна читателка, тя написва първото си стихотворение едва десетгодишна. Детството ѝ е изпълнено с истории, които измисля за себе си и близките си, но никой дори не предполага, че тези детски фантазии ще се превърнат в литературни пъзели, които ще завладеят милиони читатели по целия свят.
През 1912 г., на бал за млади офицери, Агата среща привлекателния пилот Арчибалд Кристи. Любовта им е бърза и пламенна и две години по-късно, в навечерието на Първата световна война, те се женят. Арчибалд заминава на фронта, а Агата става доброволка в болница. По-късно започва работа в аптека, където черпи безценен опит, който ще ѝ помогне при създаването на сюжетите ѝ, в които отровата често е в центъра на мистерията.
След войната семейството се установява в Лондон, а през 1919 г. се ражда единственото им дете – дъщеря им Розалинд. Първият й роман, „Тайнствената история при Стайлс“, е публикуван година по-рано и представя на света белгийския детектив Еркюл Поаро. Личният живот на Кристи взема драматичен обрат през декември 1926 г. След смъртта на майка си и разкриването на извънбрачната връзка на Арчибалд, Агата изчезва без следа. Колата й е намерена изоставена, с изключени фарове, на ръба на езеро. В мащабното полицейско издирване участват хиляди доброволци, включително известни писатели като Артър Конан Дойл. След единадесет дни Кристи е открита в хотел в Харогейт, регистрирана под името на любовницата на съпруга си, доста по-младата Нанси Нийл. До края на дните си Агата твърди, че няма спомен за събитията, но мнозина се съмняват, че не става дума за амнезия, а по-скоро за премислено бягство, което ще остане част от мистериозния й живот.
След развода си през 1928 г. Кристи предприема пътуване до Близкия изток и по време на разкопки в Ирак среща доста по-младия археолог сър Макс Малоуън. Двамата се женят през 1930 г., а бракът им се оказва стабилен и щастлив, въпреки 14-годишната разлика във възрастта им. Агата Кристи се шегува, че археологът е най-добрият съпруг, който една жена може да има, защото колкото по-възрастна става, толкова повече той се интересува от нея. Двамата пътуват десетилетия из Близкия изток, където тя черпи вдъхновение за някои от най-известните си романи като „Убийство в Месопотамия“ и „Смърт на Нил“. „Убийство в Ориент Експрес“ пък е вдъхновен отчасти от едно пътуване на връщане от археологическа експедиция на съпруга й. Поради лошо време влакът остава на релсите за 24 часа.
Кристи е известна със своята изключителна работоспособност – пише всеки ден, дори по време на пътувания. Но извън романите си тя е резервирана, избягва публичността, не дава интервюта, предпочита да бъде наблюдател, а не обект на наблюдение. Тази черта в характера й вероятно допринася за умението ѝ да улавя човешките слабости и тайни. Домът й се превръща в тихо убежище, където се посвещава на семейството си – живее тихо и уютно със съпруга си, дъщеря си и любимия си внук. Продължава да пише криминални романи, но и романтична проза, която публикува под псевдонима Мери Уестмакот. Именно в тези най-късни нейни творби се усеща, че вече губи паметта си.
През 1971 г. Кристи е удостоена със званието Дама-командир на Ордена на Британската империя за приноса си към литературата. Умира 5 години по-късно, на 85, оставяйки след себе си 66 криминални романа, 14 сборника с разкази и няколко пиеси. „Капан за мишки“ до днес държи рекорда за най-дълго играната театрална постановка в света. Агата Кристи продължава да е и най-продаваният автор на всички времена.