Ars longa, vita brevis

Ars longa, vita brevis

Алцхаймер и обич в „Преди да забравя“

„Преди да забравя“, 2024, България, режисьор Станислав Дончев, продуценти и сценаристи Теодора Стоилова-Дончева, Станислав Дончев; оператор Добромир Николов, музика Александър Костов, художник и костюми Адриана Найденова, в ролите: Александра Димитрова, Иван Савов, Васил Кънев, Никола Мутафов, Рая Пеева, Мария Статулова, Константин Цанев. Разпространява Про филмс.

Още един въздействащ български филм. При това – нискобюджетен и скромен. Следях развитието му близо четири години – за първи път го прочетох като проект в художествената комисия към Национален филмов център. Най-сетне излезе на екран.
Илиана (Александра Димитрова) е приятна жена към 40-те. Работи в кол център и фактически издържа семейството. Фрустрирана от бързо развиващия се Алцхаймер на 74-годишния си баща Стоян (Иван Савов) и от обтегнатите отношения с авантюристичния си съпруг Николай (Никола Мутафов), тя предприема рисково пътуване с татко си, на което взема и сина си Веско (Васил Кънев). Той е интелигентно дете на път да стане тийнейджър, много обича дядо си и страда от вечните караници на родителите си. Случват им се и смешни, и страшни, и дребни, и съдбовни неща. Обратите са остри.

Майка, баща и внук първо отиват на село при сестрата на Стоян (Мария Статулова) – груба, алчна и брутална. Набързо си плюят на петите. Интересна е срещата с оправната, ексцентрична и сърцата братовчедка Деси (Рая Пеева), която ги завежда на колоритния фестивала в Гела. Стоян ту е с акъла си, ту се губи, ту се напикава… Илиана хладнокръвно се оправя в безрадостните ситуации. Е, намесва се и Николай.
„Преди да забравя“ е вълнуваща семейна драма в ефектната опаковка на road movie, където конфликтите произлизат не само от изгубеното съзнание на Стоян, а и от изопнатите отношения в семейството на Илиана или уволнението й. Прави впечатление, че диалозите са естествени, отривисти, живи. Речта на Стоян е най-често неадекватна, направо абсурдна, в унисон с болестта му. Често разговорите са по мобилни телефони, естествено. Камерата наблюдава внимателно пътешествието и състоянията и на героите, показвайки красоти и емоции из България.

За достоверността и въздействието на този колкото забавен, толкова и мъчителен филм, страхотно допринасят актьорите. Хубавата дебютантка Александра Димитрова се справя отлично с трудната си роля на притеснен стожер. Експресивно и богато е изпълнението на невероятния Иван Савов – неговият клет Стоян е и тук, и там, и разпилян в спомените и фантазмите. Прочее, напоследък, освен в „Преди да забравя“, го гледахме в още два нови филма „Триумф“ на Кристина Грозева и Петър Вълчанов и в „Стадото“ на Милко Лазаров. И навсякъде е приковаващ и различен. И Рая Пеева е доста далеч от екранния си имидж – макар да не прилича на разтропана селянка, тя се превъплъщава смело в своята особена героиня.

Предишният филм на Станислав Дончев-Стамбата „Писма от Антарктида” (2019) бе деликатен, психологически верен и вълнуващ, на светлинни години от развлекателните „Търси се” (1999), „Експерти“ (2000), „Корпус за бързо реагиране“ (2012), „Корпус за бъзо реагиране-Ядрена заплаха” (2014).

Е, и „Преди да забравя“ е семеен като „Писма от Антарктида“ (2019). И се занимава изключително важни, актуални и универсални теми, като болестта Алцхаймер, връзките родители-деца, семейството, отчуждението, обичта… Но сега, освен че със съпругата си Теодора Стоилова-Дончева, са отново продуценти, те са и сценаристи – историята е вдъхновена от заболяването на нейния баща, без филмът да е автобиографичен.

Що се отнася до Алцхаймер, дегенеративността на постепенно пропадащото „аз“ все по-често връхлита животите ни и неведнъж е експлоатирана в киното. За мен най-силното й присъствие е в британския „Айрис“ (2001) на Ричард Еър, създаден по книгата на Джон Бейли, верния съпруг на голямата Айрис Мърдок, а Джим Броудбент има „Оскар” за неговата поддържаща роля. Болестта е важен сегмент от сюжета и в също Оскаровия (за чуждоезичен филм) ирански „Раздяла“ (2011) на Асгар Фархади, където бащата на главния герой е болен от алцхаймер. Не е за пропускане и американският „Все още Алис“ (2014) на Ричард Глацър и Уош Уестморленд с извънредната Джулиан Мур („Оскар“, „Златен глобус“, BAFTA) като 50-годишната „отличничка” Алис Хауленд, внезапно заболяла от Алцхаймер.

Е, сега си имаме и български. Гледайте „Преди да забравя“ – той е и за големи, и за малки.

Геновева ДИМИТРОВА

Последни публикации