Холивуд отново лавира между новата нормалност и традиционните ценности. Номинациите за „Оскар“ ясно показват, че в американската Академия за кинематографично изкуство и наука 10-те хиляди нейни членове са разделени на два лагера при гласуването – единият държи да дава вота си за сюжетите, посветени на всевъзможните физически и психологически трансформации, а в другия все още има личности, които не са се отказали да подкрепят историите, фокусирани в битието, което доскоро минаваше за „обикновено“ със своите, примерно, двуполови любовни драми.
Едва ли има съмнение, че гангстерско-музикално-джендърският „Емилия Перес“, които е на върха с 13 номинации, ще вземе поне половината от тях. Трансджендър общността като че ли става все по-многобройна сред консуматорите на кино и трябва да й се угажда. За късмет, този път го прави французин – Жак Одиар, който придава стил, изтънченост и мекота на фабулата. Както се знае, двигател на интригата е бос на мексикански наркокартел, който от мъж се превръща в жена, но не само заради това се опитва да изкупи греховете от престъпното си минало. „Можете да ни биете, да ни хвърляте в затвора, но никога няма да отнемете душите ни, нашата идентичност и възможността да бъдем себе си, а не тези, които вие искате. Светлината винаги побеждава мрака“, коментира на церемонията за раздаването на Златните глобуси Карла София Гаскон, която изпълнява и двете роли. Трансактрисата, която все пак не успя да грабне Глобуса, е сензацията на сезона и тя действително е интересна особа. Разбира се, никой не оспорва призива й хората да бъдат приемани според качествата, а не според сексуалността им или според органите им – като новоизбрания папа с матка и яйчници в „Конклав“ на Едуард Бергер, който се сдоби със 7 номинации.
За втори път в историята на Оскарите за „най-добър филм“ се конкурират два мюзикъла – вторият претендент, паралелно с „Емилия Перес“, е „Злосторница“ на Джон М. Чу с 10 номинации. Основното послание, което се очаква да стигне до невръстните зрители от почти тричасовата приказка, е, че може да си различен, зелен и прекрасен. Досега децата знаеха, че има готини и благородни грозници като Шрек и коварно-убийствени Снежни кралици, вече ще се оглеждат дали между съучениците им не се е появил някой представител на извънземна раса.
С 10 номинации е и „Бруталистът“, в който режисьорът Брейди Корбет максимално експлоатира таланта на Ейдриън Броуди да влиза в кожата на болезнено чувствителни източноевропейски интелектуалци, както му се полага по кръв и възпитание – страхотният актьор е син на учител, полски евреин, и журналистка от Унгария. След като през 2003 г. само на 29 спечели „Оскар“ като пианиста от варшавското гето Владислав Шпилман, сега Ейдриън Броуди сигурно ще спечели и за своя архитект, бежанец от Будапеща, който със съпругата си пристига в САЩ след Втората световна война. „Бруталистът“ триумфира на наградите „Златен глобус“, но се оказа в центъра на дебат заради използването на изкуствен интелект за разработване на унгарския език и за архитектурни екстравагантности, което пък режисьорът твърдо защити.
В най-важната категория „най-добър филм“ влизат и филми, които може и да не се харесат на трансджендърите като „Непълно непознат“ и „Все още съм тук“. Първият е биографичен разказ за Боб Дилън, който промени американската поп култура през 60-те. Политическият трилър „Все още съм тук“ връща времето в 70-те години на миналия век, белязани от насилие и борба за справедливост в Бразилия. Сред другите номинирани са скучният „Анора“ за разпищолените руски богаташи в Ню Йорк, „Дюн: Част втора“, ужасяващата колежанска драма „Момчетата от Никел“, „Веществото“ на Корали Фаржа за контролираното клониране, който възроди славата на Деми Мур, въпреки дотягащите символи и алегории.
Номинираните за най-добър режисьор са Шон Бейкър („Анора“), Брейди Корбет („Бруталистът“), Джеймс Манголд („Напълно непознат“), Жак Одиар („Емилия Перес“), Корали Фаржа („Веществото“). Актрисите, които се конкурират в главните роли, са Синтия Ериво („Злосторница“), Карла София Гаскон („Емилия Перес“), Майки Мадисън („Анора“), Деми Мур („Веществото“), Фернанда Торес („Все още съм тук“), а в топ 5 на дамите в поддържащи образи са Моника Барбаро („Напълно непознат“), Ариана Гранде („Злосторница“), Фелисити Джоунс („Бруталистът“), Изабела Роселини („Конклав“), Зоуи Салдана („Емилия Перес“).
При актьорите в централни персонажи Оскара си оспорват Ейдриън Броуди („Бруталистът“), Тимъти Шаламе („Напълно непознат“), Колман Доминго („Синг синг“), Рейф Файнс („Конклав“), Себастиан Стан („Стажантът“). Състезанието за статуетката сред артистите в поддържаща роля е между Юра Борисов („Анора“), Кийран Кълкин („Истинска болка“), Едуард Нортън („Напълно непознат“), Гай Пиърс („Бруталистът“), Джеръми Стронг („Стажантът“).
Участието на България в тазгодишните Оскари е с копродукцията „Човекът, който не можеше да мълчи“ на Небойша Слиепчиевич – в категорията „най-добър игрален късометражен филм“ и вече със „Златна палма“. Екипът от осем българи е начело с продуцента Катя Тричкова. Сценарият е действителен случай – Томислав Бузов, един от петстотинте пътници във влака по линията Белград-Бар, загива, защото се противопоставя на въоръжени паравоенни сили в операция за етническо прочистване.
Кои са най-добрите, ще стане ясно на церемонията в театър „Долби“ в Лос Анджелис на 2 март вечерта, което е между 2 и 5 на 3 март българско време. Водещ на събитието ще бъде комикът Конан О’Брайън.
Албена АТАНАСОВА