Ars longa, vita brevis

Ars longa, vita brevis

Алекс Сърчаджиева: Благодаря на дъщеря ми София, че се замеси в моя моноспектакъл

Алекс Сърчаджиева се впуска в поредното си творческо приключение. Тя е новата водеща на предаването „Аз обичам България“, което стартира скоро по Би Ти Ви. Преди премиерния епизод обаче актрисата е затрупана с ангажименти. Не спира да пътува, имаше премиера в Сатиричния театър, а и продължава да води „Животът по действителен случай“ отново по Би Ти Ви. Истинско чудо е как се справя с толкова много задачи накуп. Но е факт – успява.


– Алекс, на 23 февруари по Би Ти Ви стартира предаването „Аз обичам България“. Веднага ли приехте предложението да станете негова водеща?

– Много се зарадвах, когато получих поканата. Единственото, което трябваше да уточним, преди да я приема, е как да напаснем графиците на телевизията с моите, защото пътувам доста с моноспектакъла ми „На живо и отвъд това“, а и наскоро имах премиера и в Сатиричния театър. За щастие, успяхме. Когато има желание от двете страни, нещата се случват по най-добрия начин.

– Да разбирам ли, че сте фен на предаването?
– Много харесвам „Аз обичам България“, защото е хем забавно, хем научаваш интересни факти от историята на България, киното, музиката, културата въобще. И най-важното – то ни учи на памет. Нещо, което е моя кауза в живота.

– Всички се чудят как ще съчетавате две предавания, защото продължавате да водите и „Животът по действителен случай“?
– Не мога да кажа, че периодът ми в момента е лесен. Натоварено ми е, трудно ми е, но в същото време се радвам, че правя неща, които ми доставят удоволствие. Прекрасно е да си ангажиран с това, което ти харесва. Много е страшно, ако се товариш с неща, които не ти носят нищо – нито удовлетворение, нито удоволствие. Но в нашата професия е така – някой път всичко се струпва накуп и си много зает, а в следващите месеци се чудиш какво да правиш. Минала съм през такъв период без никакви ангажименти и затова сега съм благодарна за това, което ми се случва. А и виждам огромен смисъл в двете предавания. Още когато стартира „Животът по действителен случай“, казах, че приемам тази работа като продължение на моноспектакъла ми „На живо“, където разказвам моята история. В студиото пък неизвестни хора и популярни личности говорят откровено за трудностите, през които са преминали, и начините, по които са успели да се изправят. А така те дават надежда на някой, който седи на дивана и не знае по кой път да поеме.

– Да се върнем към „Аз обичам България“. Преди 11 години вие сте били участник в това предаване. Какви спомени пазите оттогава?
– Много се забавлявах. Както тогава, така и сега, като водеща, се убеждавам, че човек се учи, докато е жив. Ще издам, че в новия сезон имаме рубрика, в която се представят съвременни личности с изключителни постижения на световно ниво. Именно тези светли хора съм убедена, че ще ни помогнат да сбъднем онова прекрасно бъдеще, за което всички мечтаем. Дават ми вяра и смисъл, че имаме основание да се гордеем, че сме българи.
Живеем на райско кътче, с впечатляваща история и с велики герои и спокойно мога да кажа: „Аз обичам България“. Просто трябва да положим усилия да се грижим за страната си. Много пътувам и за съжаление, навсякъде по пътищата виждам изхвърлени пластмасови бутилки, найлонови пликчета, цигари… Да го няма това – си зависи от нас. Ние трябва да се погрижим за нашата си природа, за нашата си родина и да оставим един по-добър свят на нашите деца.

– „Аз обичам България“ дълго време не се излъчваше в ефира и логично възниква въпросът освен рубриката, за която казахте, какви нови неща ще има?
– Ще има много нови игри. В студиото ще свири бенд. Капитаните Сашо Кадиев и Кедъра са страхотни, нахъсани за победа. Те са както много забавни, така и ерудирани. Това, което зрителите ще видят още на 23 февруари, със сигурност ще им хареса.

– Как се работи със Сашо Кадиев и с Камен Алипиев-Кедъра?
– Със Сашо Кадиев се познаваме от деца, но никога досега не сме имали възможността да работим заедно. С Кедъра също нямам професионална обща изява и съм много щастлива, че сега ми се случва. Това е приятно и смислено приключение, през което тримата заедно преминаваме.

– Жестока ли е битката между Сашо Кадиев и Кедъра?
Битката им е непрекъсната. Направо е страшно!

– Докато правим това интервю, вие пътувате за Габрово, където ще играете вашия моноспектакъл „На живо“. Съвсем наскоро той беше обновен с нови истории. Какво е различното?
Две години след раждането на „На живо“ реших, че съм готова да направя продължение. Седнахме с режисьора Димитър Коцев-Шошо и драматурга Яна Борисова, разговаряхме и допълнихме нови истории в представлението, което озаглавихме „На живо и отвъд това“. Различното е, че сега вече е замесена и дъщеря ми София. Тя се появява на сцената, но как става това, зрителите ще видят, като дойдат да гледат моноспектакъла. В началото, признавам, бях притеснена. Оказа се обаче, че София носи нещо много различно на публиката – друг поглед върху живота.
Има и още нови вълнуващи моменти. Всички знаят какви са писмата на Иван (Ласкин, б.а) към мен. Но никой не знае какво е моето писмо към него. Е, вече съм готова да го напиша. Така че има писмо от мен към Иван. Има и писмо от мен към Пепа (Николова, б.а.). И знаете ли кое е много интересно. Идват хора, които вече няколко пъти са гледали „На живо“, и ми казват, че в сегашното представление емоцията е различна, но отново изживяват един катарзис.

– Дъщеря ви София как приема участието си?
– Когато й казах, че много бихме искали да се включи в „На живо и отвъд това“, тя първо ме отряза и заяви да не я занимавам с такива неща. Обясних й обаче, че може да помогне на някого, защото нещата, които тя говори, нямат нищо общо с моите преживявания. София споделя мисли за любовта, за приятелството, за нейните мечти. И когато чуеш това от едно 13-годишно дете, по друг начин усещаш всичко. След като прие да участва, тя дойде на премиерата и хората я поздравяваха. Много съм й благодарна за всичко, което направи, защото не беше длъжна. Независимо че е мое дете.

– По всичко личи, че нещата вървят натам София да тръгне по стъпките на баба си и майка си и да стане актриса…
– Да видим, има още време!

– Тя се снима във филма „Игра на доверие“, сега участва в моноспектакъла ви…
– Тя навлиза във възраст, в която много пъти ще си сменя желанията, но в крайна сметка каквото реши – това ще е. Много й хареса, когато се снима във филма „Игра на доверие“, но сега, като я питам какво смята да учи, казва, че още не знае. И аз бях така. До 12-и клас мислех, че ще следвам международни отношения, но рязко си смених мнението. Каквото и да реши – аз на пътя й няма да застана, както и Пепа не застана на моя.

– Продължавате ли да сънувате Иван?
– О, да, и сънищата ми са много хубави. Винаги са свързани със смях и пътувания – неща, които обичахме да правим. Но Иван си е винаги с мен, усещам неговото присъствие непрекъснато. Нося си го в моето сърце постоянно.

– Наскоро имахте премиера в Сатиричния театър на постановката „Два билета до Майорка“. Доволна ли сте от крайния резултат?
– Постановката е съвременен прочит на пиесата „Слуга на двама господари“ на Карло Голдони. Репетициите продължиха доста дълго време – четири месеца, но с колегите много се забавлявахме. Премиерата мина страхотно. „Два билета до Майорка“ е предизвикателство за мен, тъй като в представлението имам шанса да изиграя две роли, като едната е мъжка – на единия господар. Не мога да кажа, че ми беше лесно. Но когато на актьора му е трудно, това е хубаво, защото започва да ровичка и да изкарва от себе си неща, които дори не подозира, че присъстват в неговата душа и в неговите емоции. Надявам се да съм се справила добре и представлението да има дълъг живот. Срещата с режисьора Андрей Аврамов за мен е втора на театралната сцена. Преди това работих с него във „Всички обичат Гари“. Той е много голям режисьор – един от последните велики, и за един актьор е изключително удоволствие да се докосне до човек като Андрей Аврамов.

– Слушам ви и ви се чудя как успявате да се справите с всички тези ангажименти? Намирате ли време да спите?
– Не. Сънят малко ми липсва. А аз съм човек, който много обича да спи. Истината е, че ако не трябва да работя, моят живот ще мине в спане и по масите, защото съм жесток чревоугодник. Зодия Телец съм и обожавам да ям.

– А с киното какво става?
– Нямам предложение за филми, ако това ме питате. Миналата пролет излезе „Изкуството да падаш“ на младия режисьор Орлин Милчев. Дълго се колебах дали да приема ролята, защото се страхувах. Беше нещо много сериозно, което не съм играла до този момент. Моята героиня е с биполярно разстройство, има проблеми с алкохола, отделно взима хапчета… И много се изплаших. Изплаших се, защото не знаех дали мога да се справя и ме беше страх да не се издъня. Но след дълги разговори с режисьора Орлин Милчев си казах: „Защо не, Александра?! Дай да видим можеш или не“. След премиерата през март даже имах мускулна треска на ръцете, толкова бях стегната и притеснена. Но Орлин направи изключителен филм.

– Мина някак незабелязано по екраните…
– Да, защото някой трябва да те подкрепи, да застане зад теб, да повярва в теб.

– Не ви ли е мъчно, че този труд остана невидян от зрителите?
– Мъчно ми е, разбира се. Особено когато си положил големи усилия. А и наистина смятам, че Орлин направи нещо разтърсващо. Той разказа една човешка история по най-красивия и в същото време прост и обикновен начин. Казвам това, защото в българското кино обикновено се опитваме да представяме нещата сложно и неразбираемо. Не знам защо е така!

– Вие сте свързана и с едно предаване, което след 10-годишна пауза се завръща в тв ефира – „Денсинг Старс“. Бяхте негова водеща. Няма ли сега някаква професионална ревност към вашите наследници – Алекс Раева и Краси Радков?
– Еее, не. Човек няма как да бъде навсякъде! (Смее се.) Малко неудобно става. „Денсинг Старс“ е красиво предаване, носещо положителни емоции, а водещите Алекс Раева и Краси Радков са страхотни колеги. Пожелавам им на добър час и съм сигурна, че ще се справят перфектно.

– Имате ли незабравима история от „Денсинг Старс“?
– Да, имам! Трябваше да излизаме за анонс за реклами и да танцуваме. Бях облечена с дълга рокля и Калин Сърменов, с когото водехме заедно, настъпи роклята и тя се скъса. На следващия анонс ме показваха само в близък план, за да не видят зрителите как три жени шият роклята ми.

– Накрая – с толкова натоварен график какво си пожелавате?
– Пожелавам си здраве и късмет, да пътувам, да се смея, да си пълня очите с красота и да бъда заобиколена от любимите ми хора. Това пожелавам не само на себе си, а на всички!

Антон СТЕФАНОВ

Последни публикации