Има художници – като Кольо Карамфилов, решил да си тръгне от нас преди няколко години, които имат способността дори посмъртно да ни обединяват така, както са го правили приживе. Нещо, на което, за съжаление, не са способни българските властници – нито в парламента, нито в президентството, а още по-малко в прокуратурата. Кольо Карамфилов обаче успява да го направи, а след откритата преди няколко дни експозиция във филиала на Националната галерия – Софийски арсенал, доказа че продължава да го умее и посмъртно.
В изложбата „Отвъд човека“ са показани малко известни творби на Кольо Карамфилов, селектирани от куратора Надежда Джакова и събрани със съдействието на сина му Росен Карамфилов и галеристката Радост Коцева. Както уточняват организаторите – водещ в избора е повтарящият се мотив на човека, изваден извън обичайната изобразителност, превърнат в символ, знак на автора и изкуството му. Тъкмо затова и синът на художника споделя емоционално, че „Кольо К. променяше света с всяка една своя изложба, докато беше с нас на земята. Както неведнъж е казвал самият той – за да ни разкаже една история за малко. До следващата история, която пак да ни разкаже за малко. Историите не свършиха с неговото изкачване по стълбата към небето. Напротив. Отговорността да ги разказваме обаче остана у всички нас, които го обичаме с всяка своя клетка, до самия ръб на безкрая. Ние продължаваме да споделяме с почитателите на високото изкуство неговите истории, останали завинаги в картините му, в рисунките, във всеки щрих и всеки милиметър същина. Да, факт е, че не можем да ги разкажем по неговия начин. Но се опитваме да го правим така, както той би го искал. А той би искал на публиката да ѝ бъде безкрайно интересно.
Експозицията „Отвъд човека” е именно това – една от историите на Кольо К., която не сме разказвали никога досега. И която ще разкажем със затаен дъх. Благодаря на всички, които са част от нея. На всички организатори, на всички колекционери. На всички онези, които направиха това за един български гений. Той го заслужава”.
Кольо Карамфилов, който не дочака да отпразнуваме в света на живите неговия 60-и рожден ден, е особено присъствие на българската художествена сцена. С творчеството си успява да изтръгне усмивка дори и от напълно неподготвения наблюдател. Да прикани ненатрапчиво към вглъбяване, от което като че ли все повече се страхуваме. Самият художник приживе бе сякаш и той тъкмо такъв. Поне привидно демонстрираше лекота на своето битие. Но единствено на повърхността, защото завещаното от него наследство говори тъкмо за обратното. За едно детайлно, фокусирано и опознато с вещина живеене, което, редом с капризите и несгодите си, е източник на много позитивни емоции. Чувствания, които често самите ние пропускаме, устремени да плуваме в леконравието около себе си. Балансът между бохемстването и философстването е трудоемък и на малцина се отдава така, както на Кольо Карамфилов. А най-хубавото е, че това крехко съ-съществуване между тях е намерило практическа материализация именно в творчеството на художника, малък фрагмент от което може да бъде видян в изложбата „Отвъд човека“.
Преди години, още в зората на оформянето на Кольо Карамфилов, изкуствоведът и сам художник Свилен Стефанов написа: „Кой знае защо творбите на Кольо Карамфилов винаги са ме радвали главно с това „което не са“. Харесвало ми е, че графиките му, например, не са нито „асоциативно-метафорични“, нито псевдоабстрактни или просто гравитиращи към някой „голям образец“ от миналото десетилетие. Харесвало ми е, че не спекулира с излишно евтино естетизиране на изразните средства в графиката. Все пак толкова приятни „не“ се срещат доста рядко в съвременното ни изкуство. Така е и в сегашната му изложба в „Студия Спектър“. Компактна и добре подредена, тя изразява възможно най-точно и лаконично пластическите възгледи на автора. Поетиката на неговите офорти (в един относително „постмодерен“ смисъл) е много разнолика, провокираща и същевременно единна като изобразителен език… При цялата им образна и вербална синкретичност е много трудно да се намери адекватен критически еквивалент, без да се изпадне в нелепото положение на неудачен преразказ по картинка. Затова от мен дотук…“. Всъщност и от нас дотук с уточнението, че изложбата може да бъде разгледана до 24 март. И си заслужава да отделите време за тази среща, в която единственият ви верен спътник, уви, ще бъдат само собствените ви рефлексия и познание. Като толкова много пъти в българските музейни институции.
Пламен В. ПЕТРОВ
