Ars longa, vita brevis

Ars longa, vita brevis

„Анора“ – секс, купон, мотаене и клишета

Толкова жалък филм, че чак ти става симпатичен. Симпатичната брюнетка Ани (Майки Медисън), всъщност съкратено от Анора (узбекско име), живее в Бруклин, говори руски и играе в стриптийз бар. Там я вижда и харесва руският младеж Ваня (Марк Ейдълщайн). Поканена на другия ден в дома му, Ани е изумена от мащаба и лукса. Тя на драго сърце проституира с него. Ухиленият Ваня се оказва син на руски олигарх. Пие, друса се, пилее пари на воля. Наема я за седмица, а междувременно, докато са в Лас Вегас, се оженват. Ани получава скъп пръстен с диаманти и буквално се впива в новата си битност на булка. Но й е отредено друго.

Родителите на Ваня научават истината и пращат своето куче, или арменеца Торос (Карън Карагулиън), с двама помощници – сънародника му Гарник (Ваче Товмасиан) и младата руска мутра Игор (Юрий Борисов), да оправят нещата. Когато нахлуват в къщата, Ваня панически избягва, а те брутално се разправят с Ани, която не им остава длъжна. Крещи се на английски, арменски и руски. Забавна олелия. В един момент четиримата поемат с колата на Торос из нощен Ню Йорк по следите на Иван. Намират го кьоркютук пиян в нейния бар. Ани се опитва да го върне към себе си, но напразно. В крайна сметка родителите пристигат, всички летят със самолета им до Лас Вегас, разтурват брака. И излиза, че с изключение на Ани, единственият симпатичен човек от семейството и обкръжението е засменият брадат олигарх (Алексей Серебряков).

Финалът е колкото стъписващ, толкова и логичен.

Филмът само епидермално препраща към „Хубава жена“ (1990) на Гари Маршъл с Джулия Робъртс и Ричард Гиър. Там имаше любов, а тук – секс, купон, мотаене и клишета. Майки Медисън, която помним като грозничката девойка в сектата на Чарлс Менсън от „Имало едно време в… Холивуд” (2019) на Куентин Тарантино, владее екрана с харизма и темперамент. Страхотна е. Марк Ейдълщайн й партнира непринудено. Нелепо-смешни са охранителите на олигарха.

Шон Бейкър (1971) е един от най-ярките, хуманни и социално ангажирани представители на американското независимо кино. Любим ми е неговият окаяно-сърдечен филм „Проектът Флорида“, с който бе гост на София филм фест през 2017. Тогава заяви в интервю: „Харесва ми да разказвам истории за хора, чиито истории не са били разказвани, недопредставени хора. Просто искам да знам повече. Смятам, че колкото повече разнообразие има пред и зад камерата, тя може само да помага. Хвърля светлина върху общности, върху които всъщност няма светлина и показва, че всички сме хора“. След прославената трагикомедия „Мандарина“ (2015) талантливият независим американец е създал вълнуващ филм за детството на окаяните. За разлика от „Мандарина“, заснет изцяло с iPhone 5S, „Проектът „Флорида“ е на 35 мм.

Шон Бейкър е любим режисьор и отдавнашен приятел на председателката на миналогодишното жури в Кан Грета Геруиг – също независим автор, която, заедно със съпруга си Ноа Баумбах, прави филми с темпераментен и проникновен ракурс към днешното американско живеене. Но тя не е сама в журито. „Анора“ е определян като трагикомедия, но не е достатъчно нито смешен, нито тъжен. Дори розовият „Барби“ (2023) на Грета Геруиг е по-изобретателен от него. Допускам, че „Златна палма“ му е отредена заради гаврата с руските богаташи.

Геновева Димитрова

Последни публикации