Братя Аргирови: На върха е самотно и духа, славата може и да тежи

Братя Аргирови са сред най-емблематичните дуети на България. Музикалният път на Благовест и Светослав започва още в детските им години в пловдивския хор „Детска китка“. Завършват Музикалното училище в града, а след това Българска държавна консерватория, но с различни специалности – Благовест свири на виолончело, а Светослав – на пиано. Дебютират през 1981 г. като дует „Вега“, а от следващата година вече се изявяват като Братя Аргирови. Дългогодишната им кариера е изпълнена с множество награди, признания и концерти у нас и в чужбина. Съпътстват ги и периоди на пауза, най-дългият от които продължава 22 години, докато Светослав живее в Норвегия. След завръщането му у нас братя Аргирови отново се качиха на сцената. През 2023 г. дуетът отбелязва 40 години кариера, а това лято събират публиката в различни градове в страната с концертите „Там, на завоя“. На следващия концерт в Пловдив на 2 септември на сцената ще се качат още Васил Найденов и Христо Стоичков. 

• Това лято обикаляте страната с концертите „Там на завоя“. Срещите с публиката ли са най-голямото щастие за артиста? 

• • Благовест: Концертите са най-голямата награда за артиста, защото те са венецът на целия труд, който той е положил. За наша огромна радост, залите, в които пеем, са пълни. Публиката ни посреща възторжено. На 2 септември имаме концерт в Античния театър в Пловдив и на 28 октомври в Зала 1 на НДК. В по-големите зали, като тази в НДК, усещането е още по-силно, защото публиката е по-голяма. 

• Различна ли е емоцията за вас сега в сравнение с 80-те години? 

• • Светослав: Публиката е различна. Нашите фенки вече пораснаха. По време на концертите винаги гледаме хората и за щастие, в очите им виждаме блясък, подобен на онзи отпреди 30–40 години. Това означава, че те все още ни вярват и изпитват онези чувства, които са изпитвали и тогава. Което няма как да не ни радва. На концерта ни в Поморие при нас дойдоха две млади момичета от Норвегия, които казаха, че слушат музиката ни, и поискаха да се снимаме заедно. Оказа се, че майка им е българка. Тя беше с дъщерите си. 

• Освен активна концертна дейност създавате и песни. Ще има ли в скоро време нови?

• • Б.: Да, подготвяме нови песни, но засега няма да разкриваме подробности, ще ги оставим за изненада на публиката. 

• Една от последните ви – „Любов поне“, с Тони Димитрова и Христо Стоичков, се превърна в истински хит и ви донесе наградата на „БГ Радио“ за „БГ Комбинация“. Очаквахте ли да спечелите? 

• • Б.: Единственият, който беше убеден, че ще вземем наградата, беше Христо Стоичков. И ние двамата, и Тони Димитрова се съмнявахме, че ще я получим. Това всъщност е страхотна победа за артистите от нашето поколение. От много години не се беше случвало изпълнител от нашето време да спечели в наградите на „БГ Радио“, а те са най-голямото събитие в българската популярна музика. 

• Заради тази тенденция ли се съмнявахте?

• • С.: Да, това беше причината. Не сме свикнали хора от нашето поколение да получават номинации на наградите на „БГ Радио“. И ще ви кажа защо – статуетките се получават въз основа на гласуване от публиката, а нашите фенове не са толкова активни в гласуването, по-аналогови са. Основно в гласуването се включват млади хора, затова. 
  • 

• С Христо Стоичков се познавате още от 80-те. Как след 40 години дойде идеята за обща песен? 

• • Б: С Христо Стоичков се запознахме през 80-те, беше футболист, току-що дошъл в ЦСКА. Винаги сме знаели, че той обича да пее, но така се стекоха обстоятелствата, че сега дойде времето да направим песен заедно. Отправихме му предложение, поиска да чуе песента, много я хареса и каза: „Момчета, правим го“. 

• Вече имате обща песен. А били ли сте на негов терен – да ритате футбол?

• • С: Не ни се е случвало. Христо Стоичков пее добре и едва ли ние ще бъдем толкова добри футболисти, колкото е добър той като певец. 

• Обмисляте ли и друга песен заедно?

• • Б: Дай боже, не го изключваме като възможност. 

• Духа ли силно на върха, самотно ли е, както пеете в „Любов поне“?

• • Б: Че духа силно, духа. Ако един артист няма семейство, каквото, за щастие, и аз, и Светослав имаме, може да се почувства и самотен. Ние определено не изпитваме самота заради нашите семейства.
    С: За някои хора е много трудно да издържат психически на популярността. Когато ходим по улиците, много често ни спират да се снимат с нас. Винаги сме център на внимание и в някои моменти може да се получи точно обратният ефект – тази слава да натежи. Някои колеги изпадат в депресия, не се чувстват добре и се чувстват сами горе на върха. Това е въпрос на психика. За щастие, ние нямаме този проблем, но не е лесно. 

• Конкуренция и завист ли са причината за тази самота?

• Б: Да, това са някои от причините. Но когато един човек реши да е публична личност, трябва да бъде подготвен, че ще му се наложи да се сблъска и с тези проблеми. Ние сме наясно с това и не може да се оплакваме. Избрали сме си този начин на живот и от нас зависи да го следваме.

С: В дигиталния съвременен свят е много лесно да ти сложат някои думи в устата, да те снимат и да кажат, че си направил нещо, което всъщност не си направил. Човек трябва да се пази, защото всеки може да те снима и да те обвини за нещо. Както казват българите, после иди доказвай, че нямаш сестра.

• Наскоро ви се случи точно това – на концерта ви във Варна един мъж качи снимки, че карате кола в Морската градина, без да имате право. Каква е истината за тази ситуация?
• Б: Точно този случай имаме предвид. За да влезем в Морската градина и да стигнем до Летния театър, имаме специално разрешение от заместник-кмета на Варна. То ни е издадено, за да закараме до театъра инструментите и костюмите ни. 

С: На входа на Морската градина има поставена бариера и не можеш да минеш през нея, ако нямаш разрешение и номерът на колата ти не е даден на човека, който стои на бариерата. Не му прави чест на този, който направи публично достояние тази случка. Той ни догони с една тротинетка, ние му обяснихме, че имаме разрешение. Мъжът от бариерата потвърди думите ни. И въпреки това виждате какво се случи – бяха качени снимки и всички са прочели написаното от този човек. А истината е, че без разрешение не може да се влезе в Морската градина. Много наши колеги, когато имат концерт там, също получават такова разрешение. Това е практика не само в този град, но и в други. На нас не ни доставя удоволствие да се разхождаме там с кола. Отишли сме по работа. 

• Има ли завист и негативизъм към популярните личности?

• • Б: Има хора и хора. Такова чудо за пръв път ни се случва. Винаги досега отношението към нас е било изключително положително. Но както казахме, когато сме приели да бъдем публични личности, трябва да сме подготвени и за такива ситуации. Съжаляваме, че този човек постъпи така, но се надяваме и той да съжалява, че го е направил. 

• В началото на кариерата си усетихте ли завист от страна на приятели заради славата и обичта на хората?

• • С: Не сме усещали завист от наши приятели или близки. Може и да е имало такава от хора, които не познаваме, но не сме я усетили. 

• Вашият баща е бил лекар. Кой запали във вас интереса към пеенето и сцената? 

• • Б: Майка ни е тази, която ни насочи към музиката. Тя много хубаво пееше и знаеше много оперни арии наизуст. Провокира ни да поемем в тази посока и ни възпита в любов към музиката. 

• Любовта към музиката е основата, а кое качество е най-важно, за да се задържите толкова дълго на сцена дори и след прекъсвания в кариерата? 

• • Б: Професионализъм, вяра в собствените ни сили и работа. Хората виждат и оценяват крайния продукт, но зад него стои страшно много труд. 

• В годините преди ’89-а се налага цензура и се следи каква музика се създава, а днес много ваши колеги отчитат ползите от нея. Мислите ли, че все пак е била полезна по някакъв начин?

• • С: От една страна, цензурата беше като филтър за по-професионални песни и текстове, но от друга страна, нямахме свобода да изпълняваме такива текстове, каквито ние искахме, и да изглеждаме по начина, по който искаме. Имаше така наречените комисии в радиото, които решаваха дали дадена песен си заслужава да се пуска в ефира, или не. Така че нещата не са еднозначни. По принцип смятаме, че по-хубаво нещо от свободата няма – така всеки може да прави музиката, която иска. И това е голямата разлика между миналото и настоящето. По-младите изпълнители са щастливци, че могат да работят и да творят в една по-спокойна атмосфера. 

• Имате два периода, в които сте далеч от сцената – първо за 7 години, след това за цели 22, когато Светослав е в Норвегия. За всеки от вас как премина това време?

• Б: Неусетно преминаха годините, защото тогава се занимавахме с други неща. Живяхме в различни държави. Това, че не бяхме заедно, не се усещаше чак толкова силно, защото със съвременните средства за комуникация винаги сме имали постоянна връзка и сме се чували поне по няколко пъти през седмицата. 

С: Честно казано, сега, след като подновихме кариерата си, имаме чувството, че никога не сме спирали. Сякаш периодите на така наречената почивка са били много по-кратки. 

• След такава дълга пауза какво изпитвате, когато се качите на сцената? 

• • Б: Винаги си казваме, че това е нашето място. Въобще човек качи ли се веднъж на сцената, много трудно слиза от нея. И ние сме доказателството за това, защото веднъж направихме пауза от 7 години, след което създадохме песента „Гот е“. После 22 години Светослав беше в Норвегия, но отново се върнахме и песните ни се харесват от хората. 

• Кой беше инициатор да подновите кариерата си?

• • С: Определено Благовест, но не му беше много трудно. Много ми липсваше сцената, въпреки че в Норвегия се занимавах с музика – бях диригент в хор, органист в църквата. Целият ми живот там беше свързан с музиката. 

• А какво ви провокира да заминете и след 22 години да се върнете? 

• • Заминах за Норвегия, защото бях обещал на жена ми, че синът ни ще учи там. Смятам, че това решение е било за хубаво, защото той получи много добро образование – в момента е инженер. Но освен това е музикант и свири в една известна норвежка black metal група. А това, което ме накара да се върна, беше носталгията, а и това, че се чувствам много добре в България. И не съжалявам за което. 

• Благовест, вие няколко години сте били в Италия. И вас ли носталгията ви върна тук?

• • През цялото време в Италия живеех с мисълта, че ще се върна тук. Бях сигурен, че това ще стане.

• Светослав, споменахте, че синът ви се занимава с музика. Подкрепихте ли го, когато ви каза, че иска да тръгне по този път?

• • Когато трябваше да избере как да продължи образованието си, исках да отиде в нормална гимназия. Само че той поиска да учи в музикално училище. Казах му, че животът си е негов и той решава бъдещето си. Завърши музикално училище с китара, а след това се насочи към психология и инженерство и в момента работи като инженер в Норвегия. Но не е забравил китарата, любовта към музиката в него продължава. С групата, в която е в момента, бяха номинирани за метъл група на годината за най-престижните награди в Норвегия. Имат турнета в Европа, предстоят им концерти и в Южна Америка.

• Благовест, вашите синове имаха ли интерес към музиката? 

• • Големият ми син беше солист в хора, който Светослав дирижираше в Норвегия. Но животът му се разви така, че сега не се занимава с това, а е военен пилот. А малкият никога не е проявявал музикални наклонности. 

• Казахте, че семейството е много важно за един артист. Но как намерихте баланса между семейство и кариера, още повече че през годините имате и много фенки?

• • С: Смятам, че сме късметлии, защото семействата ни винаги ни подкрепят и са до нас. И мисля, че нашите семейства са най-хубавото нещо, което ни се е случило в живота. 

• Кое изисква повече компромиси – кариерата или семейството? 

• • Б: Нашите жени са тези, които са сами, когато ние сме на турне, но въпреки това ни разбират. Намерили сме баланса по някакъв начин и вече дълги години нещата вървят добре. 

• Говорихме си в началото за наградите – те важни ли са за кариерата на един артист? 

• • С: Важни са за самочувствието на артиста, но не са задължителни, защото при тях има субективен фактор. И освен това наградите не могат да вкарат публика на концертите. 

• Споменахте самочувствието – какво ви предпази да не си повярвате прекалени?

• • С: Ние сме Телци, такава ни е зодията. А и хората са казали: дай на един човек слава и ще разбереш колко му е акълът. 

• Чувствали ли сте се недооценени заради този субективизъм? 

• • Б: Имало е такива случаи, но не искаме да се връщаме към тях. Помним хубавото. И освен това смятаме, че най-хубавото предстои. Аз по принцип съм непоправим оптимист и се опитвам да науча и Светослав да мисли така. Имаме различия помежду си, но те ни помагат, защото в споровете се ражда истината. 

• Представяли ли сте си пътя на братя Аргирови без музика?

• Б: Не, това е съдбата ни и това е, което можем да правим най-добре. Цял живот сме били музиканти и няма как да е другояче.  
•  Ивет Савова