„Черната чанта“ (Black Bag), 2025, САЩ, режисьор, оператор и монтажист Стивън Содърбърг, продуценти: Грегъри Джейкъбс, Кори Бейс, Кейси Силвър; сценарист Дейвид Кеп, музика Дейвид Холмс, художник Филип Месина, в ролите: Майкъл Фасбендер, Кейт Бланшет, Густав Скарсгард, Мариса Абела, Том Бърк, Пиърс Броснан. Разпространител „Форум филм“.
Открай време лятото ми е сезонът за наваксване на пропуснати филми. И ето, най-сетне дойде време за новия филм на любимия Стивън Содърбърг. Пиърс Броснан е отново на екран, но тук – в поддържаща роля.
Наши дни. Лондон. Петък (дните се изписват на екрана). Супер агентът Джордж Уудхаус (Майкъл Фасбендер) върви отривисто. Сниман е в гръб. В клуб се среща с мъж, който го натоварва да открие къртица сред своите колеги, включително съпругата му Кейт (Кейт Бланшет) – всички главни герои работят в Националния център за киберсигурност (NCSC). Оказва се, че най-класифицираната тайна на MI6 е открадната от двоен агент. Става дума за сигнално разузнаване. Ако вирусът „Северус“ бъде използван, ще има страшно много жертви.
Кейт е ослепителна брюнетка, свързана с милиони лири в Цюрих. Преди да знае за какво става дума, Джордж й казва: „Скучно е колко мислиш за пари“. Шефът Щиглиц (Пиърс Броснан) е възрастен, елегантен и досаден. Нарича връзката с ЦРУ „банкомат за разузнаване“.
Групата се събира два пъти в апартамента на Уудхаус. Първият настроението е забавно-истерично, вторият – зловещо-напрегнато. В интригата е намесен риболов в езеро и, разбира се – руснаци. И неизбежно е намесена войната на Русия с Украйна. И още – сделка с Мианмар.
В началото филмът тръгва бавно и театрално, но постепенно се разгръща в донякъде интересен шпионски трилър, където любовта побеждава прагматизма. Диалогът е насечен и на места – остроумен. В момента, когато руснаците пътуват към смъртта, зад кадър звучи оперна музика. На екрана, освен прекрасните портрети на героите, прави впечатление тъмнината.
С очила и къса коса, Фасбендер е твърде сериозен и изискан. Дългокосата Кейт Бланшет е ведра и непроницаема. Изобщо всички актьори са класни, както обикновено при Содърбърг. Това е поредното му упражнение по стил.
Стивън Содърбърг (1963) е един от най-заклетите експериментатори в киното. Той е режисьор, продуцент, сценарист, оператор, монтажист, композитор, актьор. Носител е на „Оскар“, „Сателит“ и две награди „Еми“, по три награди БАФТА, „Сезар“ и „Златен глобус“. Сред по-известните му филми са „Секс, лъжи и видео“, „Ерин Брокович“, „Трафик“, „Бандата на Оушън“ и продължения, „Пералнята“… Содърбърг често е оператор на филмите си, както и монтажист – под псевдонима Мери Ан Бърнард.
Грандиозният удар на Содърбърг е пълнометражният му дебют „Секс, лъжи и видео“ с три награди от Кан: „Златна палма“, за мъжка роля на Джеймс Спейдър и на ФИПРЕССИ. Това е стъписваща с искреността и новаторския си хъс дисекция на екзистенциалните пробойни от края на 80-те през психоанализата и видеото. След това непрестанно снима в разни жанрове, с постоянна социална активност и с променлив успех – филмите му са близо 50 и често са нискобюджетни. Содърбърг е сред първите от големите филмови режисьори, които се пренасочват към телевизиите и стрийминг платформите. Преди четири години по HBO GO излезе „Нека говорят“ с Мерил Стрийп, Кендис Берген и Даян Уист. Той е отново нискобюджетен, а Содърбърг – режисьор, оператор и монтажист, заснел филма на лайнер за две седмици през 2019-а. Забавен е, но не е шеметен и откачен като ранните му „Шизополиз“ и Bubble или пък „Игра на гаджета“, показващ долното бельо на финансовата криза. Но си струва да бъде видян. След като изигра провинциалната кротка пенсионерка Елън, останала вдовица и взела се в ръце в бляскавата абсурдистка комедия „Пералнята“ (Netflix), Мерил Стрийп е отново със Содърбърг. Той твърди: „Винаги ми се иска да заснема филм, който да „унищожи“ предишния. Да го изтрие, да го зачеркне. Именно поради това кариерата ми изглежда толкова странна“. А какво означава „Черната чанта“, ще разберете, като гледате филма.
Геновева ДИМИТРОВА