Ириней Константинов няма време за лятна ваканция – деловите му часове са плътно ангажирани с продължаващия ремонт на ръководения от него театър „София“. Известният актьор с десетки роли на сцената и екрана, който от 2008-а е и директор на общинската трупа, силно се надява, че тя ще празнува 60-ия си рожден ден в генерално обновената сграда в парка „Заимов“. През ранната есен Ириней Константинов ще гастролира в Народния в спектакъла на Бойка Велкова „Театър“ по едноименния роман на Съмърсет Моъм.
1. Как се представяте пред хората?
Приятно ми е, аз съм Ириней.
2. Важно ли е за вас първото впечатление?
О, да. Зависи с кого ще се впечатляваме. Винаги има моменти, в които можеш да оправиш първото впечатление. Особено, ако държиш на това.
3. Вярвате ли в любовта от пръв поглед?
Как да вярвам? Всички си гледат в телефоните.
4. Допускате ли лесно хора до себе си?
Да, за съжаление. Но и много лесно се разделям с тях, ако съм сбъркал. Когато в първия момент не съм преценил правилно, бързо поправям грешката си.
5. Какво може да ви извади от равновесие?
Смяната на посоката в спор. Но се опитвам да не излизам от равновесие, за да не падна. Шегувам се, но това ми струва много нерви. Понякога не сдържам реакциите си и краят е неприятен. Дълго време имам горчив послевкус. Побеснявам, когато някои съседи на моята улица разхождат кучетата си и забравят да почистят след естествените им нужди.
6. Компромисът, който не бихте си позволили?
Да взема подкуп.
7. Какво може да ви разплаче?
Напоследък много неща. С годините ставам все по емоционален – болно животно, възрастен човек, който протяга ръка, филм, който хваща за гърлото. Както казваше баба ми за себе си, „сълзите са ми на носа“. Но не съм станал по-тъжен.
8. На какво най-често се смеете?
На глупостта около мен.
9. Последната книга, която ви впечатли?
Спомените на Ал Пачино. Няма случайни неща. За пореден път го разбирам.
10. Любим художник?
Няколко. Много харесвам Иван Милев и Бенчо Обрешков.
11. Любим писател?
О, не е само един. Към всички добавям и Светослав Минков.
12. Любим поет?
Христо Ботев, Атанас Далчев, Борис Христов.
13. Любим певец?
Джанис Джоплин с нейната Sommer Time.
14. Любим филм?
Сменят се с годините. Идват нови. Някои остават завинаги в главата. И „Петимата от Моби Дик“. (смях)
15. Любимо тв предаване?
Спортните. Тенис от Големия шлем. Световна купа по ски. Футбол.
16. Каква музика предпочитате да слушате?
„Бийтълс“. И старите френски шансони. Понякога.
17. За какво изхарчихте първите пари, които спечелихте?
Беше много отдавна. На старо си купих хокейни кънки ЦЦM с обувки Така Бери. Откраднаха ми ги на пързалката на „Ариана“.
18. Политик, на когото вярвате?
Когато артистите играели лошо, Станиславски се е провиквал от салона с неговото, станало по-късно нарицателно в театралните среди, „Не верю!“. Та и аз се провиквам така като него. Като гледам политиците.
19. Историческа личност, която презирате?
Всичките ни комунистически управници след 9 септември.
20. Историческа личност, на която се възхищавате?
Христо Ботев. С неговата лудост и вяра.
21. Любим парфюм?
Rush на „Гучи“, но вече не го правят. А сега Sauvage на „Диор“.
22. Любимо мъжко име?
Борис.
23. Любимо женско име?
Екатерина.
24. Какво научихте от родителите си?
От баща ми – да бъда почтен, да държа на думата си. От майка ми – на добър вкус и търпение. Често ми споменаваше поговорката „Внимавай, власите накрая на Дунава се давят“.
25. Как възпитавате или бихте искали да възпитате децата си?
Съдейки по внучката си, добре съм възпитал майка й. Но и до сега продължавам със съветите. Това е общуване за цял живот. Колкото и да е голяма разликата в годините.
26. Какъв (каква) искахте да станете като малък/а?
О, вече не помня. Толкова отдавна бях малък.
27. Кое е любимото ви животно?
Немската овчарка.
28. Мото, девиз или цитат, които следвате?
„Скромен живот и възвишени мисли“, Цицерон. Но много трудно го следвам.
29. Разкажете един виц, на който искрено сте се смели?
Ще се сетя до края на интервюто. Завиждам на хората – извор на вицове. Кажат някой и веднага скъсяват дистанцията, веднага създават приятелство. Това си е талант и добра памет.
30. Думата, която използвате най-често?
Благодаря?
31. Любимо ястие?
Не съм изкушен от храната. Може би кюфте на вилица. Или пълнените чушки на майка ми.
32. Любим цвят?
Някога пастелната кафяво-бежова гама, вече нюансите на сиво-синьото.
33. Любимо питие?
Хубава ракия.
34. Пушите ли?
Понякога.
35. Кое е първото ви разочарование в живота?
Първото – не го помня. Последното – от себе си. Все по-често.
36. Кога сте били най-горд/а със себе си?
Като ученик, когато скочих от „десетака“ (за по-младите – десетте метра на кулата за скокове) на тогавашния плаж „Република“, сега „Мария Луиза“.
37. Дилемата семейство или кариера – какво избирате?
Еднакво глупаво съм се отнасял и към двете. За семейството не се борих достатъчно. За кариера се борих съвсем недостатъчно. Никога работа на всяка цена. Никога шут на масата на тези, от които зависиш. В много случаи това чувство за достойнство ми изиграваше лоша шега.
38. Какви са хората от приятелския ви кръг?
Смешни хора (с чувство за хумор), умни хора, от които и до сега се уча.
39. От какво най-много се срамувате?
От себе си понякога. И от измисления свят на някои хора, с който се представят пред нас, след като ги знаем какви са.
40. Кой е най-големият ви страх?
Ще си науча ли текста за следващата пиеса.
41. Мечтата, която преследвате?
Догодина пак да се кача на ски.
42. Откъде черпите информация?
От тук, от там. И от съседа Митко, който знае всичко.
43. Как отсявате истината от фалшивите новини?
Все по-трудно. Лъжците стават все по-перфидни.
44. Колко време прекарвате в социалните мрежи?
Никакво. Нямам социални мрежи. Когато се появиха на времето, интересът ми към тях беше нулев. Вече ми е късно. Всички тези клюки губят времето, всички тези хвалби са ми безкрайно скучни. Днес направих това, утре – вижте ме по бански на морето. Имам чувството, че някои хора само с това се занимават. Господи, какъв е този ексхибиционизъм?!
45. Очаквате ли изкуственият интелект да измести човека?
В някои професии – да. Вече започна. Театърът засега е пощаден. Изкуственият интелект може да се намеси в други сфери на театъра – да създаде изкуствена драматургия, осветление, музика. Но никога не може да смени двете постоянни стойности – артистът на сцената и зрителят в залата. Те не могат да бъдат изкуствени. Живото изкуство не може да бъде сменено от мъртвата мисъл.
46. Искате ли да летите в Космоса?
Не. Не ме влече. Много скъпо взима Илон Мъск. Искам да летя до Брюксел след няколко дни, за да се видя със скъп приятел там. Незабравимо е „летенето“ с уиндсърф в залива на Арапя. Това беше моят космос.
47. Вярвате ли в извънземни?
Не. Но бих се запознал с някой, ако дойде. И сега се сещам за един виц- дошли извънземните и попитали: „Абе, къде е тоя Дельо хайдутин?“
48. Имате ли пророчески сънища?
Не. Имам едни и същи натрапчиви сънища – че закъснявам за представление, че не съм си погледнал текста, че тичам и не мога да стигна до служебния вход на театъра и изведнъж излизам на сцената и трябва да играя.
49. Кое е любимото ви цвете?
Момините сълзи в двора.
50. Отглеждате ли домашен любимец?
Да, котката Грейси, оставена в мазето от майка си на двайсет дни, но жадна за живот.
51. Кое според вас е най-ценното човешко качество?
Скромността. Умението да прощаваш.
52. Кога предпочитате самотата?
В събота и неделя – след пет дни работа. Но рядко ми се случва.
53. Има ли порок, който ненавиждате?
Лакомията и измисленото самочувствие.
54. Борили ли сте се със зависимости?
Не. Но много лесно мога да им се дам. Имал съм късмет през живота си.
55. Коя е най-тежката битка, която сте водили?
Със себе си. Ежедневно. Понякога излизам победител, понякога съм победен. Но времето след всяка битка е възможност за размисъл.
56. Имате ли хоби?
Винаги съм искал да имам, но никога не съм знаел как да го открия. Сигурно е много забавно. Но има време, дал съм си срок до година и аз да имам.
57. Бихте ли се определили като бохем?
Бохем – не. Купонджия – да. Бохемството е философия.
58. Къде почивате – в България или в чужбина?
В България.
59. Коя е съдбата, която не бихте искали да ви споходи?
Да съм зависим от някого на стари години.
60. Вярвате ли в късмета?
Да. Понякога си давам сметка, че ме е спохождал. Радвам му се, когато ме изненада. Означава, че Съдбата е решила да ти помогне и трябва да си благодарен на Господ за това.
61. Пропуснатият шанс, за който съжалявате?
Едит Пиаф пее: Non, rien de rien. Non, je ne regrette rien. – Не, не съжалявам за нищо.
62. Бихте ли отговорили на въпроса на колко години сте?
Ако не бъркам, на 76.
63. Коя е най-неудобната ситуация, в която сте попадали?
О, толкова са много. Все се мъча да излизам „удобно“ от тях.
64. В коя епоха бихте предпочели да живеете?
През римско време бих минал за една гощавка у Трималхион. Бих послушал учителите в Магнаурската школа. Бих закусил на тревата с Мане. Ще прескоча комунизма и ще се прибера у нас на улица „Златовръх“.
65. Кое според вас е най-голямото научно постижение?
Всички открития в полза на човека.
66. Ще се справи ли човека с климатичните промени?
Не. Те ще се справят с него. В момента е 40 градуса навън.
67. Вярвате ли в конспиративни теории?
Не им обръщам внимание.
68. Как бихте се определили – либерал или консерватор?
Повече консерватор. Но човек е слаб понякога.
69. Смятате ли, че детето само трябва да определи половата си идентичност?
Да. Докато е дете, много зависи от родителите. Когато порасне, зависи от самия него.
70. Толерантен/а ли сте към различията – полови, расови, интелектуални?
Да. Толерантен съм към хората, ако не ми натрапват различията си.
71. Интересувате ли се от спорт?
Не само се интересувам, но и практикувам.
72. За или против пластичните операции?
Против някои хора с пластични операции.
73. Изпитвате ли комплекс заради външния си вид?
Никога не съм изпитвал. Другите са изпитвали понякога. (смях)
74. Твърдо или меко легло предпочитате?
Собственото.
75. Доволни ли сте от заплатата, която получавате?
Има ли такъв човек – доволен от заплатата си? По важно е да съм доволен от работата си.
76. Страхувате ли се от новото начало?
Не. Страхувам се от стария край.
77. Коя е държавата, в която мечтаете да живеете?
Мечтая да живея в България, каквато се надявах, че ще стане след 1989 г.
78. Кой е най-незабравимият момент в живота ви досега?
Вече ги забравям един по един. Всеки ден вече е незабравим.
79. Най-тежкият период, който сте преживели?
Щом не се сетих веднага, значи съм минал леко през него.
80. Коя е надеждата, която ви крепи?
Вече съм много внимателен. Толкова надежди през годините – обезнадеждиха ме.
81. Как си представяте света след 100 години?
Не искам да си представям нещо, което няма да изживея.
82. С кого бихте живели на самотен остров?
С „Джак Даниелс“.
83. Може ли да простите изневяра?
Вече не знам. Едно време не можех. Сега ще се опитам да я надживея.
84. Поддържате ли отношения с бившите си половинки?
Да. Съвсем нормални.
85. Привърженик ли сте на брака?
За малко се привързах към него. После той се дистанцира от мен.
86. Романтични ли сте?
Да. И сантиментален.
87. Кой е любимият ви момент от денонощието?
Рано сутрин. Пробуждането на града.
88. На кой народ симпатизирате?
На моя народ, когото все по-малко разбирам.
89. Кой е въпросът, който си задавате най-често?
Докога?
90. С коя историческа или съвременна личност бихте искали да разговаряте?
С чичо ми, архимандрит д-р Ириней, но за съжаление е ликвидиран през 1944 г.
91. Кои са илюзиите, с които сте се разделили?
С тези, с които съм се разделил, са зад гърба ми. Интересни са ми новите илюзии, които си създавам.
92. Кога свършва детството?
При мен започна наново.
93. С какво никога не искате да се разделите?
С оптимизма на Ириней. Ще ми липсва.
94. Кой е най-добрият съвет, който сте получавали?
Пази се!
95. Вярвате ли, че съдбата на човека е предопределена?
Да. Но и той, каквото сам си направи, никой не може да му го направи.
96. Допитвате ли се до астролози и нумеролози?
Не. Все още. Има време да го направя.
97. Връзвате ли си червен конец на ръката срещу зли сили?
Да. Срещу енергийните вампири.
98. Каква е представата ви за щастие?
Събота сутрин, вкъщи с крака върху бюрото с „надута“ уредба.
99. Как бихте искали да си отидете от този свят?
С маратонки, усмихнат и без чужда помощ.
100. С какво бихте искали да ви запомнят хората?
Един ще жали, друг ще ме проклина… Не, това беше за Вазов, а за мен, че бях добър човек.