Известната в цяла София Червена къща, която година наред бе център за култура и дебат, преживява поредната си трансформация. Сградата е една от емблематичните в столицата, а на входната й врата е изписан цитат от „Божествена комедия“ на Данте: Voi che entrate qui lasciate ogni cattivo pensiero – „Вие, които прекрачвате през този праг, надежда всяка тука оставете“.
Домът на световно признатия скулптор Андрей Николов след смъртта му е всичко друго, но не и негов музей, нито пък е убежище на талантливи млади художници, каквато е волята му. Сега в Червената къща, чиято собственост отдавна е споделена между роднини на Андрей Николов и държавата, отново ще има представления. Вторият етаж вече е отдаден от наследници на компанията Artvent, продуцираща театрални и музикални събития. За първия етаж „отговаря“ Националната галерия, но поне засега не дава знаци, че готви експозиции там. Както се знае, творбите на самия Андрей Николов са в „Квадрат 500“, тъй като в Червената къща няма как да се осигури безопасността на ценните експонати.
Какво ще гледат почитателите на Мелпомена в емблематичната сграда? Оказва се, че програмата е базирана на одобрени проекти. Няма съмнение, че целта й е да се даде арена и на млади артисти, които по различни причини понякога остават извън бастионите на конвенцията и класиката. В афиша фигурират и имената на актьори, които са на щат в различни трупи, но явно изпитват нужда от допълнителна свобода за своята креативност. Разбира се, никой не оспорва правото им да са и „оф Раковски“, стига да няма халтури.
Ованес Торосян и Петко Венелинов – единият е звезда в Плевен, другият играе успешно в Младежкия театър, са дует в „Колега“, комедия за двама шофьори на маршрутки, които стават сценични работници. Ованес Торосян е в Червената къща и със спектакъла „DemoнЯ“, на който е и режисьор, а конфликтът в него е между родовата памет и съвремието.
Румен Гаванозов и Мила Коларова от Столичния куклен театър представят тук „Малката нула“ („Икар 2022“), вдъхновен от едноименното стихотворение на Джани Родари. Мартина Георгиева смело хвърля ръкавицата на световния корифей Деклан Донелан и също като него предлага своя режисьорска версия на „Медея“. В нея Дениза Павлова от театър „София“ влиза в пряка конкуренция с Радина Кърджилова, която в Народния е в ролята на Еврипидовата героиня. „Една трагедия на несправедливостта, на отмъщението, на ценностите. Един архетипен женски образ, поставен пред дълбока морална дилема – дали в стремежа си за справедливост и отстояване на достойнство и чест да пожертва абсолютно всичко“, казва Мартина Георгиева.
Студенти на Ивайло Христов от НАТФИЗ се вписват със „Суматоха“ на Радичков – прочутата история за „разните му там бели вълци, изгубени прасета, високомерни патки и хитри лисици“. Техни колеги от Нов български университет предлагат „Мъртвешки танц” на Стриндберг, в който се смесват танцов, имерсивен театър и пърформанс.
Петър Петров-Перо – възпитаник на Иван Добчев, ще събира публика с моноспектакъла си „Морфин“ с режисьор Кристина Беломорска. Двамата „взимат на мушка мястото на човека в света и изследват деструктивното разпадане на личността в битка между разума и чувствата, божественото и земното, реалното и нереалното“. Петър Петров-Перо е артистичният директор в Червената къща, той винаги е бил от най-активните в така нареченото независимо изкуство. Вечер на джаза с Росен Захариев и Александър Логозаров под името „Двама в лодка“ е планиран за 26 октомври. В това „плаване” те ще навигират през свои авторски и спонтанни композиции American songbook пиеси. Фестивалът „180 градуса“ на Лабораторията за иновации събира международни артисти.
Орхан Памук и Дубравка Угрешич гастролират на „Любен Каравелов“
Скандали бележат историята на забележителната сграда, проектът за музей на Андрей Николов е забравен
Червената къща е проектирана и изградена от архитект Иван Васильов по идея на Андрей Николов – годината е 1929, мястото е столичната улица „Любен Каравелов“. Стилът е, както казва самият Андрей Николов: „Никакъв. Мой. Естествено повлиян от Италия“. Той умира през 1959, а през 1976 година семейството му дарява дома на Националната художествена галерия, която няма кой знае какво отношение към бъдещето му. Но допуска варвари да счупят „Ангелът“ на Андрей Николов, недовършеният бюст на Борис Трети да изчезне безследно, а Червената къща да стане свърталище на квартални клошари и пияници.
В социалното безразличие и политическия миш-маш през 90-те години сградата тъне в разруха – покривът тече, прозорците са откраднати. Емма Москова – министър на културата, който остава в историята с пенсионирането на големите звезди в Народния театър, предоставя Червената къща на фондация „Гъливер Клиринг Хауз“ – за две петилетки срещу глобален ремонт. След три години и строителни дейности на стойност 700 000 лева през 2004 г. Центърът за култура и дебат прави премиера. През следващите десет години отчита 350 спектакъла, 220 изложби, 570 дискусии, 330 публични лекции, 130 представяния на книги и литературни дискусии, 700 филмови прожекции. Там гостуват Дубравка Угрешич, Лари Лесиг, Тимоти Снайдър, Георги Господинов, Галина Борисова, Неда Соколовска – 2800 хора на изкуствата. Зад всичко това стоят кръгове от орбитата на „Америка за България“ и „Отворено общество“. С характерния си пиперлив език бившият министър на културата Вежди Рашидов коментира, че Червената къща е била манипулирана от фондация, представлявана от „жената на нашенския Конфуций“. Както се знае, художникът визира Десислава Гаврилова, съпругата на политолога Иван Кръстев, която менажира Центъра за култура и дебат заедно с Цветелина Йосифова. Двете дами затварят вратите заради невъзможност да плащат наема. В играта за кратко се намесва и Яков Джераси, който вече е съсипал забележителната къща на архитект Георги Фингов на „Шипка“ 38. Джераси оповестява грандиозни планове, включително и документален филм за Андрей Николов, сниман от Димитър Гочев. Междувременно държавата дори не прави опити да възроди проекта за музей на Андрей Николов.
Албена АТАНАСОВА
