Да сънуваш морето е състояние на духа, в което границата между реалния бряг и метафизичния хоризонт се размива, за да отстъпи място на чистата визуална поезия. За Бургаската художествена галерия „Петко Задгорски“ това не е просто поетична метафора, а самата същност на нейното съществуване през изминалите осем десетилетия.
В годината, в която отбелязваме 80-ия юбилей на тази знакова институция, настоящата изложба, която ще радва посетителите през целия февруари, се явява духовен мост между поколенията. Самата галерия, приютена в храмовото пространство на бившата синагога – архитектурен шедьовър в сърцето на града, е символ на прехода между световете. Тя е мястото, където тишината на залите се среща с тътена на близкото пристанище и точно в този контраст се ражда магията на бургаската художествена сцена. Историята на галерията е история на самото българско изкуство, пречупено през солената леща на крайбрежието и паметта на поколения автори.
Когато навлизаме в експозицията, се потапяме в дълбоките води на фондовете „Живопис“, „Графика“ и „Скулптура“ – трите стълба, около които е организирана колекцията. Морето като извор на вдъхновение тук е представено не чрез буквалното описание на вълни и лодки, а като философска категория. За творци като Петър Морозов морето е романтичен пристан и памет, докато в графичните листове на Димитър Драганов и Анна Крамер се превръща в деликатна мрежа от линии, улавящи мимолетното. Графичното изкуство в Бургас винаги е притежавало особена интелектуална наситеност. В творбите на Любен Зидаров откриваме приказния, почти митологичен разказ за човека и водата, докато Петър Чуклев и Тодор Панайотов ни водят към по-екзистенциално съзерцание, където човешката фигура е самотен стожер пред безкрая. При майстори като Стоимен Стоилов и Спартак Паскалевски графиката надхвърля рамките на илюстративното, за да се превърне в сложен символ на съдбата, а съвременните търсения на Милко Божков и Цветан Казанджиев ни напомнят, че морето може да бъде сънувано и като абстрактна енергия, като ритъм от петна и знаци, които вибрират в съвършен баланс.
Значимостта на бургаската сцена има своя специфичен бохемски дух, но и висок професионализъм, който се предава от учител на ученик. Тази приемственост е видима във фонда на живописта, където колоритът става изразител на вътрешния свят. Стоян Цанев, една от най-ярките фигури в българското изкуство, ни учи на лаконичност и прецизност, при които всеки тон е премерен до съвършенство. Неговите творби, наред с тези на Георги Баев, Георги Янакиев и Климент Атанасов, изграждат модерния облик на галерията, в който локалното се размива в универсалното. Тези автори не рисуват просто Бургас, те рисуват усещането за него – за маранята над залива, за тежките сенки под южното слънце и за безкрайното синьо, което е едновременно и начало, и край. Към този диалог се присъединяват и женските гласове на Дора Славова и Надежда Кутева, които внасят в темата за морето специфична чувствителност и пластична мекота.
В съня за морето присъстват и стихиите, и първичната сила на земята. Колекцията на галерията пази експресивния гений на Генко Генков – художник, чиито бои изригват върху платното като лава, превръщайки пейзажа в психография. Неговата мощ е контрапункт на суровата живопис на Васил Бараков, чиито планини и брегове изглеждат сякаш изсечени от камък. В този контекст появата на Иван Вукадинов е като навлизане в зона на абсолютно мълчание и метафизика. Неговите творби са знаци от друга реалност, в която времето е спряло. Тази многоликост на живописния фонд се допълва от магическия свят на Емил Стойчев и интелектуалната ирония на Едмонд Демирджиян, които доказват, че визуалният език е способен на безкрайни трансформации.
Скулптурата в тази изложба добавя материалното доказателство за присъствието на духа. Димитър Рашков и неговите пластични разкази ни връщат към радостта от играта, докато Георги Чапкънов внася своя хуманизъм и виртуозно владеене на метала. Скулптурите на Валентин Господинов пък са като ориентири в пространството, които приземяват ефирните сънища и им придават плът. Тези триизмерни обекти са „котвите“, които държат колекцията свързана със земята, докато живописта и графиката се стремят към хоризонта.
В епохата на мимолетните образи подобни изложби са акт на културна съпротива срещу забравата. Колекцията на Бургаската галерия е жив организъм, съхраняващ енергията на творци, които са вярвали, че изкуството е по-голямо от бита. Когато съберем имена като тези, ние чертаем картата на българското достойнство. Юбилеят на галерията е повод да си дадем сметка, че институция като „Петко Задгорски“ е национално богатство. Да сънуваш морето, докато стоиш пред платно на Стоян Цанев или графика на Любен Зидаров, е привилегия – възможност да излезеш от рамките на всекидневието. Тази покана към споделено сънуване е за онези, които търсят в изкуството отговор на въпросите за смисъла и светлината.
Морето е само повод – истинската тема винаги е Човекът и неговият стремеж да превърне преходния си земен път в непреходен художествен образ. Нека творбите, които ще бъдат изложени през целия февруари, бъдат фар в синьото пространство на въображението, което Бургаската галерия пази вече осемдесет години.
Пламен В. ПЕТРОВ