Дори най-преданите консуматори на арт продукти са изправени пред риска да преядат до задавяне и до рефлукс с представления, поетични спектакли, стендъп постановки и всевъзможни халтури. Ако, разбира се, могат да отделят средства, за да тичат от зала в зала, чиито афиши преливат от заглавия. И почти всички са ситуационни комедии и водевили.
Дъжд от предложения се изсипва върху главата на публиката всеки ден – повечето представяни като уникални, експериментаторски и авангардни. Сдружения и формирования с екстравагантни имена, които трябва да бъдат разкодирани и обяснявани на зрителите, тиражират в социалните и всякакви други мрежи постановки с различен мащаб, но с идентична амбиция – да спечелят пари. Артистите нямат вина – и те трябва да се хранят, а пазарът не е голям. Достойнствата на продукциите нямат значение, важното е да излязат на нула, не е лошо да се генерира и някаква печалба.
Проблемът е, че изкуството днес често се превръща в масовка. Представления се правят на килограм от знайни и незнайни артисти, които започват да се изживяват като звезди след няколко участия със съмнителна стойност.
Проблемът е, че в страната има твърде много училища по изкуствата – от НБУ до Пловдив и Благоевград, откъдето всяка година се дипломират стотици за артистична слава. Критериите за прием съвсем не са така високи, както навремето, когато в някогашния ВИТИЗ кандидатстват по 2000 човека за двайсетина места.
Какво се оказва? В колежа „Любен Гройс“ през февруари ще приемат два нови класа – единият на Георги Новаков и Михаил Милчев, другият с художествен ръководител Васил Драганов. И тримата не са сред най-популярните в момента, а явно и графиците им не са претоварени. Никой не оспорва качествата им под прожекторите, но те невинаги са достатъчни за преподавателска дейност.
Във филиала на колежа в Бургас лекции води Димитър Маринов, който със сигурност може да научи студентите как се прави кино в Холивуд, но е друга тема дали те ще могат да приложат в тукашната екранна индустрия наученото от актьора, достоен член на екипа в Оскаровия филм „Зелена книга“. Башар Рахал също се пробва в ролята на ментор.
Ясно е, че няма други като Апостол Карамитев – гениален и в персонажите си, и като даскал, както възрожденски се нарича самият той. Днес, уви, преподавателите, които и да са те, са готови на всевъзможни компромиси, за да произвеждат бъдещи безработни артисти. Нахъсват младежите с клишета – да гонят мечти и да бъдат себе си, защото всичко е възможно. За жалост, тези иначе вечни екзистенциални постулати бяха профанизирани в голямата говорилня. И за двойно повече съжаление не всичко е възможно, ако Господ не ти е дал поне 10 процента талант и нямаш възпитание и вдъхновение, за да уплътниш останалите 90 с работа, работа, работа, както някога не спира да напомня пак Апостол Карамитев.
Когато се споменава „Любен Гройс“, трябва да се признае, че възпитаници на театралния колеж са утвърдени артисти като Юлиан Вергов и Биляна Петринска от Народния театър, Георги Златарев и Робърт Янакиев от „Възраждане“. Тогава начело на колежа бе създателката на частното театрално училище Елена Баева, а в него преподаваха Цветана Манева, Илия Добрев и Иван Налбантов. Сега в сайта му, наред с Валентин Танев, Лилия Абаджиева и Калин Сърменов, които категорично са се наложили в професията, има и провокиращи почуда личности, които са далеч от таланта на Малин Кръстев и Герасим Георгиев-Геро, които разбраха, че няма как да преборят модела, и прекратиха учителстването.
Талантливите, завършили в Нов български университет, също се броят на пръсти – като Велислав Павлов, имал късмета да учи при бързо забравения аристократ в жанра Васил Димитров, както и Мартина Апостолова. В НБУ огромен успех сред режисьорите обаче постигна отишлият си тъжно рано Иван Георгиев-Гец, научил Стефан Командарев, Магърдич Халваджиян, Ники Илиев, Павел Веснаков, Станислав Дончев как се снимат кратки и пълнометражни игрални продукции, сериали и реклами.
Няма лошо да има школи и департаменти за артистични кадри, но като че ли повечето се откриват, за да се осигури заплата на разни хора като преподаватели. Открай време за талантливите е било по-трудно. През 2005 години във ВИТИЗ бе организиран комплот срещу един от най-талантливите режисьори и преподаватели Крикор Азарян, а ученикът му Чочо Попйорданов искаше да подпали академията в знак на протест.
20 години по-късно промяна няма.
Дори става още по-лошо. На пръстите на двете ръце се броят наистина големите педагози във висшите театрални училища. В тях днес попадат хора със спорна дарба, важното е да се формира клас, а преподавателят да получава заплата. Така на пазара всяка година се изсипват стотици кандидати за славата, които се бутат с лакти да получат някой лев от поредната халтура. Напънът дори е малко странен, защото в постановки вече се включват футболисти, риалити герои и инфлуенсърки. Важно е залата да се разпродаде. И основното е тя да е смешна и с малко декори. За да тръгне по турнете из страната и чужбина и да пълни джобовете на изживяващите се като артисти, режисьори и продуценти.
Като се тегли чертата, под нея остават много артисти и малко таланти. Не само у нас няма хора за нищо няма, но артистите изникват отвсякъде.
Май театралните департаменти и училища са повече. Те съществуват, за да осигуряват работа на знайни и незнайни преподаватели. От там излизат хора, които нямат качества да правят високо изкуство. Лутат се цял живот, задоволяват се с халтура и страдат, че са недооценени. Пълнят афишите с евтина забава, а всички вкупом ставаме по-прости.
А нали целта на изкуството беше да ни извиси, дори да ни докара до катарзис. С този материал няма как да стане.
Албена АТАНАСОВА