Димитър Коцев-Шошо отново се връща към централната тема в документалните си филми – извращенията на комунистическата власт през тоталитаризма. Премиерната му лента „Последните концлагеристи от Белене“, която е в афиша на юбилейния 30-ти София филм фест, е оценена от публиката и критиката като изключително въздействаща. Тя разкрива в непознати досега мащаби съдбата на оцелелите от концлагера на дунавския остров Персин, където над 500 български граждани от турски произход попадат под ударите на насилствената асимилация през 80-те години на ХХ век. Пред камерата застават и хора от семействата им, за да споделят репресиите на режима. Признанията за трудно затихващите травми са силно емоционални и смели. Авторите са категорични – лагерът Белене е огромна рана в националната история, която трябва редовно да си припомняме, за да не забравяме времето след 9 септември 1944 година, когато българският интелектуален елит е подложен на системно унищожение.
Твърде малко сънародници обаче знаят, че това се случва и средата на 80-те години. Тогава лагерът „приютява“ хората, които стават жертви на Възродителния процес, след като ЦК на БКП решава да преименува всички турци в рамките на няколко месеца. Този акт, разбира се, предизвиква съпротива. След многократен натиск и насилие от страна на милицията, оказалите най-сериозен отпор се озовават в „Белене“.
„След международния отзвук на всичко това, което се случва в България, за цяла Европа става ясно, че тук функционира единственият лагер в източноевропейския блок, който все още не е затворен. „Ние сме рекордьор и в това отношение – като соц държавата, в която до последно е имало подобно място“, коментира Димитър Коцев-Шошо принудително изселване на много български граждани в Турция и събитията, които съпътстват този процес.
„Нашият филм се концентрира върху интернираните в „Белене“ и после из страната, които по-късно са изгонени от България заради това, че не искат сменят имената си. Това е абсолютно незаконен процес, действията на държавата спрямо собствените ѝ граждани са извън всякакво право и апогеят е въдворяването им в „Белене“ за дълги периоди“, обяснява Димитър Коцев-Шошо. Заедно с журналиста Христо Христов, който е и сценарист на филма, правят и снимат 40 интервюта. Повечето от техните герои живеят в Турция.
Подготовката за написването на сценария продължава три години, споделените перипетии и драми надхвърлят 60 часа. Обемният материал влиза в 55 минути, толкова е дължината на „Последните концлагеристи от Белене“.
Димитър Коцев-Шошо, който е писател, преводач, продуцент, сценарист и режисьор, силно впечатли публиката и с предишния си документален филм „Следеният човек“, адаптация на мемоарния роман на Веселин Бранев за битието на мъж, който прочита своето досие в архивите на комунистическата Държавна сигурност. Фокусът е върху опита му да застане очи в очи със своето минало, както и с миналото на нацията, преживяла 45 години под похлупака на тотален комунистически контрол и всекидневно нарушаване на правото на личен живот. Той е преживявал следенето, но големият въпрос е как да преживее срещата си с изкривения образ на собствената му личност.
Албена Атанасова