На 23 декември една от най-големите звезди на българската музика Емил Димитров щеше да навърши 85 години. Певецът и композитор напусна този свят точно преди две десетилетия, на 30 март 2005, но остави вечни хитове като „Моя страна, моя България“, „Ако си дал“ и още много други, които продължават да се пеят и днес. Роден в Плевен, Емил Димитров започва кариерата си през 1960 година. Тогава е приет във ВИТИЗ в класа на Желчо Мандаджиев, но едновременно с това дебютира като певец на концерт, воден от Коста Цонев. На сцената за първи път в негово изпълнение прозвучава песента „Арлекино“, която години по-късно ще превърне в голяма звезда Алла Пугачова, спечелила с нея международния конкурс „Златният Орфей“.
Популярността на Емил е огромна не само у нас, но и във Франция, а някои от плочите му, издадени там, стават платинени. През 1971 г. Емил Димитров става първият българин, приет за член на Съюза на френските композитори, но не и на българските, защото нямал музикално образование. Освен това тук едва не забраняват две от най-обичаните му песни – „Моя страна“ и „Ако си дал“. Първата се ражда само за една нощ през 1970 г. във Франция. Вдъхновението е появата на сина му на бял свят. Затова и в нея пее: „Там под родното небе чака моето дете да се върна“. Певецът създава композицията, а текстът е на Васил Андреев. Първоначалното заглавие е „Песен за моята страна“. Във Франция много я харесват, но настояват за различно послание. Френски текстописец я адаптира за местния пазар и така се появява френскоезичната версия „Моника“. Година по-късно песента прозвучава и на български, но е посрещната с неодобрение от властта. Те съзират тайни послания и асоциации с т.нар. „невъзвращенци“. Затова забраняват парчето. „Обвиниха авторите й, че е писана за български емигранти в чужбина въпреки фразата „ще се върна“. Аз я дадох на фестивала за забавна песен „Златният Орфей“, но смениха регламента и не можах да взема награда“, разказва приживе Емил. Тогава известният поет Павел Матев, който е близък до Живков, му предлага да редактира текста, за да стане по-приемлив за цензурата. Така най-после се ражда „Моя страна“.
Няма спор, че артистичният път на певеца сякаш е предопределен, защото той е син на изключително популярните по онова време Факира Мити и Мадам Сизи. Семейството има двама синове – Юлиан и Емил, които растат, заобиколени от артисти и илюзионисти. Юлиан поема по пътя на родителите си, а Емил се увлича по рисуването и класическата музика.
Животът на фамилията се обръща, когато в средата на 80-те години на миналия век Юлиан е диагностициран с рак. След втората операция братът на Емил Димитров си отива от този свят. Майка му не може да преживее трагедията и няколко месеца по-късно умира. На 5 юли 1989 година свършват земните дни и на Факира Мити.
Емил Димитров остава без всичките си близки точно когато задухва вятърът на промяната. Предстоят тежки дни за него, защото няма участия и концертни изяви. В този период певецът се затваря в къщата си в Княжево, а негова най-близка приятелка става чашата с водка. От звездния му статус няма и помен. Мъчи се да се адаптира към новите пазарни правила, които се налагат след 10 ноември 1989 година, дори издава албум, в който включва песни с попфолк звучене. Въпреки това не успява да се завърне към активната концертна дейност.
Когато след демократичните промени падат табутата и в пресата, сексуалността на Емил Димитров се превръща в апетитна хапка за таблоидите. Истината е, че още по времето на социализма срещу интелектуалци, подозирани, че са хомосексуалисти, се водят процеси.
„Мога да призная, че имам бисексуални наклонности – разкрива в телевизионно интервю Емил. – Дали ще се получи връзка, зависи от партньора и от неговата душевност. Сложно е да се обясни.“
Известно е, че певецът два пъти се жени за втората си съпруга Мариета. Независимо от твърденията за различната му сексуалност Емил сключва брак първо с певицата и актриса Грета Ганчева, а след това и с Мариета Гьошева, която е майка и на сина им, кръстен също Емил. Тя започва да го придружава на турнетата и дори става конферансие. Емил я представя за своя годеница. На рождения й ден 14 октомври певецът иска ръката й от нейния баща. Пищната сватба е на 17 ноември 1968 г. в най-хубавия тогава хотел „Балкан“.
Въпреки че са заедно повече от 20 години, през 90-те изненадващо се развеждат. Близките им твърдят, че много хора тогава се намесват в отношенията им и ги настройват един срещу друг. Говори се, че основната вина за раздялата е на импресариото на Емил – Васил Андреев, който не храни топли чувства към Мариета.
Пак изненадващо, 10 години по-късно Емил и Мариета се събират отново. И не просто заживяват заедно, а вдигат втора сватба, на която кумува Богдана Карадочева. Тогава Емил вече е прекарал инсулт. Щастието обаче не продължава дълго. Няколко месеца по-късно Мариета си отива едва на 55 години от усложнения след тежък диабет. Макар първият брак на Емил Димитров да е съвсем кратък, за Грета Ганчева певецът си остава най-великият любовник.
„Всичко при нас се разви постепенно – разказва Грета Ганчева. – Когато той пееше, аз винаги стоях зад кулисите и се вълнувах, а и си поплаквах. Хората плащаха вечери в ресторанти, само и само за да сме в тяхната компания. Така някъде към десетия ден от турнето ни в Съветския съюз той се влюби в мен и аз в него. И още след първата вечер, когато бяхме заедно, той ми казваше – „жена ми“, а аз – „мъжа ми“.
Актрисата твърди, че забременяла, но направила аборт в Съветския съюз по време на едно от турнетата им. Раздялата била болезнена за двамата.
„Разделихме се със сълзи на очите – разкрива Грета Ганчева. – Голямата любов си каза своето. Много го ревнувах и виждах, че нещата не могат да продължат така.
А Емил излезе честен, дори след развода ми върна парите, които му дадох назаем, за да купи вилата. Две години преживявах раздялата си с него.“
Двамата запазват приятелски отношения до края. Грета редовно се чува с него, докато е в болницата. Преди да почине, си казват, че се обичат.
„За него се говори какво ли не. Но докато бяхме женени, аз не съм си и помисляла, че може да ходи по мъже. Бях толкова млада и даже не знаех, че е възможно да съществува подобно нещо. Но едно ще ви кажа – Емил беше велик любовник! Най-великият!“, твърди първата му жена. През 2007 година Грета Ганчева издава и книга, която озаглавява „Моята любов Емил“.
Днес Емил Димитров, макар и от отвъдното, продължава да има звезден статус. Приживе обаче той самият не се смята за звезда. „Никога не съм се чувствал звезда – казва в интервю той. – Много мразя тази дума. Аз не съм звезда, аз съм константа. Стоя си на положението. Може да има под мене, над мене, но аз съм си на моето място. Просто вярвам в себе си. Длъжен бях да направя тази така наречена сватба с публиката, за да повярва на това, което пея.“
Напуска този свят само на 65 години. До последно обаче, въпреки прекарания инсулт, не спира да композира песни. Изпратен е към вечния си път с поклонение в голямата зала на Народното събрание, където идват хиляди хора, които искат да изкажат своята признателност.
Емил се оказа прав за едно: „Само един живот не е достатъчен“.
Антон СТЕФАНОВ