Мартин Скорсезе, Франко Дзефирели, Норман Джуисън, Никълъс Рей, Мел Гибсън, Пиер Паоло Пазолини – това са малка част от режисьорите, които са създали филми, посветени на Исус Христос. Синът Божий, чието Рождество отбелязваме, е сред най-често пресъздаваните образи във всички изкуства – книги, картини, песни, сценични постановки, филми. Точната бройка на игралните продукции още от епохата на нямото кино е трудно да се назове, но заглавията са над 110. И това съвсем не е изненадващо. Образът на Исус Христос събира множество фундаментални теми, които винаги са вълнували и ще вълнуват човечеството. Още повече големите творци.
Исус Христос започва да се появява на екрана още преди самото кино да бъде създадено. В своя статия журналистът, киноисторик и писател Петър Кърджилов разказва за първите кратки филмчета на компания „Едисон“ с продължителност половин минута, които са пресъздавали сцени от живота на Христос. В края на XIX век, през 1897 г., се появява и най-ранният филм на тази тема – „Страданията на Христос“, на французина Aлберт Кирхнер-Леар.
Но да създадеш филм за Исус Христос е едно. Съвсем друго е да влезеш в неговата кожа. Редица са продукциите, които заслужават вниманието на зрителя, а също така интересни са и актьорите, които дръзват да приемат тази роля, както и отношението към тях. В „Цар на царете“ от 1927 г. на Сесил Блънт Демил главната роля е поверена на Хенри Байрън Уорнър – само режисьорът е имал право да разговаря с него. С образа на Христос изключителният Макс фон Сюдов прави своя американски филмов дебют през 1965 г. Филмът е „Най-великата история, разказвана някога“ на Джордж Стивънс – най-скъпият филм за Христос по онова време. Снимачният процес е труден за Сюдов – той не може да пуши между сцените, да изпие питие след снимки или да демонстрира публична близост с жена си. След края на снимките са му нужни месеци, докато успее да се върне към своето истинско аз. Тед Нийли пък е разпъван над 5000 пъти на кръст – десетилетия наред влиза в образа на Божия син в култовата рок опера на Тим Райс и Андрю Лойд Уебър „Иисус Христос – суперзвезда“, както и в едноименната екранизация от 1973 г.
Не по-малко любопитни са историите и актьорите от „Страстите Христови“, „Исус от Монреал“, „Последното изкушение на Христос“, „Исус от Назарет“ и „Евангелие по Матея“, за които ще ви разкажем.
Джим Кавийзъл е ударен от мълния на снимките на „Страстите Христови“
57-годишният актьор ще бъде сменен от финландец в продължението на историята
„Страстите Христови“ е сред най-емблематичните филми на религиозна тематика. Продукцията на Мел Гибсън излиза на екран през 2004 г., а този филм е специален за България, тъй като в него участват Христо Шопов като омразния Пилат Понтийски и Христо Живков – в ролята на евангелиста свети Йоан Богослов. „Страстите Христови“ проследява историята на Исус от залавянето му в Гетсиманската градина до смъртта му на Кръста.
Гибсън показва в шокиращи подробности страданията на Исус на кръста, а филмът шокира с натуралистичните сцени на жестокост, заради което предизвиква и възмущение. Най-важната роля – на Христос, е поверена на Джим Кавийзъл. Интересно съвпадение е, че инициалите им на латиница са еднакви – J. C.
За Кавийзъл снимките са истинско изпитание. Поразен е от мълния на снимачната площадка и е откаран в болница – по чудо остава невредим. Прокрадват се суеверия, че гръмотевицата може би е знак, че работата на Гибсън е одобрена свише. Но премеждията на Джим не спират. Рамото му се изважда от тежестта на кръста – 59 кг, а в сцените с бичуването по случайност е ударен два пъти с камшик много силно. Кадрите, в които виси на кръста, са заснети в изключително тежки условия – при –4°C и силен вятър. Кавийзъл получава хипотермия и се разболява от пневмония. Тежкият грим се отразява зле на зрението му, което пък води до чести мигрени. Въпреки предупрежденията на лекарите актьорът не се отказва от ролята и не блокира снимачния процес заради здравословното си състояние, а проявява истински професионализъм.
И резултатът е впечатляващ – филмът предизвиква особено бурни реакции с крайния си натурализъм, но и постига сериозни успехи. Ватикана не само че не се противопоставя на продукцията, но папа Йоан-Павел II приема на лична аудиенция Кавийзъл. Творбата на Гибсън чупи и рекорди по приходи в целия свят – с 612 милиона долара „Страстите Христови“ е сред най-касовите филми на всички времена и най-доходоносният на християнска тематика. Получава и три номинации за „Оскар“ – за операторско майсторство, музика и грим.
Твърди се, че част членовете на екипа, работил по продукцията, са приели християнството (католицизма) след края на снимките, включително и актьорът, който играе Юда Искариотски – Лука Лионело. Що се отнася до екранния Исус, той е силно религиозен от дете и за него посещението на църквата със семейството е абсолютно задължително и редовно занимание. През 2002 г. по време на снимките на „Тежки престъпления“ Кавийзъл отказва всякакви любовни сцени с екранната си съпруга Ашли Джъд, защото са в разрез с католическата му вяра. Вероятно това е една от причините Мел Гибсън да избере за ролята именно него.
След филма Джим често говори публично за вярата, участва в реклама против изследванията на ембрионални стволови клетки, както и в аудиопрочит на Библията с репликите на Исус.
Вече е сигурно, че Мел Гибсън ще снима продължение на „Страстите Христови“. „Възкресението на Христос“ ще бъде разделено в две части – първият филм ще се появи на екраните на Разпети петък, 26 март 2027 г. Вторият – два месеца по-късно, на 6 май, Възнесение Господне. Във фокуса е не само възкресението на Исус Христос, а и събитията, свързани с него. Според италиански медии снимките трябва да се случат в Чинечита и в Южна Италия – Матера, Алтамура, Джиноза, Гравина ди Латерца, и Малта. Първоначално се твърдеше, че Джим Кавийзъл отново ще бъде Исус Христос – вероятно дигитално подмладен, а към него ще се присъединят Моника Белучи (Мария Магдалена), Мая Моргенщерн (майката на Исус) и Франческо де Вито (Петър). През 2018 г. Джим Кавийзъл коментира лаконично, че в продължението на филма публиката ще изживее истински шок. Само че последната информация на Variety е, че в образа на Исус Христос предстои да се превъплъти младият финландски актьор Яаако Охтонен, а за Мария Магдалена е избрана кубинската красавица Мариела Гарига, участвала и в „Мисията невъзможна: Възмездие“. Дева Мария ще бъде изиграна от полската актриса Кася Смутняк, а апостол Петър – от италианеца Пиер Луиджи Пасино.
Исус на Уилям Дефо е подвластен на греха
„Последното изкушение на Христос“ предизвиква остри критики, забранен е в много страни
Сред най-противоречивите и остро критикувани филми за Божия син е „Последното изкушение на Христос“. Филмът на Мартин Скорсезе излиза през 1988 г. и е създаден по романа на Никос Казандзакис. Всеизвестно е, че великият режисьор е вярващ католик и навремето дори иска да стане свещеник, така че религиозната тематика далеч не му е чужда. Създаването на продукцията никак не е лесно. Скорсезе започва опитите да адаптира романа на Казандзакис още през 1983 г. Първоначално филмът трябвал да се реализира от „Парамаунт“, а в каста са включени поп звездите Стинг като Пилат Понтийски и Рей Дейвис като Юда. Но плановете не се осъществяват и на Скорсезе му отнема няколко години, докато идеята се превърне в реалност. Една от най-сериозните пречки е намирането на актьор, подходящ за ролята на Исус Христос. Скорсезе преговаря с куп звезди, сред които Робърт де Ниро и Ейдън Куин – първият е категоричен, че тази роля не е за него. „Когато дойде 1987 г., вече не вярвах, че филмът някога ще бъде заснет“, признава режисьорът.
По същото време Оливър Стоун, който е негов ученик, заснема филма „Взвод“ с участието на не особено популярния тогава актьор Уилям Дефо, който предизвиква фурор с изявата си, а ролята му носи номинация за „Оскар“, но не само това. Стоун показва филма си на Скорсезе, който също е силно впечатлен от актьора. И тогава решава, че той е неговият Исус. Когато Скорсезе се обажда на Дефо, за да го покани за участие, актьорът веднага приема ролята.
Работният процес е тежък и освен това се налага да е експедитивен, защото продукцията няма голям бюджет. „Разполагахме с много ограничен екип и ресурси, но мисля, че това ни дисциплинира да не се разсейваме и ни помогна да подходим към историята по най-съществения начин. На практика нямаше свободно време — прибирах се, четях Библията, четях текста и лягах да спя“, разказва Уилям Дефо. За него най-силно емоционални са сцените на кръста. Мартин Скорсезе бяга от всякаква претенциозност и специални ефекти. Снимките в Мароко са изключително трудни. Заради забързания график много от сцените се дооформят на снимачната площадка с импровизации. „Работихме в извънредно положение“, спомня си режисьорът. Приключват целия процес точно на Коледа през 1987 г.
Истинската драма обаче настъпва, когато „Последното изкушение на Христос“ излиза на екран през 1988 г. Печели Наградата на критиката на кинофестивала във Венеция, Скорсезе е номиниран за „Оскар“ в категорията за най-добър режисьор. Филмът има и две номинации за „Златен глобус“. Но историята предизвиква яростно неодобрение сред религиозните общности. Защо? Защото Божият син е представен като човек, изпълнен със съмнения и гняв, водещ вътрешна борба със самия себе си. Той е подвластен на слабостите и изкушенията, пред които всеки се изправя – страх, съмнение, угнетеност, похот. Разпънат е на кръста, измъчван от нечовешка болка, халюцинира и си представя какъв би бил животът му, ако беше обикновен човек – как би се оженил за Мария Магдалена, с която доживяват до дълбока старост. Представена е дори любовна сцена между Исус и Мария Магдалена. Въпреки това, в крайна сметка, Божият син узрява за отговорността да бъде Месия.
Църквата е възмутена от подобна интерпретация. Реакцията на Ватикана е бурна – заклеймява „Последното изкушение на Христос“. Няколко християнски групи обявяват масов бойкот на филма, а някои киносалони отказват да го включат в програмата си. В страни като Гърция, Турция, Мексико, Италия, Чили и Аржентина филмът е забранен или цензуриран. Стига се дори до опасни крайности. Консервативна католическа група запалва огън на 22 октомври 1988 г. в парижкия театър „Свети Мишел“, където прожектират лентата. Тринайсет души са ранени, а сградата е сериозно увредена и затворена за три години. Години по-късно в България Светият синод също се противопоставя на излъчването му по БНТ.
Подобна реакция не е изненадваща – Никос Казандзакис дори е отлъчен от църквата заради романа си, който е включен в Индекса на забранените книги. Самият Дефо, който играе разкъсвания от съмнения Исус, все пак е изненадан. „Бях шокиран, защото в епоха на супернасилствени филми и порно това беше продукция, която се опитва да разгледа природата на вярата. Беше неприятно, защото беше филм, в който бях вложил самия себе си.“
През цялата си кариера Уилям Дефо често влиза в кожата на противоречиви персонажи, изпълнява и главната роля в „Антихрист“. „Предполагам, че често ме канят да бъда лошия, защото не изглеждам традиционно. Изглеждам някак зъл. Аз съм странният, аутсайдерът“, казва той.
В „Исус от Монреал“ звучи „Притури се планината“
Канадската продукция получава номинация за „Оскар“ за най-добър чуждестранен филм
„Исус от Монреал“ е филм, който печели одобрението на голяма част от критиката, въпреки че не е скъпа холивудска продукция със звезден каст и именит режисьор. Зад продукцията стои канадецът Дени Аркан. В средата на 80-те години на миналия век на кастинг за филма му „Залезът на американската империя“ се явява актьор с по-дълга от обичайното брада. Момчето се извинява за вида си, казвайки, че е Исус. „Помислих, че има предвид, че е от онези, увлечени по Исус, но разбрах, че единствената работа, която бил намерил това лято, била в постановка в катедралата на Монреал. Тъй като живея наблизо, една вечер отидох да видя постановката от любопитство“, разказва Аркан. Не е впечатлен от качествата на спектакъла, но е обсебен от темата за вярата.
„През 1987 г. останах вкъщи, затворих се и прекарах около година в писане на „Исус от Монреал“, разказва Аркан. В центъра на историята е младият театрален режисьор и актьор Даниел Колумб и изпитанията, през които преминава в опита си да осъвремени пиеса за живота на Исус Христос. Освен режисьор на постановката Даниел е и в ролята на Божия син и с течение на историята той все повече се отъждествява с Исус и дълбоко преживява неговата история. „Исус от Монреал“ впечатлява с хумор, интелигентност и чувствителност, с оригиналната си интерпретация на евангелския сюжет и с остро критичния поглед към съвременното общество и шоубизнеса.
В ролята на Даниел/Исус влиза канадският актьор Лотер Блуто, който е на Христова възраст, когато работи по продукцията. Интересното е, че преди да се насочи към актьорството, Лотер следва медицина. Усеща обаче, че това не е неговото призвание, напуска университета и започва да учи драматично изкуство в Квебек. Преди да се превъплъти в образа на Исус, се изявява в малки роли в телевизионни и филмови продукции. Въпреки че не става световна знаменитост, Лотер е отличен за участието си във филма на Аркан с наградата Genie Award за най-добър актьор. Продукцията получава и други високи признания – две награди на кинофестивала в Кан през 1989 г., както и номинация за „Оскар“ за най-добър чуждоезичен филм.
Любопитното е, че в „Исус от Монреал“ звучи българската народна песен „Притури се планината“ в изпълнение на Стефка Съботинова. Години по-рано, след като чува изключителния глас на Съботинова, швейцарският продуцент Марсел Селие решава да издаде албум с български народни песни. През 1975 г. излиза „Мистерията на българските гласове“, в който е включена „Притури се планината“ в модерен аранжимент на Жаки Анона. Издаването на албума носи на песента и на Стефка Съботинова световна слава. „Исус от Монреал“ е първият филм, озвучен от омайния глас на българската певица. По-късно ще последват още няколко международни кинопродукции, които използват тази, а и други песни от нашия фолклор.
Студент по икономика превръща „Евангелие по Матея“ в шедьовър
Вестникът на Ватикана определя прочита на Пиер Паоло Пазолини като най-добрия филм за Христос, правен някога
Един от най-забележителните филми за Исус Христос безспорно е „Евангелие по Матея“. Създаден е от Пиер Паоло Пазолини – един от най-противоречивите творци в седмото изкуство. Той е открит хомосексуалист, марксист и атеист, обвиняван в богохулство. Затова, когато през 1964 година излиза „Евангелие по Матея“, светът е силно изненадан от крайния резултат. Филмът няма нищо общо с пищните холивудски продукции и не отправя нито една провокация към църквата. Напротив – представлява много стойностно и уважително пресъздаване на Евангелието от апостола Матей. Пазолини стриктно следва евангелския разказ, не проповядва или възхвалява, а документира. Посвещава лентата на папа Йоан XXIII.
Идеята да създаде филма се ражда, когато Пазолини е на посещение в Асизи. В хотелската си стая попада на копие от Новия завет. Прочита и четирите евангелия и откровено признава, че адаптирането на филм по едно от тях измества всички останали идеи, които допреди това се въртят в главата ме. За разлика от предишните проекти за живота на Исус, в „Евангелие по Матея“ Пазолини не разкрасява библейския разказ с никакви литературни или драматични изображения. След премиерата питат режисьора защо той, невярващият, е направил филм, който се занимава с религиозни теми. Отговорът е впечатляващ: „Ако знаете, че аз съм невярващ, значи ме познавате по-добре от мен самия. Може да съм атеист, но съм невярващ, който изпитва носталгия по вярата“.
Въздействието на черно-бялата продукция, снимана в Южна Италия, е силно, въпреки че повечето от персонажите са поверени на непрофесионални актьори, а пред камерата застават и местни хора. Пазолини показва ежедневния живот, включително бедността, потисничеството, несправедливостта и отчаянието. Неговата майка Сузана играе възрастната Дева Мария. Ролята на Исус е поверена на 19-годишния Енрике Ирасоки – любител актьор, който по онова време няма никакъв опит и е студент по икономика. Но въпреки че не е професионален актьор, изпълнява ролята блестящо, макар да изглежда по-различно от наложената традиционна представа за Христос – не е синеок, има по-къса коса и по-тънка брада и сякаш е по-малко идеализиран от много актьори, изиграли Исус.
След участието си в „Евангелие по Матея“ Енрике не прави впечатляваща кариера и дори се отказва напълно от нея. Става професор по литература и експерт по компютърни шахматни програми. През 2002 г. е арбитър в шахматния мач Brains in Bahrain между световния шампион Владимир Крамник и компютърната програма Deep Fritz, който завършва реми.
Що се отнася до филма, той печели всеобщо одобрение. Отличен е със Специалната награда на журито на кинофестивала във Венеция през 1964 г. и получава три номинации за „Оскар“. Но най-забележителна е оценката на Ватикана – вестник L’Osservatore Romano възхвалява „Евангелие по Матея“ като най-добрия филм за Исус, правен някога.
Робърт Пауъл без малко да изиграе Юда, преди да стане бог
Актьорът едва не си чупи гърба, докато снима „Исус от Назарет“ на Франко Дзефирели
Може би най-разпространяваният, популярен и високо оценен филм за Исус Христос е „Исус от Назарет“ на Франко Дзефирели. Той всъщност е телевизионен минисериал от 4 епизода, който се появява през 1977 г. Проектът е замислен от продуцентите Лю Грейд от ITC и Винченцо Лабела от RAI. Твърди се, че това се случва след среща на Грейд с папа Павел VI. Първоначално идеята е режисьор да е ненадминатият Ингмар Бергман, но по-късно продуцентите се насочват към Дзефирели. Самият той не е особено очарован от предложението – по това време има други идеи, а и мисълта да се ангажира с проект за Христос го притеснява. Все пак се съгласява да заснеме филма, но поставя важно условие – да има най-висококвалифицираните експерти по теология като съветници. Амбицията му е да направи исторически и теологично подробен разказ за живота на Христос.
Предварителната работа и проучванията отнемат около година, а снимачният процес в Тунис и Мароко – над девет месеца. Дзефирели подхожда изключително сериозно към проекта, дълго време обмисля и кои актьори да покани. „В началото смятахме да направим продукцията с малко познати лица поради разумния страх, че звездите ще създават асоциации с други роли, може би несъвместими с образа на Исус. В крайна сметка се отказах от първоначалното си намерение, защото осъзнах, че ми трябват доказани професионалисти. Исках всяка роля да бъде поверена на признат майстор на театъра и киното“, разказва той. Актьорският състав е наистина звезден – Ан Банкрофт, Кристофър Плъмър, Майкъл Йорк, Оливия Хъси, Клаудия Кардинале, Стейси Кийч, Лоурънс Оливие, Антъни Куин, Род Стайгър.
Най-трудна, разбира се, е ролята на Исус, за която първоначално се обсъждат имената на Дъстин Хофман и Ал Пачино. Дзефирели прави кастинги от сутрин до вечер и на един от тях за образа на Юда се явява Робърт Пауъл. Първоначално режисьорът смята, че той е идеален за персонажа, но невероятните сини очи на Робърт го карат да промени убеждението. „Работихме много, за да го подготвим: дълга коса, грим, дрехи, осветление. Когато всичко беше готово и Пауъл вече ни очароваше, извиках шивачка за последните щрихи по костюма. Жената, която още не го беше виждала, изведнъж се озова пред него и обзета от емоция, падна на колене, възкликвайки: „Господи!“ И се прекръсти. Разбрахме, че сме намерили „нашия Исус“, споделя Дзефирели.
Без съмнение Робърт Пауъл е най-добрият избор, а хипнотизиращият му поглед прониква в душите на зрителите. За постигане на този ефект е използвана тънка тъмносиня очна линия на горния клепач и тънка бяла очна линия на долния. Така се подчертават пронизващите сини очи на Пауъл. Носят се легенди, че актьорът толкова много приличал на истински Исус в костюм, че когато излизал от гримьорната си екипът моментално спирал да ругае.
За Робърт най-трудни са сцените с разпятието. Преди това, за да изглежда максимално достоверно, се подлага на строга диета и яде само сирене в продължение на 12 дни. Въпреки това е на косъм от инцидент. „Бях вързан за хоризонтална греда, която носех на гърба си през една част от улицата. Тя беше ужасно тежка. На мястото на разпятието ме вдигнаха с въжета и обучени каскадьори към вертикалната греда, която оформяше кръста. За съжаление, при първия дубъл хоризонталната греда започна да се плъзга надолу. Можех да си счупя гърба, ако някой не беше хванал въжето, което контролира гредата, и не го беше издърпал обратно нагоре. Както и да е, ръцете ми бяха разкъсани. Снимахме и в доста студен ден, тъй като сцената трябваше да бъде заснета на фона на дъждовно небе. Имах късмет, че не се разболях от грип“, разказва Пауъл.
Той признава, че работата по „Исус от Назарет“ сериозно променя отношението му към религията. Заради филма за първи път в живота си прочита изцяло Библията. „Сега вярвам в Христос и в неговата божественост, макар че не ходя редовно на църква.“
„Исус от Назарет“ е посрещнат с аплодисменти от критиката и от публиката. Третият епизод е гледан от 28,3 милиона зрители в Италия. При първото си излъчване във Великобритания 21 милиона сядат пред екраните. В Щатите успехът е още по-голям – гледат го 46% от зрителите в Ню Йорк и 53% в Лос Анджелис. Според изчисленията, телевизионната продукция е привлякла общо 90 милиона зрители. А това е впечатляващ резултат.
Ивет САВОВА