Георги Йорданов, дългогодишен министър на културата в годините на социализма и последният жив министър от времето на Живков, си отиде на 91 години. Той е сред най-приближените на Людмила Живкова, главна фигура при строителството на НДК и сред организаторите на грандиозните чествания на „1300 години България“.
Само допреди няколко години не пропускаше културно събитие, но отказваше да дава интервюта и да се връща към миналото. Това не му пречеше да звъни, включително в редакцията на „Филтър“, за да уточнява подробности от времето преди 1989 година, ако сме допуснали неточност.
Определят го като противоречива фигура заради високите постове, които заема в годините на социализма и налагането на идеологически ограничения в изкуството. В същото време не отричат заслугата му за развитието на културата в онези години. Както е известно, творците тогава са силно ухажвани от властта, за да не се отклоняват от „правилната“ партийна линия. Тези, които все пак го правят, плащат висока цена – не пускат филмите им, не отпечатват книгите им, не ги удостояват с награди.
Георги Йорданов е роден през 1934 г. в град Твърдица, завършва право и започва кариерата си като прокурор. Бързо обаче се издига в партийната йерархия, за да стане кандидат-член на Политбюро, министър на културата и заместник-председател на Министерския съвет. През 2024 г. президентът Румен Радев го награди с най-високото държавно отличие – орден „Стара планина“ първа степен, което предизвика бурни обществени дискусии за оценката на социалистическото минало.
Освен като човек, работил дълго време за културата, Георги Йорданов бе един от най-известните колекционери. Заради високия пост, който заема, вратите на ателиетата на големите художници са винаги отворени за него. Неслучайно в годините на социализма най-големите колекции са свързани именно с членове на ЦК и на Политбюро.
Георги Йорданов рядко излагаше творбите си публично, но бе всеизвестно, че притежава някои от най-забележителните творби на старите майстори, както и впечатляващи икони отпреди векове. В сбирката му са застъпени автори от всички периоди на развитие на българското изкуство. Сред тях са Димитър Добрович, Иван Мърквичка, Петко Клисуров, Йордан Кювлиев, Добри Добрев, Сирак Скитник, Златю Бояджиев, Владимир Димитров-Майстора, Николай Райнов, Стоян Венев, Иван Ненов, Давид Перец, Данаил Дечев, Бенчо Обрешков, Иван Вукадинов, Светлин Русев. Негова собственост са и няколко знакови икони от XIX век – повечето шедьоври от Тревненската иконописна школа – една от водещите в този период. Има и редки екземпляри на Атонската школа, както и икони от Пименовата школа през XVII век.
В малкото си публични изяви Георги Йорданов твърдеше, че Людмила Живкова е изиграла огромна роля за развитието на културата и прокарването на модерни тенденции в нея. Твърдеше, че голямата й грешка била, че се е обградила със самозванци и хора, които искат да се възползват от влиянието й. Бившият министър на културата бе категоричен, че Людмила никога не е работила срещу баща си, а всички нейни решения са били одобрявани от Политбюро, Секретариата на ЦК на БКП и от Министерския съвет. По този повод дори казваше, че няма как да бъде сравнена „нравствено извисената Людмила“ с коварните и неблагодарни дъщери на Шекспировия Крал Лир – Гонерила и Регана.
Въпреки полярните оценки днес Георги Йорданов винаги ще бъде свързван с успехите на българската култура през 80-те години, когато той оглавява Комитета за култура с ранг на министър, както и Съвета за духовно развитие. През всичките тези години организира куп събития в страната и чужбина и има две големи заслуги – за популяризирането на тракийското златно съкровище по света, както и на „Мистерията на българските гласове“. Тъкмо Йорданов е човекът, който дава рамо на швейцарския продуцент Марсел Селие да издаде поредица от албуми с изпълнения на впечатляващи наши хорове, които дори се окичват с „Грами“.
Противниците му обаче и до днес припомнят ролята му по време на Възродителния процес през 1984–1989 година. Архивите на БКП и Държавна сигурност показват, че Йорданов е сред активните участници на обсъждането как да се депортират българските турци в Турция през 1989 г.
Кончината на Георги Йорданов слага точка на ерата на Живков, защото нито един от неговите министри вече не е на този свят. Негативната оценка за този период е известна, но е и безспорно, че страната постига забележителни успехи в областта на културата. Въпреки властващата цензура постиженията са свързани до известна степен и с Георги Йорданов. Хората на изкуството в онези години успяваха с езоповски език да кажат някои истини, макар да е прав големият писател фантаст Любен Дилов, който твърдеше, че езоповският език е език на роба.