Тя е най-великата певица на на всички времена, а животът й прилича на житието-битието на героиня от Шекспирова трагедия. Съдбата и талантът й са толкова впечатляващи, че през миналата година Анджелина Джоли се завърна на снимачната площадка, за да се превъплъти в образа й през последните години от живота й, които прекарва в Париж. Филмът „Мария“ бе показан за първи път на кинофестивала във Венеция през 2024 г., а актрисата очакваше да бъде номинирана за „Оскар“, което обаче не се случи.
Животът на Мария Калас нямаше как да не се превърне във филм, след като е описван в куп биографични книги. Журналистите винаги са проявявали огромен интерес към нея. Обсъждали са многократно съперничество й с италианското сопрано Рената Тебалди и любовната й връзка с гръцкия магнат Аристотел Онасис. Най-точно като певица я определя великият Ленард Бърнстейн, който я нарича „Библията на операта“. Калас е певицата, на която най-много й отива да бъде наричана дива.
Меломаните по цял свят я боготворят заради нейното белканто, широк диапазон и драматични интерпретации. Репертоарът ѝ варира от класическите опери на Доницети, Белини и Росини, до творбите на Верди и Пучини, а в ранната ѝ кариера – и до драмите на Вагнер.
Родена е на 2 декември 1923 г. в Манхатън в семейство на гръцки имигранти и е отгледана спартански от строгата си майка, която е искала син. Лица Калас толкова е вярвала, че третото й дете ще бъде момче, че след раждането на Мария, не пожелава дори да погледне новороденото в продължение на четири дни. На около тригодишна възраст талантът на Мария започва да се проявява, а щом разбира, че по-малката й дъщеря също има глас, Лица започва да я кара да пее. „Караше ме да пея, когато бях само на пет, а аз мразех да пея“, признава Калас. Баща й Джордж Калас не е доволен, че съпругата му фаворизира по-голямата им дъщеря и тормози постоянно малката, а Лица все повече се дразни от мъжа си заради честите му отсъствия от дома. Отношенията им се влошават и през 1937 г. Лица се връща в Атина заедно с дъщерите си.
Самата Калас признава, че детството й е било нещастно – прекарано в пеене и работа по настояване на майка й: „Сестра ми беше слаба, красива и дружелюбна, а майка ми винаги я предпочиташе. Бях грозното пате – дебело, тромаво и непопулярно. Жестоко е да накараш детето си да се чувства грозно и нежелано. Никога няма да й простя, че ми отне детството. През всичките години вместо да си играя и да раста, аз трябваше да пея и да печеля пари. Всичко, което направих за тях, беше предимно добро, и всичко, което те ми направиха, беше предимно лошо.“
Мария учи оперно пеене в Гърция, но стартира кариерата си в Италия. Възражда белкантото и скоро на италианската сцена отново се изпълняват Доницети, Росини и Верди, а след постиженията й в „Ла Скала“ в Милано, певицата се отправя към най-големите оперни сцени в света – „Метрополитън“ в Ню Йорк и лондонския „Ковънт Гардън“.
В началото на кариерата си тя е едра жена – висока е 1,74 м и тежи 91 кг. В средата на 50-те години на миналия век сваля 36 кг и се превръща във вероятно най-красивата дама на сцената. Изглежда така, сякаш винаги е била със стройна и грациозна фигура и винаги се е движела със забележителна елегантност.
През 1957 г., докато все още е омъжена за Джовани Батиста Менегини, Калас се запознава с гръцкия магнат Аристотел Онасис на парти, организирано в нейна чест от Елза Максуел след представление в „Анна Болейн“ на Доницети. Следва бурна афера, която започва на яхтата на Онасис „Кристина“. Нито един от двамата не крият увлечението си от своите семейства. Според мнозина именно Аристотел Онасис е причината Калас да се откаже от кариерата си и да се отдаде на бохемски живот. Двамата се впускат в безкрайни партита, където пият шампанско до сутринта. През 1963 г. режисьорът Франко Дзефирели я пита защо не пее, а тя отговаря: „Опитвам се да изпълня живота си като жена“.
Според един от нейните биографи, Калас и Онасис са имали дете – момченце, което умира часове след като се е родило на 30 март 1960 г. Твърди се също, че Калас е имала поне един аборт, докато е била с Онасис. За да бъде с него, Мария се отказва от американското си гражданство и прекратява брака си с Менегини. Две години по-късно през 1968 Аристотел Онасис напуска Мария Калас и обявява годежа си с бившата първа дама на САЩ Джаки Кенеди. Въпреки този удар по достойнството и чувствата на певицата, тя продължава да се среща с гръцкия магнат в Париж, докато той официално е с Джаки.
Все пак никога не успява да преживее Онасис. Прекарва последните години от живота си в изолация в Париж и умира от сърдечен удар на 53-годишна възраст на 16 септември 1977 г. Певицата е кремирана в гробището „Пер Лашез“, а прахта ѝ е открадната оттам, но по-късно възстановена, след което през пролетта на 1979 е разпръсната над Егейско море край бреговете на Гърция по нейно желание.
Най-великата оперна певица на всички времена си отива в самота, загубила гласа си, заради драстичното отслабване и хедонистичния начин на живот. Така и не успява да осъществи мечтата да има семейство и да бъде ценена и обичана. Съдба, която я преследва от детството.
Кристина ПАТРАШКОВА