Имам три любови и много авантюри, признава една от най-атрактивните актриси от близкото минало Жана Стоянович. Със своя бурен живот тя става легенда в театралните и киносредите у нас. Отива си от този свят през 2013 г. на 84-годишна възраст след тежко боледуване. Любовният живот на актрисата е бляскав, шеметен, пъстър и неотменна част от бохемска София. „Трима мъже съм обичала до безумие, но съм имала още доста криввания с леки авантюри, с които не се гордея особено и не са за разправяне“, признава тя приживе.
Едва 22-годишна Жана се омъжва за 8 години по-възрастния и изключително авторитет в гилдията режисьор Кръстьо Мирски. На сватбата им братът на булката, известния кинокритик Иван Стоянович казва крилатата мисъл „Кой е*ал – е*ал, кака се ожени“. Тържеството е вдигнато набързо, но предложението за брак е романтично. Често след представления Жана и колегите й Леда Тасева и Стефан Сърчаджиев посещават Руския клуб. „Една вечер пристига Кръстьо. Вече знаех името му, но не го бях виждала. Беше ужасно красив – като римлянин“, описва тя първата си среща с бъдещия си съпруг.
Още същата вечер Мирски започва да я ухажва. На следващия ден я кани на обяд. „Не мога да кажа, че веднага се влюбих в него, но трябва да призная, че бях много поласкана – разказва актрисата. – Той имаше глаукома, а в онези години това беше много мистична болест. Прибира се един ден от болницата и ме пита: „Ти сега, като съм потенциален слепец, ще се ожениш ли за мен?“. Веднага му отговорих: „Стига глупости, разбира се, че ще се оженя!“
След около седмица, един есенен ден двамата се разхождат по бул. „Дондуков“. Минават покрай Младежкия театър и Мирски казва: „Тук има един райсъвет, хайде да влезем и да се оженим.“ Двамата сключват брак с абсолютно непознати свидетели. Отиват да живеят в дома на Мирски. Посреща ги майка му – строга жена, която Жана и приятелите й оприличават на Султана от „Железният светилник“ на Талев. Свекървата посреща младата Стоянович с отворени обятия и е изключително мила с нея, докато актрисата не се разболява от туберкулоза. Една вечер, когато Кръстю е на представление, майката влиза в стаята на младите и нарежда на снаха си да си събира багажа и да се маха. Жана се прибира при родителите си, но само няколко часа по-късно на вратата се появява Мирски. „Заради мен той се изправи срещу майка си“, връща лентата на спомените лелята на историка Петър Стоянович.
Няколко дни по-късно заминава за санаториум над Владая, където попадна в шеметна компания. В две съседни стаи са настанени актьорите Георги Черкелов и Снежина Челебиева. „Само чакахме да мине визитацията и слизахме долу в храстите да опъваме цигари“, признава Жана. Отношенията й с Кръстьо Мирски обаче се усложняват. „Прибирам се един ден вкъщи, отварям вратата, а Кръстьо скача към мен, полуоблечен, и вика: Аз не съм сам. В това време една такава с жълти коси излезе от стаята“, спомня си Стоянович. Актрисата запазва хладнокръвие и поздравява любовницата, която си тръгва на секундата. Мирски е ужасно смутен, а Жана мълчаливо взима чаршафите и ги слага за пране. „И тогава той ми казва: Миличко, какво правиш, защо махаш чаршафите? Аз само се обърнах и му отвърнах: Е, хубава работа – остава да си легна в нейните чаршафи. Той се разсмя. Вечеряхме, помилва ме по ръката и така.“ 
Двамата се разделят обаче заради изневяра на Жана, която се влюбва в женен мъж, чието име не разкрива до края на дните си. „Беше огнено влюбване. Обезумях! Този човек поиска да живеем заедно, раздели се с жена си, но аз не можех по никой начин да оставя Кръстьо. След това той се върна при семейството си. Няколко дни след като се разделихме, Кръстьо се прибра една вечер, седна и ми каза: „Мисля, че се изконсумирахме, аз наистина съм много неверен, лош съпруг. По-добре да се разделим“. До смъртта му обаче си остават приятели. Когато заминава да работи в Бургас, тя получава писмо, в което той я моли да се оженят отново. В този момент обаче Жана е хлътнала по Васил Кисимов и отказва. Отново в типичния стил на Стоянович любовта им е бурна, страстна и мъчителна заради неговите безбройни изневери. Когато среща втория си съпруг хокеиста Анатолий (Толята) Полянски Жана е смазана от мъка в София. „Прибирам се една вечер и срещам цяла тумба приятели – Рокси, Виктор Чичов, Толята и още двама-трима. Чудеха се къде да отидат да пият. Поканих ги в нас и стана страхотен купон. Толята сяда до мен и изведнъж виждам един крак, ама безкраен, и си викам: Абе тоя е много хубав, бе!“
Същата вечер Анатолий Полянски остава в дома на актрисата. Той обаче е голямото разочарование в живота й, въпреки че е баща на единственото й дете. Жана ражда сина си Иван, когато е на 46 години. „Разведох се с мъжа ми, когато синът ми беше само на 31 дни. Дотогава търпях пиенето му и нежеланието му да бъде баща. Но когато в запой заплаши, че ще изхвърли бебето от прозореца, си казах: Трябва да го изгоня!“, разказва тя.
Жана Стоянович завършва Френска филология в Софийския университет и ВИТИЗ в класа на Стефан Сърчаджиев през 1960 г. В периода между 1961 и 1997 г. тя е сред водещите актриси в състава на Младежкия театър, който сега носи името на един от най-близките й приятели актьорът Николай Бинев. Театралната й кариера започва в Бургас във времето, когато там творят Леон Даниел, Юлия Огнянова, Вили Цанков и Методи Андонов. В Бургас Жана Стоянович дебютира с ролята на Валя в „Иркутстка история“. За първи път застава пред камерите през 1951 г. в „Утро над родината“ – третия филм на социалистическата ни кинематография. Играе ролята на Радка, бригадирка на голям строителен обект. Последната й роля в киното е във филма на Петър Попзлатев „Аз съм ти“. За нея актрисата е номинирана от Българската филмова академия за поддържаща женска роля.
Много често участва и в постановки на телевизионния театър, който е много популярен в онези години. Особено силна е в класически роли от световната драматургия. Още се помни постановката „Лято в Руан“, в която тя се превъплъщава като Жорж Санд и си партнира с Васил Димитров като Шопен.
„Животът има смисъл, ако правиш добрини. Или когато срещнеш добър човек, да си измиеш душата и да продължиш да се блъскаш. Моите най-близки са добри хора. Може би затова съм се съхранила. Може би“, казва актрисата, преди да си отиде от този свят.
Петя БАХАРОВА