Иво ДИМИТРОВ
Може би прекалявам с увлеченията си по изкуството на това пространство от вестника, но отдавна съм на мнение, че отношението на един народ и управниците му към културата и нейните продукти е най-точното мерило за степента на развитие на една нация. Във вторник сутринта социалните мрежи ме разсъниха с добре рекламирана и достатъчно лигава дописка в Петьо-Блъсковия „Труд“ за „изложба“ на така наречения лорд Евгени Минчев.
Изданието рапортува, че съвсем неочаквано за художническата гилдия картините на въпросния „лорд“ се оказали много търсени и купувани. Случвало ли ви се е информация едновременно да ви изненада и в същото време да ви се стори очаквана. В подобно шизофренно състояние бях и аз. От една страна, се изненадах, че кръжочническият примитивизъм на Минчев пред статива, предизвикан най-вероятно от натрапчив егоцентризъм, може да се хареса на някого, а от друга страна, си дадох сметка, че у нас отдавна всичко е откровено менте. Като започнеш от политиците, минеш през футболистите от националния отбор и новоизлюпени „художници“ като „лорда“, за да стигнеш накрая до пластмасовия ни хайлайф, консумиращ масово кич от българския арт Лидъл, пълен със стоки като Евгени-Минчевата. Не се учудих, че някаква си бизнес дама Дора Праматарова била си купила два „шедьовъра“ на Минчев, че доц. Румен Драганов си бил запазил миниатюра, а други анонимни арт ценители на това фамозно „творчество“ също сложили червени точки под продукцията по стените.
Не се изненадах и когато разбрах от дописката, че „изложбата“ била открита лично от председателя на Народното събрание Наталия Киселова (Господи, няма ли кой да й каже на тази жена да си наеме стилист-консултант). Иначе някак си не виждам нещо по-логично от това именно Наталия Киселова да открие „изложба“ на Евгени Минчев. Двамата са си лика-прилика – имат една и съща експертиза в изкуството, очевидно близък вкус и натрапчиво сходен стил на публичност. И ако за ексцентричния бивш ватман всичко е простимо и допустимо, защото очакванията към него не са особено високи, то рангът на Киселова задължава за малко повече сериозност. Иначе чрез статията ни се заканват, че било напълно възможно Евгени Минчев да бъде поканен да покаже най-новите си „творби“ в сградата на Народното събрание. И това няма да ме учуди, защото „творчеството“ и „творбите“ на Минчев напълно покриват критериите на 90 на сто от депутатите ни. Вижте им сивите костюмчета и ще разберете какво имам пред вид. По-горе казах за очакванията към Евгени Минчев, но съгласете се, че ако си загащите тениската в панталоните, после вкарате крачолите в белите си чорапи и обуете кафяви сандали, хората ще спрат да имат големи изисквания и към вас.
Но да се върнем към дописката, в чийто край авторът ни отваря завесата и ни разкрива бъдещите творчески планове на Евгени Минчев, без да уточнява дали са съгласувани с очарованата от творчеството му ценителка Наталия Киселова, която в суматохата придобила и картината „Октопод“ от „художника“. „В резултат на огромния интерес към неговите творби, лорд Минчев вече получи покана за изложба в Пловдив, а експозициите в Лондон и Берлин се подготвят за есента“, пише въодушевено „Труд“. Тук няма да обръщаме внимание дали човекът е наясно със значението на думи като „експозиция“. Важното е да има изложби, тоест да излагаме и да се излагаме. Така, както само лордовете и председателите на камарата на лордовете могат.
Междувременно убеден съм, че именно този текст в „Труд“ и „изложбата“ на „лорда“ са най-безпристрастният тъпомер за българските медии и за общата култура на населението.