Известният пловдивски художник Минчо Панайотов, който щеше да навърши 81 на 13 ноември, си отиде от този свят на 16 август 2025 година. Съдбата реши друго, но неговите синове, Панайот и Тодор, също художници, поеха тежестта да довършат започната от баща им подготовка за голяма двойна юбилейна изложба. В навечерието на Деня на Съединението – най-пловдивският празник, откриха две експозиции, които превръщат спомена в присъствие. Галерия „Капана“ на Градската художествена галерия отвори врати за голямата живописна изложба на Минчо Панайотов „Калейдоскоп на времето“, а в същото време негова графична ретроспекция бе подредена в залата на Дружеството на пловдивските художници. И двете изложби са замислени и подготвени от самия автор приживе, но той не успя да дочака тяхното откриване. Творбите са подредени точно, както той е искал, благодарение на усилията на семейството и приятелите му.
Роден през 1944 г. в сливенското село Панаретовци, Минчо Панайотов завършва факултета по изящни изкуства във Великотърновския университет през 1971 г. при проф. Васил Стоилов. Неговото творчество обхваща живописта, графиката и илюстрацията, а в професионалната си кариера е бил уредник в галерии, преподавател в Пловдивския университет „Паисий Хилендарски“ и член на Съюза на българските художници и на Дружеството на пловдивските художници. Той е също така и основател на Творческо обединение „26 – 5“.
Още с пристигането си в Пловдив Панайотов оказва силно влияние на местната арт сцена, внасяйки новаторство и съпротива срещу установените традиции. Като пример за неспокойния му дух, скулпторът Иван Тотев – един от неговите ученици, припомня историята с критичната статия за „Черната серия“ на художника, на която той отговаря публично, поставяйки възраженията си на вратата на галерията. Това е само един от многобройните примери за творческата му смелост и силен характер. Минчо Панайотов следва идеите и изразния език на американския експресивен абстракционизъм още през 70-те години, демонстрирайки дълбочина и провокация в своите платна, които превръщат емоциите и мислите в цвят и форма.
В интервюта Минчо Панайотов често споделя философията си за изкуството. На въпрос защо се е посветил на него, отговаря с усмивка: „Аз не съм посветил живота си на изкуството, просто обичам тази територия. Истината е, че още преди да се науча да пиша, съм започнал да рисувам. Вероятно това ми е било най-близкият начин на изразяване.“ Разглежда изкуството като област на фантазмите, а не като копие на реалността, която определя като нещо „много относително“ и индивидуално. За него истинската творба трябва да бъде преживяна, защото „това преживяване е ключът, който отключва промяната“.
С над 350 участия в изложби по света – от Австралия до САЩ, творбите на Минчо Панайотов оставят трайна следа далеч отвъд границите на България. Те са част от колекциите на Националната галерия в София, ГХГ – Пловдив и много други музеи и частни колекции в страната и чужбина, включително в Русия, Франция, Германия, Швеция и САЩ.
По време на откриването на изложбата синът му Панайот Панайотов сподели с вълнение: „Събрали сме се, за да отдадем почит на човек, който завеща спомени и любов към изкуството – живо, чисто и вълнуващо. За мен той беше баща, учител и пример. За много от вас – колега, вдъхновение, спътник в изкуството. За всички ни – човек, който оставя следа. С тази изложба не казваме „Сбогом!“, а „Оставаш с нас!“.
Живописната му творба „Гранични състояния“ е завършена на 30 юни и остава като последното му послание, преди да си отиде. Той вярваше, че „Изкуството не иска жертви. То иска присъствие“ и рисуваше до сетния дъх. Експозицията в галерия „Капана“ и графичната изложба в галерията на Дружеството на пловдивските художници могат да бъдат видяни до края на септември. За всеки, който е видял картините и който познава добрата живопис на Минчо Панаьотов, навярно остава желанието всичко да би било по-иначе.
Пламен В. Петров