Музикално-документалният филм “В Ада с Иво”, който наскоро спечели специалната награда на журито на кинофестивала в Сараево, ще има двойна премиера в София до края на септември в програмата на SofiaDocumental. Екранният портрет на хореографа, певец, композитор, актьор и куиър активист е на режисьорката Кристина Николова, която живее и работи в Ню Йорк, а изпълнителен продуцент е номинираният за „Оскар“ Дейвид Франс. Продукцията до момента е в официалната селекция на 14 фестивала, сред които престижните форуми в Мюнхен, Белград и Ню Орлиънс.
“В Ада с Иво” разказва как артистът превръща личните и социални предизвикателства в провокативни публични и интимни спектакли. Камерата проследява пътуванията на артиста през пандемията, когато въпреки че е HIV-позитивен, изнася близо 400 безплатни концерта в домовете на хора в София, Ню Йорк и Лос Анжелис.
“Колкото по-ограничена е средата, толкова по-вдъхновяваща е за мен. Когато се чувствам най-притиснат, ми се откриват нови светове. Сцената ни позволява да стигнем до крайности, които законът ни забранява. Не смятам, че наложените вербални граници са здравословни за психическото ни и духовно състояние”, казва той. Според него всичко е въпрос на диалог и дискусия – за войната, за сексуалността, за хетеро сексуалността, за хомосексуалността. „И без това постоянно говорим за тях – в тесен кръг, в още по-тесен кръг, с психотерапевта си. Или въобще не говорим. А щом те е страх да говориш за нещо, значи то има място на сцената“, казва Иво Димчев пред „Филтър“.
Колкото и да е странно, той твърди, че в живота е „много зле“ и това със сигурност го има във филма. „Срамежлив съм, нямам нищо общо с това, което хората виждат под прожекторите. Или поне така си мисля. Намирам се за доста скромен. Щях да бъда и незабележим без татуировките ми. На сцената съм отворен, когато съм в драматургията, тъй като тя е много повече от мен. Тогава си позволявам разни неща, защото нося по-сериозна отговорност. В частния си живот имам отговорност само към родителите ми, към семейството. Доста съм саможив, защото непрекъснато пътувам по летища и пребивавам в хотели“, добавя той.
Кристина Николова за първи път среща Иво Димчев в арт пространство в София. Както ивнаги той е енергийно зареждащ с безкомпромиснo си присъствие, блестящ и изключително провокативен.
„Докато другите се оттеглиха през пандемията, Иво започна да изнася концерти на живо. Очарована от неговата свобода и доброта, се върнах в България през карантината и направих късометражен филм „Corona Shoo Shoo“, който събра над милион гледания онлайн. Четири години наблюдавах живота и изкуството на Иво. Неговата безстрашна креативност възроди моята собствена, преодолявайки страховете, които ме бяха отклонили от кино творчеството. Иво олицетворява безкомпромисното изкуство, което освобожда и свързва, радва и лекува във времена на криза – като ангел, който носи облекчение. Неговата история е за самотата по пътя на артиста, за високата цена на почтеността и силата на творчеството”, коментира Кристина Николова.
На четвърти октомври артистът, за когото няма граници и тайни в жанровете, ще отбележи 20 години на световната сцена с най-големия си концерт в България до момента – “ОФ!20” в зала едно на НДК.
Албена Атанасова