Има визуални артисти, които никога не се задоволяват само с развитието си в едно артистично поле. Безчет са примерите за художници-музиканти, живописци-дизайнери, художници-IT специалисти. Други пък са комедианти-художници, актьори-художници, ватмани-художници, актьори-фотографи. Изобщо артистичната сцена се изпълни с особена порода хора, която прави винаги поне две неща. И честно казано – в това действително няма нищо лошо, защото то прави света около нас по-шарен, по-динамичен. Нали 35 години се борихме за тази свобода – всеки да изразява себе си, както желае, всеки да върши онова, което му харесва, което го прави щастлив, каквото и да означава това в днешното ни живеене. Да, за публиката става все по-сложно да отсее и да се ориентира между добрия и лошия вкус, но пък кога ли не е било така.
Има обаче визуални артисти, които не се задоволяват с двумерно творческо съществуване, а тъкмо напротив – гравитират разностранно, но само привидно, защото творческите им занимания всякога се преплитат в органично цяло и няма защо да спорим. Тъкмо подобен феномен е художникът и поет, а и педагог, а и артистичен медиатор Росен Дончев. Той досущ като съвременен скитник дори вече не знае откъде е, защото, макар и да е роден в Габрово, днес е по-скоро жител не толкова на Казанлък, където работи и живее вече десетилетия, а на чудните светове на поезията и живописта. И новата му самостоятелна изложба като че ли по ненатрапчив начин говори тъкмо за това.
Сам художникът изповядва поетично, че изложбата му „Топло сиво“ е изложба „за живописта и териториите между черното и бялото. За рисунката, която е несъвършена и незавършена. За метафорите и знаците. За изписаните на ръка думи като част от изображението. За естествената сила на минералните пигменти и свързвателите. И само понякога, когато сънят не си е отишъл, а денят e още топло сиво предчувствие, границите между нещата избледняват и накрая съвсем изчезват… Тогава и човеците сякаш разбират смисъла на своето битие. Някои от тях дори виждат нишките, които свързват всички живи същества и необясними явления в едно цяло.
Друг път, посред бял ден, в мъглявината на топло сивото, изневиделица се появяват силуети на ангели и богородици, стъпки на птици, хора и всякакви други летящи създания… Като се загледа човек в тях, започват да му приличат на нарисувани. Като ги гледам и аз, често се чудя, дали някой не е направил небесен колаж с лято, спомени в бордо, жълти дюли и синя лисица. Даже си мисля, че този някой е същият, който всяка вечер изсипва върху нас огромен кош звезди. Звездите, които блещукат загадъчно в хоризонталния свят на топло сивото…“
Как днес подобна чувствителност оцелява в забързаното и окървавено настояще можем само да гадаем, защото формулност в живеенето няма. Има стълбове, върху които всеки съгражда и крепи своя храм на ценности. И в изложбата „Топло сиво“ това прозира ясно. Защото, както кураторката на изложбата – изкуствоведката Наташа Ноева подчертава, тази изложба е „Изповед, изтръгната от дълбините на душата. Паралелен свят, състояния, неизречени думи, забравени съдби, стремеж към нещо висше, постигане на единение, тишина, нематериална вещественост, безвъзвратност, живот… с прокрадващо се усещане за собствена мимолетност носят живописните платна на Росен Дончев като послание. Живописта на Росен Дончев извайва интимни пространства от багри, видения, сенки и спомени от миналото и успоредно с това призовава към рационален прочит, надмогващ същата тази материалност. Впрягаме всевъзможни знания и опит, за да преодолеем вещественото в търсене на дълбоки и всеобхватни значения. В тях уплътнената пространствена монолитност и изключителна многослойна тъкан, породена от неравноделния ритъм от цветови натрупвания, издрасквания, и изтъняване на повърхността, концентрира емоционалната сила на авторовия импулс, едновременно воден от интуитивно прозрение и съзерцателна умъдреност“.
И има ли някакво значение дали ще повярваме на всичко това, когато тук става дума за изкуство. Изкуство, което омиротворява, вглъбява, музицира с думите, играе с времето, сее пространства на територията между сънуването и реалността. Придава смисъл, който така неистово ни липсва днес. Изложбата „Топло сиво“ може да бъде разгледана до 4 юли в зала 1С на СБХ на ул. „Шипка“ 6 в София.
Росен Дончев е роден през 1963 година в Габрово. Завършва специалност „Вътрешна архитектура“ в Националната гимназия по приложни изкуства в Трявна (1982), „Българска филология“ в СУ „Св. Климент Охридски“ (1990), „Живопис“ при проф. Димитър Чолаков в ШУ „Епископ Константин Преславски“ (2013).
Има над 20 самостоятелни изложби, участва в международни пленери по живопис, в национални и регионални изложби и в утвърдени и форуми за живопис като „Приятели на морето“ – Бургас, Национална изложба „Лудогорие“ –Разград, „Биенале на малките форми“ – Плевен и други. Награждаван е в квадринале „Митовете и легендите на моя народ“ – Стара Загора, два пъти е носител на наградата „Христо Цокев“ за цялостно представяне на годишната изложба на габровските художници. Живописни творби и икони на Росен Дончев притежават частни и държавни колекции в Европа, Русия, САЩ, Южна Африка и Австралия, сред които и японското императорско семейство, Музеят за съвременно изкуство в Измит, Турция. През 2010 заедно с художничката Ваня Запрянова в Казанлък създават галерия „Ателието“. Член на Съюза на българските художници. Председател на Представителството на СБХ – Казанлък. Майстор иконописец в Националната занаятчийска камара в България.
Пламен В. Петров