В алтернативното младежко пространство за култура „РеБонкърс“ във Варна на 7 септември миналата година бе открита изложбата „Картички и контрабанда“, опит за творческа работа на съвременните артисти Аарон Рот и Никола Стоянов. Тогава експозицията остана встрани от медийната шумотевица, но преди няколко дни, когато бе открита и в столичната галерия „Харта“, привлече погледа на мнозина, дори на медиите, които, както знаем, у нас не са от най-големите почитатели на визуалните изкуства, още повече на съвременните. Интересът безспорно се дължи на факта, че изложбата се фокусира около болната обществена тема – контрабандата. Тема, за която слушаме ежедневно.
„Общо 533 800 къса контрабандни цигари откриха митническите служители на граничния контролно-пропускателен пункт (ГКПП) „Капитан Андреево“ при три отделни проверки на товарни автомобили, влизащи в страната от Турция, съобщиха от регионалния пресцентър на митницата в Свиленград“, „108, 27 кг марихуана на стойност 1 728 000 лв. задържаха митнически служители на ГКПП „Кулата“. Тя е намерена при проверка на товарен автомобил, пристигащ от Испания и натоварен с групажна стока“. Това са само прашинки от скорошния новинарски поток, който изостря изключително чувствителността на обществото към теми като корупция, злоупотреба с власт, контрабанда. А изложбата на Аарон Рот и Никола Стоянов е тъкмо за това. Двамата съвременни артисти представят свои арт инсталации, свързани с изследването на служебния архив на Агенция „Митници“, дирекция „Борба с наркотрафика“ в периода между 1975 и 1985 г.
„Картички и контрабанда“ започва от изследването на случайно намерен архив. В една от папките се „проследяват тирове, които са пътували със строителни материали, но във Франция биват задържани, защото са открити 8, 5 милиона къса цигари“. Архивът е закупен от бит пазар и е бил притежание на служител, завеждащ отдел „Борба с наркотрафика“. Казано с други думи, става дума за архив, изпълнен със служебни бележки, фотографии, негативи, справки и докладни записки, маркиращи „част от рутината на митническото дело като проверка и регулация на транзита, както и дипломатическия образ, който митниците следва да поддържат пред международната общност. Тези следи са фрагменти от широко разгърната система на митнически регламенти, търговски маршрути и международни споразумения“, уточнява кураторът на изложбата Христо Калоянов. „Водещо тук е съмнението, че намерените архиви дават само частичен поглед към организирания „скрит транзит“ – термин, зад който комунистическото управление на Народна република България прикрива контрабандната търговия, осъществявана от Държавна сигурност чрез държавни предприятия и външно търговските им организации за партийни цели.
Тази практика стои в основата на последващото частно забогатяване на определени лица, свързани с властта, в ранните години на прехода и формирането на частните групировки, белязали 90-те с явната прикритост на незаконна търговска и транзитна дейност с държавна подкрепа. В настоящата изложба намерените архиви са в основата на негативния образ на историята, който в своята прикритост влияе върху дискурса за незаконния трафик, подсилва съмненията към властта и формира дълбоко конспиративната идея на миналото, както и спекулативното съзнание на настоящето“, поясняват още организаторите.
От тук, разбира се, трябва да се постави и резонният въпрос – може ли намереният архив и последващото проследяване на негативния образ на миналото да разкрият стаеното в държавната памет? И именно като търсене на множеството отговори, които този въпрос позволява, трябва да се възприеме изложбата „Картички и контрабанда“. А усилията си в това търсене обединяват Аарон Рот и Никола Стоянов. Аарон Рот в досегашната си работа прибягва до употребата на намерени изображения и средствата на живописта, инсталацията, скулптурата и фотографията. Никола Стоянов се подвизава на територията на писането, превода и визуалните изкуства, гравитирайки около философията и историята на технологията, често достигайки до спекулации. От тази съвместност се ражда изложбата „Картички и контрабанда“, за която кураторът Христо Калоянов отбеляза, че с работата по този архив не търсим просто реконструкция на миналото, а поглед върху това как укриването му продължава и днес.
В България се оказва лесно да се прави изложба с държавни архиви. Но не по официален път. Цялата инициатива е частна. Всеки, който посети изложбата, може да разкаже своята лична история как се е осъществявал скрит транзит. Тоест става дума за разказ, чието дописване продължава. Разказ, който макар и атрактивен в тематичното си фокусиране, остава отчужден за изкуството. В името на търсенето на истината. Истината, която навярно никога няма да ни застигне.
Пламен В. ПЕТРОВ