„Паднали листа“ (Kuolleet lehdet), 2023, Финландия/Германия, сценарист, режисьор и продуцент Аки Каурисмаки, оператор Тино Салминен, в ролите: Алма Пьойсти, Юси Ватанен, Марти Суосало, Алина Томников, Яне Хютияйнен. Награди: На журито от Кан 2023, на FIPRESCI от Сан Себастиан 2023, за режисура от Чикаго и други. Разпространява „Арт фест“.
Толкова хубави филми вървят по екраните тези дни, че не е за вярване. А когато един от тях е на Аки Каурисмаки, е просто задължителен.
Хелзинки. Наши дни. Миловидната светлокоса Анса (Алма Пьойсти) работи в хипермаркет. Прибира се в жалкия си самотен дом. Вади от чантата сандвич и го затопля. Помирисва. Изхвърля го. Телевизор няма. По радиото – новини за началото на войната на Русия в Украйна или по-точно – за обсадата на Мариупол. Пуска музика. Скоро нелепо е уволнена.
Длъгнест мъж по фамилия Холапа (Юси Ватанен) се бъхти с железарии. От време на време глътва водка от плоска бутилка. Обитава фургон с още двама мъже. По радиото – новини от Украйна. Контузва се. Уволнен е. Случайно се срещат в караоке бар – колегата на Холапа пее. Анса е с приятелка. Само се поглеждат. После тя го вижда обран от тийнейджъри на спирка – кьоркютук пиян. Срещат се пак случайно – отиват на кино. Гледат „Мъртвите не умират“ (2019) – политическият зомби-хорър на Джим Джармуш. С Каурисмаки са стари приятели. „Откога не съм се смяла така”, споделя Анса. Киното видимо е филмотечно, ако съдим по плакатите с Ален Делон. Дава му телефонния си номер на листче, то отлита…
След време пак се срещат. Тя го кани на вечеря. Купува още една чиния, нож и вилица. И малка бутилка просеко. Той харесва дома й. Тя се дразни, че е пияница. Изхвърля чинията и приборите… Прибира улично куче и го кръщава Чаплин.
Пак се срещат с Холапа, но в болница. А какво се случва, ще разберете, като гледате филма. Листата падат, но има надежда. Самотата е преодолима. А след чаплиновския финал на финландски звучи безсмъртният шансон на Ив Монтан „Мъртви листа”.
Този скромен и душевен филм е продължение на трилогията на Каурисмаки за работническата класа („Сенки в рая“, „Ариел“ и „Момичето от фабриката“). Чудя се къде е намерил в лъскаво Хелзинки такива коптори и мизерия. Постоянният оператор и съратник на Каурисмаки Тимо Салминен извайва атмосфера на летаргия и копнежност.
Аки Каурисмаки и по-големият му брат Мика Каурисмаки са емблема на финландското кино. Роден в Ориматила през 1957, Аки Каурисмаки няма филмово образование. Работил е какво ли не – пощальон, сервитьор, мияч на чинии, журналист, кинокритик. По киното се увлича покрай брат си. В началото работят заедно и създават продуцентската компания Villealfa. Самостоятелният му игрален режисьорски дебют е „Престъпление и наказание“ (1983) – свободна адаптация по романа на Достоевски.
Минималистичните, топло-иронични приказки за лузъри с късмет са запазената марка на Аки Каурисмаки. Филмите му са сантиментални и сериозни, простодушни и хапливи, реалистични и хиперболични. Бисери.
Доброта и думи, улици и кръчми, жестове и физиономии представят свят, пълен с цинизъм, депресия, сърдечност… Не ти се разделя с него. „Паднали листа“ е също минималистичен, меланхолично-ироничен и с прелестни актьори, както си е при Каурисмаки, но без фирменото му лице Кати Утинен. На моменти е смешно, в други – горестно. Филм за душата. Няма как да не вярваш на добрите финландци.
Геновева ДИМИТРОВА