„Последният викинг“ (Den sidste viking), 2025, Дания/Швеция, сценарист и режисьор Андерс Томас Йенсен, продуценти: Сидсел Хипсман, Сисе Граун Йоргенсен; оператор Себастиан Бленков, художник Николай Даниелсен, костюми Рике Симонсен, музика Джепе Каас, в ролите: Мадс Микелсен, Николай Лие Каас, Бодил Йоргенсен, Софи Грабол, Ларс Ранте, Николас Бро.
Награди и номинации: Bodil за актьорски ансамбъл, номинация за най-добър актьор на Мадс Микелсен от Европейската филмова академия, 13 номинации за датските филмови награди и други. Разпространява „Бета филм“.
Двадесет и една година след феноменалния „Ябълките на Адам“ на екран е новото предизвикателство на датския талант Андерс Томас Йенсен. Отново е абсурдистки и смешен, но в трагикомичен ключ като „Мъже и пилци“ (2015). Отново в едър план е невероятният Мадс Микелсен – в познатата класна компания на Николай Лие Каас и Николас Бро. Удивителни лица!
Анкер (Николай Лие Каас), излежал петнадесет години в затвора заради обир на банка, се завръща у дома. Там са сестра му Фрея (Бодил Йоргенсен) и брат му Манфред (Мадс Микелсен). Той е развил дисоциативно разстройство на личността и настоява, че е Джон Ленън. Само така иска да се обръщат към него. Анкер е тревожен за скритите от брат му пари – само той знае къде са, а нагъл дебелак (Николас Бро) го преследва за тях. С пациент, представящ се за психиатър, се отправят към майчината къща. Тя е обитавана от впиянчен дизайнер на дрехи с лице в белези и хубавичката му съпруга, на която й е писнал отшелническият живот. Намира се и швед, който се има за Пол и Джордж, а също и за Бьорн от „АББА“. Свирят и се карат. От време на време се появяват кадри от миналото на двамата братя. Дебелакът пребива сестрата. И тя цъфва в къщата. По време на търсенето на парите изскача зловеща тайна между двамата братя. Появява се и дебелакът, който пребива стопанката, но после е ликвидиран. Както през повечето време свирят „Чикитита“, на финала избухва парче на „Бийтълс“.
Интересно, че като сценарист във филмите на Сузане Биер „Обичам те завинаги“ (2002), „Братя“ (2004), „След сватбата“ (2006), „В един по-добър свят“ (2011, „Оскар“ за чуждоезичен филм), „Втори шанс“ (2014) Андерс Томас Йенсен е бляскав майстор на топлите драми с травматични сюжети, етически конфликти, семейни фрустрации и свръхемоции, извадени от живеенето. А в собствените си филми се осланя по-скоро на поетиката на безумието, отколкото на реалността, макар сюжетите да са разработени така, че тя неумолимо присъства – дали като политически нюанс, дали като морален казус, дали като научен фарс, дали като клиничен случай. Но, въпреки че повечето хора в новия филм да не са съвсем наред, Андерс Томас Йенсен отново, макар и не така категорично, вмъква мотива за духовното прераждане.
„Последният викинг“ започва и свършва с анимационна приказка – при нападение на племе малкият син на вожда изгубва лявата си ръка. И, за да не се чувства различен, баща му заповядва на всички поданици да им се отрежат левите ръце. А после – и десните, и краката, и главите. Така те станали възможно най-хармонични. С този злокобно-черен хумор Андерс Томас Йенсен отново се разправя с човешката глупост.
„Последният викинг“ не е гениален като „Ябълките на Адам“, но е забавен, особено във втората част на филма.
Геновева Димитрова