„Прекрасни дни“, 2023, Япония/ Германия, режисьор Вим Вендерс, продуценти: Вим Вендерс, Такума Такасаки, Коджи Янаи, Кота Ябана, Рейко Киниеда, Ясуши Окува; сценарий: Вим Вендерс, Такума Такасаки; оператор Франц Лустиг, в ролите: Коджи Якушо, Токио Емото, Ариса Накано, Мияко Танака и други. Награди и номинации: награда за мъжка роля на Коджи Якушо и на Екуменическото жури от Кан, за режисура и мъжка роля от Японската академия, номинации за международен филм за „Оскар“, „Сезар“ и други. Разпространява Арт фест.
„Друг път е друг път. Сега е сега“. Отдавна Вим Вендерс не е правил толкова цялостен и вълнуващ игрален филм. Токио днес. Хираяма (Коджи Якушо) е на около 60. Обитава малка стая, претъпкана с книги и касети с музика. Събужда се рано. Мие си зъбите, бръсне се, подстригва мустаците, пръска домашните растения. Нахлузва гащеризон The Tokyo Toilet, излиза навън, поглежда небето, усмихва се, взема кафе от автомата и потегля с малкия си ван, където слуша Пати Смит Лу Рийд и други на касети (изборът е на Вендерс, разбира се). Хираяма е чистач на тоалетни в оживения район Шибуя. Върши си работата съвестно. Тоалетните са мечта, благодарение и на него. На обяд хапва сандвич в парка. Снима любимото си дърво с аналогов Olympus. След работа отива в обществена баня. И в ресторант за бързо хранене. Преди заспиване чете „Дивите палми“ на Уилям Фокнър. От книжарница за 1 щатски долар си купува есета на японска писателка и томче на Патриша Хайсмит. В почивните дни посещава с колело и други места…
Както става ясно, всекидневието на Хираяма е твърде обикновено. Рутинно. Във филма то се повтаря, потретва. Монтирано е медитативно. Възприема се като поезия на всекидневието, подобно на великолепния „Патерсън” (2016) на Джим Джармуш. Хираяма е на социалното дъно, за разлика от сестра си, но е духовен и хармоничен. Той е въплъщение на философията икигай – щастие, произтичащо от собствените занимания, в които човек да намира смисъл в живота.
Хираяма е добър, радушен, отзивчив. Мълчалив. До половината на филма, когато неочаквано се пръква племенницата му Нико (Ариса Накано), изрича няколко думи. С нея е по-словоохотлив. И изобщо се променя – разтваря се в обичта към тийнейджърката.
Когато отиват в музикален магазин с младия му колега Такаши (Токио Емото) и неговата руса приятелка (и двамата сякаш излезли от аниме), става ясно, че днес касетите са доста скъпи. Прочее, наскоро студенти ме отвориха, че отново са на мода. Сред парчетата от 60-те, които Хираяма слуша, е и Perfect Day. А финалът на брега с непознатия мъж директно запраща към „Патерсън“. Коджи Якушо е перфектният изряден Хираяма. Удивителен е. Самата душевност. Прелестен филм. В минималистичния му стил се усеща духът на великия Ясуджиро Одзу. Но е въздълъг.
Вендерс не за пръв път снима в Япония – има документалните „Токио-Га“ (1985), посветен на Одзу, и „Записки за градове и дрехи“ (1989) – на модния дизайнер Йоджи Ямамото. След пандемията от COVID-19 (на екрана се мяркат хора с маски) японски бизнесмен кани Вендерс да направи рекламни клипове за обществените тоалетни в Шибуя, построени от дизайнери от различни страни за Олимпиадата през 2020 г. Той е така възхитен, че решава да направи цял филм с минимален бюджет. Сценарият е написан за три седмици. Филмът е заснет за 17 дни.
Хираяма сънува различно, но неизменно с дървета и сенки в черно-бяло (клиповете са на съпругата на Вендерс Доната). Най-накрая върху поредното съновидение се изписва думата komorebi, което означава играта на слънчевите лъчи през сенките на листата. Е, такова е цялостното усещане от филма.
След като бе сред хитовете на 28-ия София филм фест, сега вече „Прекрасни дни“ е в кината. И е задължителен за гледане.
Геновева ДИМИТРОВА
