„Претендентите“ (Challengers), 2024, САЩ, режисьор Лука Гуаданино, продуценти: Лука Гуаданино, Рейчъл О’Конър, Еми Паскал, Зендея; сценарист Джъстин Курицкес, оператор Сайомбу Мукдийпром, художник Мериса Ломбардо, музика: Трент Резнър и Атикъс Рос, в ролите: Зендея, Майк Файст, Джош О’Конър.
След кухия „Голямото плискане“ (2015) с Тилда Суинтън, пленителния „Призови ме с твоето име” (2017), танцувалния „Суспирия” (2018, пак с Тилда Суинтън) и екстремния „Кости и всичко” (2022) италианецът в САЩ Лука Гуаданино е направил филм за тенис. „Претендентите” започва през 2019 с решителния мач между старите приятели и днешни съперници Арт Донълдсън (Майк Файст) и Патрик Цвайг (Джош О’Конър). Светлокосият Арт е успял и е съпруг на бившата тенисистка и настоящ негов треньор Таши (Зендея). Тъмнокосият Патрик е безпаричен и симпатичен аутсайдер. Връщайки се във времето 13 години назад, филмът показва запознанството на тримата и момчешкото падане по тъмнокожата, секси и властна девойка. От този момент е и най-ефектният епизод – двамата младежи я целуват, а накрая тя ги оставя с впити устни един в друг и ги наблюдава. През цялото време разказът се люлее между съдбовния мач и разните случки в миналото – спортни и любовни. Специфичната тенис-терминология, изписана на екрана, е впрегната не само в създаване на напрежение на корта, а и в отношенията между тримата. В навечерието на мача се извива страховита буря, а за Таши единствено важното е Арт да победи и да продължи кариерата си, за да има и тя бъдеще. Не я интересуват скрупули и ценности.
За разлика от психологически разгърнатия и нежен „Призови ме с твоето име”, тук всичко е накъсано и нахъсано. Героите се движат из живота си като марионетки на Таши, а тя така е взряна в себе си, че не поглежда и дъщеричката си. Историята е плитка и предсказуема. Въпреки че актьорите умело се превъплъщават в тийнейджъри, на героите не им достига плътност.
Несъмнено „Претендентите“ е секси филм, макар и сексът да е оскъден. И е по-интересен от епидермалния „Мачпойнт“ (2005) на Уди Алън. Агресивно налаганата за звезда Зендея, която тук е и продуцент, присъства убедително само физически. Майк Файст, познат от „Уестсайдска история“ (2021) на Спилбърг, е добър, но нищо повече. Затова пък Джош О’Конър е магнетичен, независимо дали неговият Патрик е уязвим или засмян. И все пак не ме напускаше усещането, че гледам принц Чарлс в сериала „Короната“.
Както всеки филм на визионера Лука Гуаданино, и „Претендентите“ е красив. Но е заснет експлозивно от тайландеца Сайомбу Мукдийпром – камерата е дръзка, шеметна, субективна – дори виждаме мача от гледна точка на топката. Да не повярваш, че тъкмо този оператор е изваял идилично-живописната италианска атмосфера в „Призови ме с твоето име”.
Жестока е и маниашката музиката на Трент Резнър и Атикъс Рос (двукратни носители на „Оскар“) – един от най-силните сегменти на филма. Изгрели в киното със „Социалната мрежа“ (2010) на Дейвид Финчър, те са негови любими композитори. Наскоро се наслаждавахме на саундтрака им в „Империя на светлината“ (2022) на Сам Мендес и „Убиецът“ (2023) на Финчър.
Любопитно е, че сценаристът Джъстин Курицкес е съпруг на Селин Сон – корейка от Канада, живееща в САЩ, и авторка на независимия дебют „Минали животи“ (2023), номиниран за „Оскар”, в който също става дума за любовен триъгълник. Но, ако филмът на жена му е почти автобиографичен, в „Претендентите” всичко е художествена измислица. Когато едно от момчетата й казва: „Обичам те“, Таши безапелационно отвръща: „Знам“ – цитат от „Междузвездни войни“ на Джордж Лукас.
Въпреки че на фона на тениса филмът се занимава с извечни теми като любовта и ревността, амбицията и приятелството, изглежда протяжен. На моменти – скучен. Големият филм на Гуаданино все още е „Призови ме с твоето име“. Но там сценарист е Джеймс Айвъри по романа на Андре Асиман „Назови ме с твоето име“.
Геновева ДИМИТРОВА
