Тони Димитрова е в очакване на третия си голям концерт в Зала 1 на НДК на 8 юни, и то в рамките само на една година. Първият бе на 10 юни 2023, а вторият – на 10 януари 2024, когато всички 4000 души й пяха „Честит рожден ден“. Сега емоцията няма да е по-малка, тъй като певицата е подготвила куп изненади за своите почитатели, както и една чисто нова песен. А дали самият Христо Стоичков ще излезе с нея на сцената, ще разберете от интервюто ни.
– На 8 юни ви предстои трети голям концерт в рамките на една година в Зала 1 на НДК, който е озаглавен „Ах, тази Тони“. Има ли вълнение преди срещата ви с публиката?
– Вълнувам се, разбира се. Да правиш концерт в Зала 1 на НДК си е голяма отговорност. Затова постоянно гледам да променям нещо, за да не е едно и също. Сега ще изпея и нова песен – „Цяла вечност сняг“. Музиката е на големия хитмейкър Светослав Лобошки, а текстът на великолепната Ники Комедвенска. Нямам търпение да я изпълня. Мисля, че ще се хареса. Пускала съм я вече на мои близки приятели и всички са във възторг от нея.
– В предишния ви концерт на сцената с вас излязоха братя Аргирови, Драго Драганов, Виктор Калев, както и дъщеря ви Магдалена. И сега ли ще е така?
Този път ще изпълним нашите песни с братя Аргирови, а Драго Драганов и Магдалена ще са мои специални гости в публиката. Виктор Калев, за съжаление, няма да може да присъства, тъй като същия ден ще е в чужбина, но обеща да се включи в някой от следващите ми концерти.
– Ще поканите ли Христо Стоичков на концерта? С братя Аргирови и с него изпълнявате песента „Любов поне“…
Поканила съм го. Той обаче има ангажимент за Европейското първенство по футбол, което стартира на 14 юни в Германия и все още не се знае кога точно ще пътува. Ако е в София, със сигурност ще дойде със съпругата си Мариана и с внучката си Мия.
– Песента „Любов поне“ се радва на огромен успех…
Да, хората я харесват и дори когато я пея без братя Аргирови и Стоичков на мои концерти, никой не остава безразличен.
– Как се работи с Христо Стоичков?
Много е точен. Не се видяхме на записа на песента, тъй като записвахме по различно време, но за клипа той беше преди всички нас на снимките и ни чакаше. Христо е човек, постигнал много и е единственият българин, за когото са ме питали, като съм била в чужбина. Когато песента бе качена в интернет, имаше много хубави коментари, но прочетох и големи глупости. Разбирам, че тези, които го съдят, го правят заради рекламите, в които той участва. Но нека ви попитам, мили хора: ако на вас ви дадат за подобни реклами дори една малка част от сумата, получена от него, дали пак ще сте такива съдници, или просто щяхте да отидете да се снимате?! Да, аз съм против хазарта и рекламирането му, но не мога да приема реакцията на толкова много съдници!
– Чели ли сте автобиографията на Стоичков?
Купих си дори две книги и отидох да ми ги разпише, като гостуваше в Бургас и даваше автографи. Опашката обаче беше толкова голяма, че се наложи с връзки да стигна до него (смее се). Но защо купих две книги? Едната е за мен, а другата – за бащата на моята дъщеря. Когато бяхме гаджета, той визуално много приличаше на Христо. Ходеше и с една фланелка на „Барселона“, даже му викаха Стоичков. Наскоро бяхме на обяд с Ицо, жена му, братя Аргирови и техните съпруги и показах на Стоичков снимка на Милен, за да види колко прилича на него.
– След концерта в Зала 1 на НДК ви предстои голямо турне. В кои градове ще пеете?
– През 2017 година стартирах едно много дълго турне „Моите неизпратени писма“ с филхармонията на Разград и направихме общо 130 концерта, като последният бе през 2021 година. Сега обиколката ми в страната ще включва само летни театри и големи зали в Пловдив, Стара Загора, Бургас, Варна, Добрич, Велико Търново, Плевен, Русе, Хасково, Благоевград, Шумен, Враца и Кюстендил. Тук е мястото да благодаря на един човек, който ме накара да се чувствам по-специална – това е Благо Солов, и неговият екип. Сега аз се чувствам обгрижвана, мисля само за песните си и за нищо друго. Когато имаш такъв човек до себе си, силата е с теб!
– Турнето ви ще се казва „Ах, тази Тони“ като концерта в Зала 1 на НДК, или ще има друго име?
– Да, така ще се казва. Първоначално мислех да е „Време за обичане“, без да знам, че Мишо Белчев има такъв стих. Но тъй като ми се обадиха да ми кажат този факт, не искам да излиза, че крада нечии идеи, и го смених. А и според мен нито името на концерта, нито тоалетите правят песните!
– Всеки изпълнител има паметни срещи с публиката. Ако вие трябва да направите Топ 3, кои истории бихте разказали?
Номер 1 е първият ми концерт в Силистра през април 1998 година. Поканиха ме, но аз нямах толкова песни. Бях издала вече първия си албум, само че цялата му продължителност беше 42 минути. Казаха: „Няма значение, ще повтаряте някои песни“. Театърът в Силистра е с 530 места и тогава, през 1998 г., ми се видя най-голямата зала в света. Освен това имаше хора и във фоайето. Не можех да повярвам, че всички са дошли заради мен. Не искаха да ме пуснат да си тръгна и се наложи три пъти да изпълня песните от албума След концерта три часа раздавах автографи на едни листчета, нямах дори картички. Въобще не бях подготвена за всичко това.
Вторият концерт, който никога няма да забравя, беше в Зала 2 на НДК през есента на 1998 година. Организира го тогавашната ми издателка Дора Чернева. Песните набираха скорост и тя реши да пробва с концерт в София. Всички бяха много изненадани, тъй като билетите се продадоха за няколко часа. Но най-значимото нещо на самия концерт не бях аз и моите песни, а това, че тогавашният министър-председател Иван Костов дойде и дори припяваше с мен. После навсякъде пишеха, че съм любимката на Костов. На коктейла ни снимаха с него и жена му и тъй като със съпругата му бяхме с еднакви прически, в един вестник коментираха, че май сме братовчедки, защото много сме си приличали. (Смее се.)
Третата ми история е свързана с концерт в Гоце Делчев. Бяха ни поканили със Стефан Диомов в едно голямо заведение. Ресторантът не можеше да побере всички и излязох на улицата, за да пея и на тези, които са отвън.
– Любовта на хората към вас е очевадна, но свикнахте ли с хейта?
– Абе, още се ядосвам! Лошият човек, като няма аргументи, се хвърля да обижда. Аз съм влизала в пререкания с разни хора, но все съм гледала да отговарям с чувство за хумор. Само веднъж си позволих да бъда по-остра към една жена от Варна. Защо тя ме мрази толкова, нямам никаква идея! Но тази жена беше писала на дъщеря ми, че е Квазимодо. И тъй като се държеше безобразно, веднъж й отговорих с думите: „Здравей, мутро!“. Това е най-голямата обида, която съм отправяла към някого! Една шепа народ сме, но много омраза произвеждаме! С лошотията не мога да свикна, както не мога да свикна с предателството и с мръсотията.
– Все пак хората стават по-добри, когато за два часа са на концерт на Тони Димитрова…
– Надявам се да е така. Когато излязох в Зала 1 на НДК на 10 януари и усетих толкова много любов, бях наясно, че е пълно само с добри хора. На концерта ми никой не е дошъл насила. Всички 4000 души са в залата, за да чуят песните ми и да попеем заедно. А и аз всеки концерт си го преживявам. Дори съм се будила през нощта и съм се питала: абе, вярно ли това ми се случи на мен?!
– Да разбирам ли, че с тази натоварена музикална програма изявите ви в театъра остават на заден план?
Истината е, че не знам докога ще играем постановката „Съвсем проста история“ в Бургаския театър. Знаете, режисьорът Борислав Чакринов си отиде от този свят много изненадващо и театърът вече не е същият. Не знам дали ще имам други предложения. Но дори и да нямам, съм много благодарна на всичко, в чисто професионален план, което взех от театъра. Той ме научи да се държа свободно на сцената, без да се притеснявам.
– А киното не ви ли изкушава?
– Снимах се в осмия сезон на сериала „Столичани в повече“. Ходихме в едни подземия да търсим икона. Цял ден снимахме и направо пощурях! Не мисля, че някой някога ще ми предложи роля в киното. Не съм типаж за филми, а и не съм имала някакво особено желание да се снимам. Така че киното, поне на този етап, си остава нещо далечно за мен!
Антон СТЕФАНОВ
