Натравяне с хапчета, изтичане на въглероден окис или природен газ. Двойно самоубийство или нелеп трагичен инцидент. Светът изпадна в огромен шок от новината за мистериозната смърт на Джийн Хекман, съпругата му Бетси Аракава и едно от кучетата им.
95-годишният актьор и жена му, класическа пианистка, бяха открити мъртви в дома им в Санта Фе, щата Ню Мексико, от техен служител в сряда, 26 февруари. Мъжът е подал сигнал в полицията, която веднага започна разследване. Тялото на 63-годишната Бетси е намерено в банята, а в близост имало разпръснати хапчета. Това на легендарния актьор е било в друга стая, а кучето – в шкаф на банята. Тепърва се очакват докладите на съдебните лекари, които да установят причината за смъртта, като те могат да отнемат от 4 до 6 седмици. Първите данни от аутопсията показват, че не се откриват следи от насилие. И все пак властите не изключват напълно версията за убийство. Трите деца на актьора от първата му съпруга Фей Малтис твърдят, че той е бил в добро здраве за възрастта си.
Все още не е и напълно ясно кога точно са издъхнали Джийн Хекман и съпругата му. Към момента се твърди, че смъртта е настъпила поне няколко дена преди да бъдат открити. Появиха се информации, че може да са минали дори две седмици от кончината им. Но и това предстои да се установи.
По ирония на съдбата краят на Джийн Хекман се оказа по-заплетен и мистериозен и от филмовите сюжети, с които той е известен по цял свят. Внезапната му загуба хвърли в скръб цялата гилдия. Франсис Форд Копола, с когото са работили заедно в „Разговорът“ през 70-те години, не скри мъката си. „Загубата на велик актьор винаги е повод за скръб и възхищение: Джийн Хекман, велик актьор, вдъхновяващ и великолепен в работата си и в комплексността си. Скърбя за загубата му“, написа Копола в профила си в Инстаграм.
Но Джийн Хекман не беше просто холивудска звезда, а първокласен актьор, оставил огромна следа във филмовото изкуство. Колегите му са категорични, че той не просто играе, а живее ролите си. Притежава едновременно авторитет и сила, човечност, скромност и сдържаност. Често е наричан „актьорът на актьорите“, а за него Клинт Истууд казва, че е „прекалено добър, за да не играе“. Кариерата му продължава шест десетилетия, в които той се превъплъщава в различни персонажи. Изявява се както на големия екран, така и в телевизионни продукции и театрални постановки на „Бродуей“. Хекман брилянтно играе ролите на „истински мъже“ – професионални военни, разузнавачи, шпиони, журналисти, полицаи – винаги силни мъжкари, надеждни и безстрашни. В историята на киното ще бъде запомнен с невероятната си интерпретация на коравия, но дълбоко човечен герой. Такъв, какъвто беше и самият той.
Пътят му обаче далеч не е лесен. Роден е като Юджийн Алън Хекман в Калифорния през 1930 г., а магията на играта пред камерата го пленява още когато е на 10. Любимият му актьор е Джими Кагни. Но ще изтече доста вода, докато успее да тръгне по този път. Едно от важните житейски събития е раздялата на родителите му. На 13 е, когато баща му му маха за сбогом. „Беше толкова прецизно движение. Може би затова станах актьор. Съмнявам се, че щях да съм толкова чувствителен към човешкото поведение, ако това не ми се беше случило като дете – ако не бях осъзнал колко много може да означава един малък жест“, казвал е приживе Хекман.
В тийнейджърските години има своите бурни прояви – арестуват го за кражба на бонбони и сода, а бунтарският му дух не му дава да седи мирно вкъщи и на училищния чин. На 16 напуска дома си и лъже за възрастта си, за да се запише в морската пехота на САЩ. Служи четири години и половина като полеви радист в Китай. Когато комунистическата революция завладява континента през 1949 г., Хекман е преместен в Хавай и Япония. След уволнението си през 1951 г. заминава за Ню Йорк и сменя няколко работни места. Записва се да учи журналистика и телевизионно продуцентство в Илинойс, но напуска и се мести в Калифорния. През 1956 г. в крайна сметка се насочва към актьорското майсторство и се записва да учи в Pasadena Playhouse Theatre. Един от съучениците му е Дъстин Хофман, с когото стават близки. Всички обаче ги смятат за аутсайдери и неудачници, които нямат никакви шансове за велика кариера. Грозните реплики и подценяването единствено мотивират Хекман. „Това беше по-скоро психологическа война, нямаше как да позволя на тези шибаняци да ме разклатят. Трябваше да направя всичко възможно, за да си намеря работа като актьор. Изправих се срещу всички, които не вярваха в мен. Но, ако наистина човек се интересува от актьорско майсторство, той по някакъв особен начин харесва борбата“, казва легендарният актьор Хекман.
Междувременно, майка му умира през 1962 г. в пожар, който случайно запалва, докато пуши. По това време кариерата му е потръгнала с бавни темпове. Първо с малки роли, но пък идва 1964 г. и филмът „Лилит“, където си партнира с Уорън Бийти. Именно Бийти го препоръчва за ролята на Бък Бароу в „Бони и Клайд“ (1967), което му носи първата номинация за „Оскар“. Преломният момент настъпва през 1971 г. с ролята на детектив Джими „Попай“ Дойл във „Френската връзка“. С това си превъплъщение Хекман печели първия си „Оскар“ за най-добър актьор. Кариерът му тръгва рязко нагоре – през следващите три десетилетия не само изключително активно снима, но прави забележителни роли в десетки заглавия. През 1992-а се прибира вкъщи с втори „Оскар“ – за ролята на безмилостния шериф Малък Бил Дагет в „Непростимо“ на Клинт Истууд.
През 2003 г. излиза „Присъда за продан“ с Джон Кюсак и неговия стар приятел Дъстин Хофман. Последният филм в кариерата на Джийн Хекман е „Добре дошли в Музпорт“. На 7 юли 2004 г. Хекман обявява пред Лари Кинг, че смята актьорската си кариера за приключила. Така на 74 той се оттегля от блясъка и суетата на Холивуд, които всъщност никога не са го блазнили.
За изминалите две десетилетия много рядко е засичан на обществени места, а от последните му снимки се вижда колко много се е променил – изключително отслабнал, остарял, трудно ходещ. През това време открива нови страсти – написва три исторически романа, занимава се с изобразително изкуство и колоездене. Плътно до него е втората му съпруга Бетси Аракава, с която са женени от 1991 г. Двамата остават заедно и в смъртта.
Ивет САВОВА