Ars longa, vita brevis

Ars longa, vita brevis

„Умът не лъже“: Учени разгадаха какво се случва в съзнанието ни, докато съзерцаваме един от най-големите шедьоври на живописта

Учените смятат, че са разгадали тайната на известната картина на художника Йоханес Вермеер „Момичето с перлената обица“, след като са измерили ефекта, който творбата оказва върху съзнанието на хората, които я съзерцават, пише AFP

Музеят „Маурицхойс“ в Хага, където се намира световноизвестната картина, помоли невролози да измерят мозъчната активност на посетителите, които разглеждат портрета и други произведения, изложени в нидерландския музей. Изследователите стигнали до заключението, че зрителят попада в така наречения „устойчив цикъл на внимание“ – неврологичен феномен, който според учените е характерен за картината „Момиче с перлена обица“. Погледът на посетителя първо е привлечен от очите на младото момиче на картината. След това той се премества към устата ѝ, слиза надолу към перлата и отново се изкачва към очите – и така нататък.

Тази примка на вниманието е причината зрителят да се забави по-дълго пред тази картина в сравнение с други, обяснява Мартин де Муник от изследователската компания Neurensics, провела проучването. „Вие сте принудени да бъдете внимателни, независимо дали искате или не“, допълва той. Чрез измерване на мозъчната активност на участниците в изследването изследователите установяват и силна стимулация на прекунеуса – частта от мозъка, която управлява съзнанието и личностната идентичност.

„Очаквахме младата жена от картината да бъде смятана за специална. Но причината също ни изненада“, споделя Мартин де Мюник. „Защо разпознавате тази картина, а не другите? Точно заради това „не знам защо“, добавя той.

Според нидерландския изследовател това е първото по рода си проучване, в което се използват технологиите на електроенцефалограмата (ЕЕГ) и магнитно-резонансната томография за измерване на неврологичната реакция към произведение на изкуството. „Учените също така сравниха как реагира мозъкът, когато зрителят гледа оригиналната картина в музея и когато гледа копие. Те също така установили, че емоцията, изпитвана от зрителя, е десет пъти по-силна, отколкото при разглеждане на копието. За да проведат изследването, изследователите прикрепили очен сензор и електроди около главата на всеки от 10-те участници, за да проследят мозъчната им активност, докато гледат оригинални картини и репродукции. Мартина Госелинк, директор на музея, смята, че резултатите подчертават значението на посещението в музеите, за да се възхищаваме на оригинални произведения на изкуството. „Много е важно да се интересуваме от изкуство, независимо дали става дума за фотография, танц или произведения от „златния век“ на фламандската живопис“, споделя тя в интервю за AFP.

„Мозъкът не лъже“, допълва тя. В картините си Йоханес Вермеер често е привличал вниманието към определена точка, като е рисувал околните детайли неясно, обяснява Мартина Госелинк. В „Момичето с перлена обица“ обаче има три фокусни точки: очите, устата и перлата. Според директора на нидерландския музей именно този детайл отличава картината от останалите творби на Вермеер. „В този случай виждаме някой, който наистина ни гледа, докато във всички останали картини на Вермеер виждаме някой, който пише или работи“, споделя тя. Мартин де Мюнник смята, че би било интересно да се проведат подобни изследвания и върху други известни картини, като „Мона Лиза“ на Леонардо да Винчи. „Хората понякога я наричат (“Момичето с перлената обица“ – бел. ред.) „Мона Лиза от Севера“, но мисля, че времената се променят, така че може би „Мона Лиза“ се е превърнала в „Момичето от Юга“ – шегува се Мартина Госелинк.

Последни публикации