Ars longa, vita brevis

Ars longa, vita brevis

Балерината Соня Арова покорява Робърт Кенеди

Преди 30 години от този свят си отива българската балерина със световна слава Соня Арова, любимка на великия балетист Рудолф Нуреев, който я нарича „нежно цвете“, на най-взискателния хореограф Джордж Баланчин, на брата на Джон Кенеди – Робърт. Дивата е удостоена и с рицарско звание от крал Олаф V, което поставя пред името й титлата Dame и така тя става втората жена в Норвегия, получила толкова високо признание. Въпреки това остава слабо известна у нас, тъй като заминава да учи в Париж едва 11-годишна и никога не танцува в България, ако не се брои първата ѝ изява в постановката „Зелената флейта“. Арова, която става легенда в световния балет, винаги подчертава, че е българка. За нея се говори в биографията на знаменития Рудолф Нуреев, написана от балерината Джули Кавана (2007), а в некролога й във в. „Гардиън“ е цитиран известният критик Ричард Бъкъл, според когото танцьорката от България е владеела в пълнота „великия маниер“ на това изящно изкуство.

Родена в София като Софи Аройо на 20 юни 1927 г. в семейството на евреи, тя проявява артистичните си способности от малка – свири на пиано, танцува. Родителите й я записват в балетното училище. Там неин педагог е Анастас Петров, който от самото начало усеща потенциала й. Софи посещава и школата на украинката Анна Воробьова, съпруга на българския скулптор Александър Занков. Едва 8-годишна грабва сърцата на публиката с изпълнението си в балета по музика на Моцарт „Зелената флейта“. Още тогава преподавателите й препоръчат да продължи обучението си в Париж. Анна Воробьова й дава препоръки до Олга Преображенска – бивша прима на Мариинския театър, и до своя някогашен ученик Серж Лифар. Баща й решава да продаде изключително ценната си колекция от пощенски марки, за да покрие разноските по обучението й. Така Софи заминава с майка си за френската столица, където приема псевдонима Соня Арова. По-късно там пристигат баща ѝ и по-голямата ѝ сестра Жана.

През юни 1940 г. по радиото съобщават, че нацистките танкове победоносно дефилират към Париж – градът пада на 14 юни. Тогава британският й учител по балет съветва майка й незабавно да напуснат френската столица, разказва след време съпругът на Соня – 24 години по-младият от нея балетист и хореограф Тор Сутовски. За да ги улесни, преподавателят им осигурява контакти в Лондон и дава от дрехите на сина си на малката Соня.

Облечена като момче, тя се промъква на рибарска лодка, с която прекосяват Ламанша. Соня никога повече не вижда баща си, който остава в Париж.

Момичето се установява се в приятелско семейство в Лондон и след две години вече е част от групата на International Ballet, а след още три – звезда в Ballet Rambert и Metropolitan Ballet. Съдбоносна за развитието на девойката е срещата й с американската балерина и хореограф Рут Пейдж. Благодарение на нея Рудолф Нуреев дебютира на американска сцена през 1962 г. в спектакъла „Дон Кихот“, а негова партньорка е изгряващата звезда Соня Арова. С годините те стават близки приятели. Българката бързо печели доверието на Рудик, който все се тревожи, че шпиони на Съветите го преследват, за да го върнат в Русия. По това време бягството му е световен скандал и всички западни медии пишат за него. „Обединява ги източноевропейският им произход и привързаността им към Ерик, поради което Рудолф бързо се сближава със Соня – танцьорка, на чиято искрена преданост и самодостатъчност той се възхищава“, пише биографката на балетиста. Ерик е всъщност датският балетист Ерик Брюх, с когото Соня вече се е сближила. Сценичните й партньорства с Брюх и Нуреев и до днес са пример за съвършено допълване в танците, а приятелството им е в основата на едни от най-успешните изяви на тримата балетисти на сцената на Royal Ballet в Лондон. „Наричаха ги тримата мускетари. Когато графиците им позволяваха, бяха винаги заедно и се забавляваха много. Соня често влизаше в ролята на балансьор във вечното състезание между Рудолф и Ерик, а когато градусът на напрежението се вдигнеше наистина високо, ги канеше на вечеря“, спомня си Тор Сутовски. Той среща Соня, когато двамата са поканени за участие в „Лебедово езеро“ в Сан Франциско. Тор я кани на срещи, за да обсъдят ролите си, но Соня дълго време избягва близък контакт. Неговата упоритост все пак дава резултати – през 1965 г. двамата се женят в Сан Диего, а година по-късно се ражда дъщеря им Ариана.

Голямата разлика помежду им – тогава Соня е на 44, а той на 20, изобщо не ги притеснява. Тя е с енергията и любопитството на момиче и за него е муза, приятел и партньор. „Не се изморяваше никога. Беше готова и да спи в залата, за да постигне съвършенство в изпълнението си. По-късно запази този ритъм и при работата с учениците ни. Помня, че по време на ваканция в Париж беше направила много строга програма за разглеждане на забележителностите. Бяхме на екскурзия с майка й и тя се беше постарала да превърне ваканцията в незабравимо семейно преживяване. Правеше всичко възможно да бъде колкото е възможно по-често до майка си, до сестра си. Балансираше между семейството и балета с лекота и само най-близките й знаеха колко много й коства това – безсънни нощи, убийствени графици и саможертви, липса на почивка и срещи с приятели“, разказва Тор.

Отдадеността на Соня й носи забележителни успехи. Поканена е за директор на Норвежкия национален балет, а за работата си в Осло от 1965 до 1970 г. получава рицарско звание от норвежкия крал Олаф V.

Арова прекъсва кариерата си като балерина в началото на 70-те години и се отдава на преподаването. Като педагог е изключително обичана от своите ученици. С мъжа й обикалят целия свят и обучават балетисти в Хамбург, Германия, и редица хореографски училища в Калифорния, Алабама и Сан Диего, където Соня преподава до края на дните си – 4 февруари 2001 година, когато угасва след неравностойна битка с рака.

„Мисля, че през целия си живот Соня таеше горчиво усещане заради това, че никога повече не вижда баща си, че не я познават в родината й България. Много искахме, докато тя беше жива, да се включим в проект за написването на книга за живота и кариерата й по предложение на американска журналистка, но тя така и не намери време за това. Все повтаряше: „А кой ще работи с учениците ни, Тор?! Това ще почака!“. Педагогическата й дейност буди възхищение в Америка. Прочутият критик на „Ню Йорк Таймс“ Ана Киселгоф пише: „Соня Арова притежава на сцената брилянтна способност да изчиства образа си и да го извайва пред публиката в детайли – нещо, на което е способна само истинска дива!“.

Нейният талант, класа и деликатност й печелят много приятели, сред които е покойният Робърт Кенеди, който, подобно на брат си, е застрелян. Соня Арова и съпругът й са горещи поддръжници на политиката му и не пропускат светските му изяви, а покрай българката той става наистина запален ценител на балета.

Мария ПЕТКОВА

Последни публикации