Преди 30 години от този свят си отива българската балерина със световна слава Соня Арова, любимка на великия балетист Рудолф Нуреев, който я нарича „нежно цвете“, на най-взискателния хореограф Джордж Баланчин, на брата на Джон Кенеди – Робърт. Дивата е удостоена и с рицарско звание от крал Олаф V, което поставя пред името й титлата Dame и така тя става втората жена в Норвегия, получила толкова високо признание. Въпреки това остава слабо известна у нас, тъй като заминава да учи в Париж едва 11-годишна и никога не танцува в България, ако не се брои първата ѝ изява в постановката „Зелената флейта“. Арова, която става легенда в световния балет, винаги подчертава, че е българка. За нея се говори в биографията на знаменития Рудолф Нуреев, написана от балерината Джули Кавана (2007), а в некролога й във в. „Гардиън“ е цитиран известният критик Ричард Бъкъл, според когото танцьорката от България е владеела в пълнота „великия маниер“ на това изящно изкуство.
Родена в София като Софи Аройо на 20 юни 1927 г. в семейството на евреи, тя проявява артистичните си способности от малка – свири на пиано, танцува. Родителите й я записват в балетното училище. Там неин педагог е Анастас Петров, който от самото начало усеща потенциала й. Софи посещава и школата на украинката Анна Воробьова, съпруга на българския скулптор Александър Занков. Едва 8-годишна грабва сърцата на публиката с изпълнението си в балета по музика на Моцарт „Зелената флейта“. Още тогава преподавателите й препоръчат да продължи обучението си в Париж. Анна Воробьова й дава препоръки до Олга Преображенска – бивша прима на Мариинския театър, и до своя някогашен ученик Серж Лифар. Баща й решава да продаде изключително ценната си колекция от пощенски марки, за да покрие разноските по обучението й. Така Софи заминава с майка си за френската столица, където приема псевдонима Соня Арова. По-късно там пристигат баща ѝ и по-голямата ѝ сестра Жана.
През юни 1940 г. по радиото съобщават, че нацистките танкове победоносно дефилират към Париж – градът пада на 14 юни. Тогава британският й учител по балет съветва майка й незабавно да напуснат френската столица, разказва след време съпругът на Соня – 24 години по-младият от нея балетист и хореограф Тор Сутовски. За да ги улесни, преподавателят им осигурява контакти в Лондон и дава от дрехите на сина си на малката Соня.
Облечена като момче, тя се промъква на рибарска лодка, с която прекосяват Ламанша. Соня никога повече не вижда баща си, който остава в Париж.
Момичето се установява се в приятелско семейство в Лондон и след две години вече е част от групата на International Ballet, а след още три – звезда в Ballet Rambert и Metropolitan Ballet. Съдбоносна за развитието на девойката е срещата й с американската балерина и хореограф Рут Пейдж. Благодарение на нея Рудолф Нуреев дебютира на американска сцена през 1962 г. в спектакъла „Дон Кихот“, а негова партньорка е изгряващата звезда Соня Арова. С годините те стават близки приятели. Българката бързо печели доверието на Рудик, който все се тревожи, че шпиони на Съветите го преследват, за да го върнат в Русия. По това време бягството му е световен скандал и всички западни медии пишат за него. „Обединява ги източноевропейският им произход и привързаността им към Ерик, поради което Рудолф бързо се сближава със Соня – танцьорка, на чиято искрена преданост и самодостатъчност той се възхищава“, пише биографката на балетиста. Ерик е всъщност датският балетист Ерик Брюх, с когото Соня вече се е сближила. Сценичните й партньорства с Брюх и Нуреев и до днес са пример за съвършено допълване в танците, а приятелството им е в основата на едни от най-успешните изяви на тримата балетисти на сцената на Royal Ballet в Лондон. „Наричаха ги тримата мускетари. Когато графиците им позволяваха, бяха винаги заедно и се забавляваха много. Соня често влизаше в ролята на балансьор във вечното състезание между Рудолф и Ерик, а когато градусът на напрежението се вдигнеше наистина високо, ги канеше на вечеря“, спомня си Тор Сутовски. Той среща Соня, когато двамата са поканени за участие в „Лебедово езеро“ в Сан Франциско. Тор я кани на срещи, за да обсъдят ролите си, но Соня дълго време избягва близък контакт. Неговата упоритост все пак дава резултати – през 1965 г. двамата се женят в Сан Диего, а година по-късно се ражда дъщеря им Ариана.
Голямата разлика помежду им – тогава Соня е на 44, а той на 20, изобщо не ги притеснява. Тя е с енергията и любопитството на момиче и за него е муза, приятел и партньор. „Не се изморяваше никога. Беше готова и да спи в залата, за да постигне съвършенство в изпълнението си. По-късно запази този ритъм и при работата с учениците ни. Помня, че по време на ваканция в Париж беше направила много строга програма за разглеждане на забележителностите. Бяхме на екскурзия с майка й и тя се беше постарала да превърне ваканцията в незабравимо семейно преживяване. Правеше всичко възможно да бъде колкото е възможно по-често до майка си, до сестра си. Балансираше между семейството и балета с лекота и само най-близките й знаеха колко много й коства това – безсънни нощи, убийствени графици и саможертви, липса на почивка и срещи с приятели“, разказва Тор.
Отдадеността на Соня й носи забележителни успехи. Поканена е за директор на Норвежкия национален балет, а за работата си в Осло от 1965 до 1970 г. получава рицарско звание от норвежкия крал Олаф V.
Арова прекъсва кариерата си като балерина в началото на 70-те години и се отдава на преподаването. Като педагог е изключително обичана от своите ученици. С мъжа й обикалят целия свят и обучават балетисти в Хамбург, Германия, и редица хореографски училища в Калифорния, Алабама и Сан Диего, където Соня преподава до края на дните си – 4 февруари 2001 година, когато угасва след неравностойна битка с рака.
„Мисля, че през целия си живот Соня таеше горчиво усещане заради това, че никога повече не вижда баща си, че не я познават в родината й България. Много искахме, докато тя беше жива, да се включим в проект за написването на книга за живота и кариерата й по предложение на американска журналистка, но тя така и не намери време за това. Все повтаряше: „А кой ще работи с учениците ни, Тор?! Това ще почака!“. Педагогическата й дейност буди възхищение в Америка. Прочутият критик на „Ню Йорк Таймс“ Ана Киселгоф пише: „Соня Арова притежава на сцената брилянтна способност да изчиства образа си и да го извайва пред публиката в детайли – нещо, на което е способна само истинска дива!“.
Нейният талант, класа и деликатност й печелят много приятели, сред които е покойният Робърт Кенеди, който, подобно на брат си, е застрелян. Соня Арова и съпругът й са горещи поддръжници на политиката му и не пропускат светските му изяви, а покрай българката той става наистина запален ценител на балета.
Мария ПЕТКОВА