„Триумф“, 2024, България/Гърция, режисьори: Кристина Грозева и Петър Вълчанов, продуценти: Кристина Грозева, Петър Вълчанов; копродуценти: Константина Ставрианоу, Ирини Воугиакалаоу, Веселка Кирякова, Мария Бакалова, Юлиан Костов; сценарий: Кристина Грозева, Дечо Таралежков, Петър Вълчанов; оператор Крум Родригес, музика Теодор Иконому, в ролите: Мария Бакалова, Маргита Гошева, Юлиан Вергов, Иван Савов, Юлиан Костов, Николай Тодоров, Станислав Данчев, Милко Лазаров. Награди: „Златна роза“, за сценарий, за женска роля на Маргита Гошева и Мария Бакалова, за сценография на Ивелина Минева (още за „Клопка“ на Надежда Косева и „Сватба“ на Магдалена Ралчева), на СБФД, на публиката.
Отдавна не съм се смяла на воля пред екрана. Абсурд и глупост се вихрят без умора. Броени дни след световната си премиера в Торонто, „Триумф“ напълни зала 1 на ФКЦ във Варна по време на 42-риия фестивал на българския игрален филм „Златна роза“.
На 6 декември 1990 г. в софийското село Царичина започва копаене на тунел по заповед на Генералния щаб на армията. Пристигат камиони с войници и тежка техника. С помощта на екстрасенси (тогава на мода) е търсен контакт с извънземна цивилизация. След провала на начинанието дупката е заровена, информацията – потулена. И днес е останал само споменът за мистерията и гигантската излагация на армията. Като малка Кристина Грозева е станала свидетел на събитието, защото вилата на семейството й била наблизо. Новият филм интерпретира колоритно-пародийно едновремешната случка.
И така, армията окупира район, определен от екстрасенса Пирина (Маргита Гошева) – къдрокоса и накипрена. Опъват се палатки. Главнокомандващ е генерал (Иван Савов), а отговорник за операцията е строгият полковник с очила (Юлиан Вергов). Той е довел дъщеря си Слава (Мария Бакалова), която се върти непрестанно. Екстрасенската общува с извънземен в транс, записва в тетрадка, направлява копаенето. Операцията е наречена „Триумф“. Оказва се, че и Слава усеща „вибрации“. Междувременно се намесва войник (Юлиан Костов), с когото проявяват слабост един към друг. Слава спасява куче. А нея пък – орнитолог (Милко Лазаров), но дали е такъв, никой не знае. Оформят се отношения между екстрасенската и полковника. Нежен към дъщеря си, той на свой ред погва избраника й, но после е принуден да го върне. А войничетата копаят ли, копаят. Между Пирина и Слава възниква конфликт на тема „контакт“, а кой е победител, става ясно на финала. Пристига и правителствена делегация, начело с министъра (Иван Бърнев)… И те се завират в дълбокия тунел. Майтапът е тотален.
След „Урок“ (2014) и „Слава“ (2016), „Триумф“ е третият филм на тандема по медийно раздухвана сензация. В този случай е дълбоко засекретена, но филмът показва толкова лековерие, манипулация, тъпота, че екранът се гъне от абсурд. Изстрелват се думи, действия, намерения и недоразумения. Постепенно цялата напразна олелия се превръща в алегория на обществото, раздирано от пропадания. Филмът е колкото смешен, толкова и жесток. Дори кълнът нежност е посечен с невинния Славин въпрос „Къде ти е антената?“.
За разлика от високия социален градус и емпатията в „Урок“ и „Слава“, да не говорим за екзистенциалните катаклизми от загубата в „Бащата“ (2019), в „Триумф“ преобладава гротеската – манталитетна и обществена. И разказът не е хомогенен – тласкан е на подскоци. По едно време започва да буксува, но прекрасният финал заличава леката скука.
Актьорите са бляскави, както обикновено при Грозева/Вълчанов. Постоянното присъствие в киното им Иван Савов е ярко въплъщение на тъпотата. Маргита Гошева и Юлиан Вергов са различни от досегашните си роли, а той е направо убийствен. Мария Бакалова е прелестна – героинята й е и първична, и хуманна, и решителна…
За дръзкия абсурд в драматургията заслуга има и остроумието на Дечо Таралежков, а за харизмата на филма – великолепната визия на Крум Родригес, побрала мрак и светлина. Този оператор е магьосник. На фестивала се представи и с омайно черно-бяло в „Гражданинът светец“ (Грузия/Франция/България) на Тинатин Кайришвили, който се състезава именно в категорията „операторско майсторство“. Предстои да видим още един филм, заснет от него – „Предупреждението“ (Румъния/България) на Ади Войку.
Геновева ДИМИТРОВА