Когато директор на Националната галерия в София през 1997 година е изкуствоведката доцент Ружа Маринска, постоянната експозиция на институцията е подредена в Двореца. Именно всред тази постоянна галерия от образи художникът Калин Серапионов ще заснеме едно от първите си видеа, за да превърне тъкмо видеото в един от своите любими „материали“ за творческо полагане.
„Музеят – причина за среща и запознанство“ е заглавието на тази кратко видео история, в която е увековечена кратката история „на анонимните момиче и младеж в пространството на класически музей (Националната художествена галерия в София). Двамата се срещат по време на отегчителна разходка в празните му зали, запознават се на фона на христоматийните творби на българското изкуство, правят бърз секс в тясната музейна тоалетна и се разделят пред величествения му вход“. Днес, след повече от четвърт век художникът се завръща в същото това пространство, за да подреди първата в историята на Националната галерия в България изложба, в която видеото главният герой. Експозицията бе открита през октомври 2024 г. и продължи до отминалата събота, когато краят на изложбата бе отбелязан с изискан финисаж, който бе уважен от десетки почитатели на изкуството.
Кураторката на изложбата Яра Бубнова определи художника като един от най-утвърдените автори в България, който „е плътно свързан с разгръщането на потенциала и развитието на огромните възможности на видео-то в контекста на изкуството. Съсредоточен е върху способността му да задържа внимание, да формира образ и да произвежда съспенс без наративни похвати и литературност на сюжета. Серапионов се посвещава на видеото още през 1990-те, изучавайки самостоятелно възможностите на камерите с магнитна лента и VHS-формата. Днес стъпва уверено в пространството на дигиталните технологии с подчертано критично отношение към клишетата, които се проявяват при масовата им употреба. В творбите си художникът изследва различни модели на общуване и човешки отношения, на общности, характери, поведение и взаимовръзки. Произведенията му хващат погледа задълго, предизвиквайки понякога състояния, подобни на медитация. Премерените ефекти на пространствените решения на видеоинсталациите оформят активно поле на споделено преживяване. Цялостният образ е генериран чрез тънко режисиране на действието и поведението в кадър, скрупульозни работа с камерата и видеомонтаж, специално изградена аудио-среда. Изложбата „Пред очите ни“ в Националната галерия носи ретроспективен характер и представя някои от емблематичните творби на Калин Серапионов“.
Калин Серапионов e роден през 1967 във Враца. Утвърждава се като артист, без който не само че съвременната художествена сцена със сигурност не би била същата, но и като синоним на едно особено постоянство и съсредоточеност, които не са особено характерни за нашите географски ширини. Завършва Националната художествена академия през 1996-а и започва да се занимава фокусирано с видео от края на последното десетилетие на миналия век. Участвал е в множество изложби, сред които: Manifesta 4, Франкфурт (2002); Grammar of Freedom / Five Lessons, Гараж, Москва (2015); 25 години и 5 теми по-късно – в Националната галерия, София (2020); Dog Days, галерия „Структура“, София (2024) и десетки други. Негови творби са в колекцията на Софийската градска художествена галерия, Художествения фонд на Министерството на външните работи, частни колекции в България и чужбина.
Сам артистът споделя, че разбира видеото като „движещ се образ, съотношения, ритъм и светлина. Отношението на видеото и видеоинсталацията с пространството, процесът на превръщане на едно изображение в смисъл, както и ефектът на визуалното въздействие“. Колкото до самите теми, Калин Серапионов посочва, че те се отнасят към „контекста, време, територии, обстоятелства, памет, места и събития и техните значения. Изследвам различните човешки отношения, характери, навици, поведение и взаимовръзки, съвременния град и начина на живеене. Работите ми са стремеж към създаване на силно въздействаща визия, която едновременно използва достиженията на съвременното общество, но и се отнася критично към клишетата, които то създава“. И изложбата „Пред очите ни“, която за почти трите свои месеца публичен живот привлече хиляди зрители, е най-доброто доказателство за значението на пътя, по който художникът пристъпва вече три десетилетия. Пътят, в който съвсем естествено се явява „Пред очите ни“ – своеобразна тотална видеоинсталация в Националната галерия, като никоя друга преди в историята на съвременните художествени практики у нас. Изложба – свидетелство за смисъла, но не само на изкуството, но и на самото ни живеене.
Пламен ПЕТРОВ