Ars longa, vita brevis

Ars longa, vita brevis

„Заседнали“ на Александър Пейн е породист филм за откачалки

„Заседнали“ (The Holdovers), 2023, САЩ, режисьор Александър Пейн, продуценти: Марк Джонсън, Бил Блок, Дейвид Хемингсън; сценарий Дейвид Хемингсън, оператор Ейгил Брил, музика Марк Ортън, в ролите: Пол Джамати, Да’Вайн Джой Рандолф, Доминик Сеса, Кари Престън, Брейди Хапнър. Награди: „Оскар“ за поддържаща женска роля на Да’Вайн Джой Рандолф, „Златен глобус“ за главна мъжка роля в мюзикъл или комедия на Пол Джамати и за поддържаща роля на Да’Вайн Джой Рандолф, за сценарий, операторско майсторство, за актьорски пробив на Доминик Саса и за поддържаща женска роля на Да’Вайн Джой Рандолф от Film Independent Spirit Awards, на Да’Вайн Джой Рандолф от Палм Спрингс и други.

Спомняте ли си прелестно-комичното черно-бяло road movie „Небраска“ (2013) на майстора на независимото кино Александър Пейн (1961)? Жалко, ако не сте го гледали. „Небраска“ е фокусиран върху маниакален пенсионер (Брус Дърн) като в „Относно Шмид” (2002) с Джак Никълсън, но героят е романтичен непрокопсаник. Филмът отново се занимава с фамилни тайни, разпри и пари като в „Потомците“ (2011) с Джордж Клуни, но показва запуснатостта на средните щати. Отново пътува и спира с кола като в „Отбивки” (2004) с Пол Джамати, но с баща и син, а виното е заместено с бира…

Е, сред големите хитове на 28-ия София Филм Фест бе несъмнено „Заседнали” – новият филм на Александър Пейн. Американец с гръцки корени, той е сред най-хуманистичните режисьори на нашето време. И отново работи с Пол Джамати в главната роля.

1970 година. Сняг. Свирепа вода. Предколедна суетня в престижна мъжка гимназия-интернат в Нова Англия. Мустакатият и очилат стар ерген и консервативен учител по история Пол Хънам (Пол Джамати) често си има проблеми с родители и с директора. Никой не го обича, а той е все навъсен. Тъй като няма къде да отиде, а и заради него е изключен син на важен спонсор, остава в училището с неколцина момчета, „заседнали“ по празниците – семействата им не са ги взели за Коледа. Красивият 18-годишен Ангъс (Доминик Сеса) непрестанно настоява да разговаря с майка си по телефона и, разочарован, е доста агресивен към останалите. Но се случва чудо – бащата на едно от момчетата слиза от хеликоптер като Deus ex machina и взема всички на ски, с изключение на Ангъс, защото не успява да открие майка си за разрешение. И за две седмици остават двамата с Хънам. Към тях се присъединява и огромната чернокожа готвачка Мери (Да’Вайн Джой Рандолф), чийто син също е учил тук и наскоро е загинал във Виетнам. Тя е неутешима. След Коледа и подаръците тримата заминават за Бостън с раздрънканата кола на Хънам, където Мери посещава бременната си сестра, а ученикът и учителят се шляят и сближават. Това славно пътешествие не остава без последици, но пък идва Новата 1971-а и надеждата за по-щастливи дни, макар че внушението на филма е носталгично. Според Дейвид Хемингсън сценарият се опира на неговия живот и върху изрази от речника на чичо му. Изрядно пресъздадена епоха – от дрехите и аксесоарите до музиката. През брилянтната ретро визия на датския оператор Ейгил Брил, заснел навремето „В Брюж“ на Мартин Макдона и сериала „Къща от карти“, се пренасяме в началото на 70-те. На всичкото отгоре филмът е сниман изцяло в натура.

Пол Джамати преминава границата от непоносим до обичан без напън – приказно разгръща образа на своя мрачен особняк. Той е прекрасен във всяка роля, но тук е съвсем различен от виталния си млад герой в адреналинното винарско road movie „Отбивки“ (2004). Да’Вайн Джой Рандолф е завладяваща – играе с лекота сърцатата си многострадална и добродушна героиня. Предричам бляскаво бъдеще на дебютанта Доминик Сеса.

Филмът е всичко, което бихме могли да очакваме от независимото американско кино: камерна, нестандартна и значима човешка история, разказана искрено, през смях, тъга и road movie, филигранно изследване на душевните дълбини, ударно социално внушение… Всъщност породистите филми за откачалки на Александър Пейн са сред малкото упования за бъдещето на самото кино. Въпреки че е и душевно, и смешно, „Заседнали“ не постига магнетичната виртуозност на „Отбивки“ или на „Небраска“ (2013), но е очарователен като „Потомците“ (2011). Нищо чудно да се превърне в планетарно коледно изкушение.

Геновева ДИМИТРОВА

Последни публикации