Пътуването рядко е просто физическо придвижване в пространството, преминаване през определени географски ширини или просто смяна на градския и природния пейзаж. За истинския художник то е преди всичко дълбок, понякога екзистенциален процес на вътрешно пренастройване. То е специфично самоизпитание на зрението, на ръката и на формата пред лицето на непознатото. Когато един автор напуска сигурната територия на познатото и се потапя в чужда светлина, той е принуден отново да преосмисли границите на собствения си пластичен език.
120 години след рождението на Веселин Стайков (1906–1970) българската публика има рядката възможност последователно да разчете този интензивен творчески път. Софийската градска художествена галерия вече представи мащабна юбилейна изложба, подготвена с прецизен изследователски усет от куратора д-р Станислава Николова. Тази експозиция напомни по категоричен начин за мястото на Веселин Стайков като фундаментална фигура, като истински доайен и строг архитект на модерната българска графика. Същевременно обаче изложбата отвори и много важна врата към разбирането на неговия лабораторен процес – онзи видим и невидим път, в който непосредственото наблюдение, моливната скица и живописният цвят постепенно се дестилират, за да достигнат до острата концентрирана графика.
Днес тази изследователска линия намира своето естествено, красиво и надграждащо продължение в пространството на Художествена галерия – Русе. Озаглавена „От България към света“, новата изложба, открита на 3 септември, насочва фокуса към онази страна от творчеството на Стайков, която приживе остава почти скрита за публиката – неговата живопис и неговите натурни рисунки.
Роден в Пещера, формиран в ателиетата на Софийската художествена академия при Цено Тодоров и Борис Митов, но завинаги запленен от графичните техники под влиянието на Васил Захариев, Веселин Стайков изминава впечатляващ географски и духовен маршрут. През 1940 г. той заминава за Италия, където специализира живопис във Флоренция в класа на проф. Феличе Карена в Accademia di Belle Arti, рисува във Венеция и пребивава в Рим. Следват Прага и Париж. А десетилетие по-късно, през 1958 г., маршрутът му придобива почти епичен размах – Стайков пътува с параход по река Яндзъ от Чунцин до Ухан, за да се потопи в един коренно различен визионерен свят.
В писмо от 25 февруари 1958 г., написано по време на плаването по китайската река, художникът изповядва страха си, че възторгът от видяното – от бреговете, издигащи се на „шеметни височини“, и от тъмните води, постепенно ще угасне в спомена. Но изложбата в Русе показва точно обратното: споменът не просто не изчезва, той се превръща в изкуство.
За Стайков живописта и рисунката не са страничен експеримент или спорадично хоби. Те са самата тъкан на творческия му процес. Докато в графиката той търси конструкцията, монументалното звучене и контраста, то в живописните платна и бързите скици той улавя трепета на въздуха, нюанса на светлината и плътността на цветната материя. Всяко място – било то крайбрежието на Сена, пражките мостове, италианските архитектурни силуети или мащабният източен пейзаж – първо бива преживяно през цвета, преди да се превърне в концентриран графичен образ.
Изложбата в Художествена галерия – Русе носи и особена интимна ценност, тъй като включва произведения от семейната колекция на автора, грижливо съхранявана през десетилетията от неговата съпруга Милка Стайкова и пренесена във времето от техните наследници. Откриването на експозицията, представена от внука на художника Радослав Стайков, превръща личната памет в споделено културно наследство.
Така маршрутът от родната Пещера до далечните брегове на Яндзъ се разкрива пред нас не просто като географско пътешествие, а като философия на гледането. 120 години след рождението на Веселин Стайков неговите творби продължават да ни напомнят, че изкуството започва тогава, когато чуждият свят спре да бъде просто външна гледка и се превърне във вътрешно състояние. Експозицията в Художествена галерия – Русе може да бъде разгледана до 11 октомври 2026 г. – един ценен повод да се срещнем отново с автора, но този път през багрената материя на неговото око.