„Докосване до любовта” (Une pointe d’amour), 2025, Франция, сценарист и режисьор Маел Пириу, продуцент: Сам Плайер, оператор Гийом Шифман, музика: Ребека Делане, Астрид Гомес-Монтоя; в ролите: Жулиа Пиатон, Грегори Гадебуа, Куентин Долмер. Награди: „Златна Афродита” и на публиката от „Любовта е лудост” 2026
През 1993 г. проф. Александър Грозев и тогавашният директор на Фестивалния и конгресен център Варна Илко Раев основаха международния кинофестивал „Любовта е лудост”, кръстен на едноименния филм на Васил Гендов от 1917 г. Оттогава минаха 33 издания, превърнали фестивала в любим за варненци и все по-важен за културния пейзаж в България. Колкото и да е тематично профилиран, конкурсът на „Любовта е лудост” бе неизменно подчинен на текущите проблеми на социума – като актуална рефлексия или непреглътнато минало.
Последните две години разпространителската компания Бета филм се зае с организирането на фестивала и проф. Грозев бе изтикан в периферията. И ето, че 34-то издание на „Любовта е лудост”, което висеше на косъм заради старото ръководство на НДК, все пак се състоя, макар и в редуциран вид и с нова визия. И, разбира се, с нов екип: директор Димитър Стоянович, креативен директор Георги Тошев и продуцент Елени Декидис. Те непрестанно обсипваха с благодарности проф. Грозев, който бе от малцината гости на фестивала. Откриването се състоя в препълнената зала 1 на ФКЦ в присъствието на кмета на Варна Благомир Коцев. Бе показан италианският филм по действителен случай „Франческа и Джовани – любов и мафия” на Симона Изо и Рики Тоняци, които бяха във Варна (Естер Пантано получи наградата за женска роля и, съвсем променена, изрази благодарността си във видео обръщение). Журито бе в състав: Владимир Пенев (председател), Ана Пападопулу, Жана Яковлева и Станислав Тодоров-Роги. Българската национална филмотека участва с изискана фотоизложба и дигитализираните копия на „Понеделник сутрин” (1966) и „Отклонение” (1967), който е реставриран. Прожекциите бяха в малки зали, но пък заради интереса се повториха. Имаше някои недомислици в програмирането, но се надявам, че догодина проблемите ще бъдат разрешени и фестивалът ще задиша равномерно. А мотото беше на Маркес: „Любовта е жестоко царство”.
Трогателният френски филм „Докосване до любовта” на Маел Пириу, фокусиран върху фрустрациите и премеждията на двама млади инвалиди по пътя, обедини вкусовете на жури и зрители.
Мелани (Жулиа Пиатон) е адвокатка в количка. Неин клиент е пълният, току-що излязъл от затвора престъпник Лука (Грегори Гадебуа). Виждаме я на рожден на брадатия 30-годишен Бенжамен (Куентин Долмер) – също инвалид след инцидент, който живее с родителите си и не работи. И двамата са девствени. На Мелани й хрумва идеята да отидат в публичен дом в Испания, за да познаят секса. Тя съумява да придума дръпнатия Лука да ги закара с неговия микробус. И започва пътуване, изпълнено с надежди и премеждия. Оказва се, че Лука не е само шофьор, а и санитар на Бенжамен. Ландшафтът е скалист и пуст. Междувременно младежът споделя с Лука, че е влюбен в Мелани. Най-сетне стигат до публичния дом, но…
„Докосвани до любовта” е трепетно-комедийно road movie между Франция и Испания, по пътя, изпълнен с комплекси и надежда, отчужденост и близост, трима аутсайдери преоткриват и другия, и себе си. Актьорите са симпатични, а Грегори Гадебуа е направо прекрасен. Благодарение на неговия ръбат и смешен герой филмът изглежда ведър, независимо от фрустрациите на младите. И все пак любимецът на жури и публика има сериозен недостатък – напълно предвидим е. От самото начало е ясно какво ще се случи.
Всъщност филмът е волен римейк на белгийския „Hasta la vista” (2011) на Джефри Ентовен, създаден по действителен случай. За следващия брой си запазвам своя личен фаворит от тазгодишното издание на „Любовта е лудост”.
Геновева Димитрова