Има някакъв особен вид ексхибиционизъм в писането на автобиографии. Голямо разголване пада пред очите на зажаднялата за пикантни истории публика. И се оказва, че холивудските звезди умеят да правят това до съвършенство. Явно са добри не само, когато се снимат голи пред камерите, а и като трябва да разсъблекат душите си. Справят се толкова брилянтно, че разказите за живота им вкарват в банковите им сметки по няколко милиона долара. Тази година изобилства от появили се на пазара автобиографии и то на едни от най-големите звезди на Холивуд. Лайза
Минели, освен че отпразнува през март бляскаво 80-ия си рожден ден, издаде и мемоари, озаглавени „Деца, чакайте да чуете това!“. Не остана по-назад и връстникът й Силвестър Сталоун. Той разказа за нелекия си път към славата в автобиографията „Стъпалата“. Ръкавицата на двамата хвърля и 82-годишният Майкъл Дъглас с нецензурираната си история в книгата „Шеметен живот“. В конкуренцията за първо място по откровени изповеди се нарежда и Антъни Хопкинс със „Справихме се, хлапе“. Шер, която тази година влезе в отбора на 80-годишните, пусна първа част на своите „Мемоари“, но се очаква и втора.
От това непрестанно надцакване с автобиографии се оказва, че всички са доволни. Звездите от припечелените милиони, издателите – от огромните продажби в цял свят и естествено, почитателите, които се докосват до най-интимните тайни на своите любимци.
Какво всъщност разказват звездите за живота си в своите книги? В това досие на „Филтър“ ще разтворим страниците, за да ви представим част от техните изповеди. А те наистина не са нито гримирани, нито парфюмирани. В тях има всичко – и изневери, и скандали, и наркотици, и трудности в кариерата. С тези истории звездите сякаш искат да кажат на своите почитатели: “И ние имаме много проблеми като вас, просто разликата е, че сме известни.“ Но най-важното е, че прочутите оставят нещо след себе си – техните истории, които да се четат, дори когато те няма да са вече на този свят.
Лайза Минели изневерила на втория си съпруг с Мартин Скорсезе
Елизабет Тейлър й се карала за злоупотребата с алкохол и за наркотиците
Скандални и дръзки! Като такива критиката определя мемоарите на холивудската легенда Лайза Минели, която озаглави автобиографията си „Деца, чакайте да чуете това!“ Актрисата е толкова откровена, че не се притеснява да говори и за най-тежките си моменти, когато буквално се е въргаляла пияна по улиците.
През 1977 година, още докато работи по филма „Ню Йорк, Ню Йорк“ Лайза слага рога на втория си съпруг, изживявайки вълнуващ романс с режисьора Мартин Скорсезе. „Любовната ни връзка имаше повече пластове от лазаня“, пише тя за Скорсезе в автобиографията си. „И двамата бяхме италианци. Страстни. Отдадени на занаята си. И двамата имахме вулканичен темперамент… Той беше дяволски красив мъж, който споделяше любовта ми към киното.“
Тяхната „опиянена от кокаин“ романтика продължава и след снимките. Тя дори го избира за режисьор на мюзикъла „The Act“ на Бродуей. „Марти трябваше да си тръгне, но за съжаление единственият човек, който можеше да го уволни, бях аз… Направих го. Това почти ме уби и разби сърцето ми.“
В крайна сметка аферата им приключва малко след това. „Години по-късно видях Марти на „Оскарите“ през 2014 г. и се приближих да го поздравя. За съжаление, той се обърна. Много тъжно.“
Преди романса със Скорсезе актрисата има любовна история с Питър Селърс, която започва в гримьорната ѝ в Лондон през 1973 г. „Беше красиво и различно от всичко, което бях преживявала. Питър ме запозна с един изцяло нов свят на страст… Логиката и предпазливостта излетяха през прозореца.“ По това време Селърс е с 20 години по-възрастен от нея и е обвързан, а самата Лайза е омъжена за Питър Алън, когото по-късно заварва в леглото с мъж.
Селърс обаче далеч не е символ на стабилност. Той често я тормози, имитирайки гласове на различни персонажи, които „сякаш идвали от нещо тъмно в него“. Най-шокиращият инцидент е свързан с общата им приятелка Джоан Колинс. Един ден Селърс отива на гости на Колинс в еврейския квартал „Хайгейт“, облечен в нацистка униформа. Когато слиза от колата, започва да крещи „Зиг Хайл!“. Лайза споделя: „Бях бясна, засрамена и ужасена. Антисемитизмът не е забавен. Кой, по дяволите, си мислеше, че е, за да прави такива глупости в ежедневието?“
Минели е до болка откровена, когато разказва за жестоката си битка с алкохола, кокаина и болкоуспокояващите. Елизабет Тейлър обаче е жената, която я принуждава да потърси помощ през 1984 година „Елизабет ми вдъхна страх от Бога. Каза ми директно по телефона: „В опасност си. Можеш да умреш, ако не се погрижиш за това сега.“ През 2003 г., след нов рецидив с алкохола обаче Лайза припада на Лексингтън Авеню. „Лежах на земята кой знае колко дълго. Най-ужасното е, че стотици хора ме прескачаха или заобикаляха. Дали са видели поредния бездомник, или са разпознали Лайза Минели, „мъртва“ за света? Никога няма да разбера. Бях по-засрамена от всякога. Казвам го сега, защото милиони хора се борят с рецидивите. Моля ви, не ни съдете.“
Тогава Елизабет Тейлър отново я съветва: „Лайза, тази болест ще те убие. Погледни се в огледалото – изглеждаш ужасно и се чувстваш още по-зле. Никой от нас не може да се справи сам.“
Лайза Минели е безпощадна в мемоарите си не само към себе си, но и към четвъртия си съпруг – Дейвид Гест. „Ако имах магическа пръчка, бих го избягнала като салмонела!“ – пише тя и го нарича „дребен, бледолик кретен с нелепи очила“ Актрисата признава, че се е омъжила за него, когато не е била трезва. Обвинява го, че е откраднал емблематичното ѝ бомбе от „Кабаре“ и се е опитал да продаде картините ѝ от Анди Уорхол. „Скоро започнахме да се бием физически, като животни. Удрях те жестоко, скъпи.“ В крайна сметка двамата се развеждат окончателно през 2007 година и слагат край на мъките си.
Макар да признава, че е приключила с браковете, Лайза Минели не отказва да се среща с мъже. Самата тя чистосърдечно споделя: „Искам да излизам с по-възрастен, богат и елегантен мъж. След това – с 40-годишен, който е страстен в нещо. А накрая – с 18-годишен, когото виждам два пъти седмично и чието име дори не знам.“
Ами това е Лайза! И на 80 години продължава да вярва в любовта.
Силвестър Сталоун получава парализа на лицето при раждането си
Екранният Роки претърпява девет операции на гърба и три сложни интервенции за сливане на прешлени
И Силвестър Сталоун разказа своята история в автобиографията „Стъпалата“. В нея 80-годишният актьор говори откровено за изпълненото с изпитания детство, годините, в които се е чувствал неразбран и различен, както и за битките, които са го оформили като човек и творец. Той проследява периода от пристигането си в Ню Йорк през 1969 г. до триумфа на „Роки“ на церемонията по връчването на наградите „Оскар“ през 1977 година.
„Родил съм се на 6 юли 1946 година, за голяма изненада на майка ми – пише в автобиографията си холивудската звезда.- Не искала деца и живеела в пълно отрицание на бременността си, докато един съботен следобед родилните болки не започнали, както пътувала с автобуса. Един любезен пътник ѝ помогнал да слезе от автобуса и я завел до най-близката болница, която се оказала благотворително отделение, обслужващо бедни хора от работническата класа. Раждането било трудно. Имало усложнения. Не съм искал да изляза на белия свят, затова някой от лекарите използвал форцепс, за да ме измъкне. Това крие определени рискове. Неправилното поставяне на форцепса върху главата на бебето може да причини трайни увреждания, като фрактура на черепа, мозъчна травма, травма на лицето и очите, и както в моя случай – парализа и трайно обезобразяване. Случайно бил засегнат нерв, което частично парализирало лявата страна на лицето ми. И това промени живота ми завинаги. Останах си с тази крива уста и трайно затруднено говорене. Така да бъде.
Рожденото ми име е Тайрон Гарденцио Сталоун. Майка ми ме кръстила на любимия си актьор, Тайрон Пауър. Когато баща ми разбрал, избухнала кавга. Заявил, че в никакъв случай няма да го допусне, и променил името ми в удостоверението за раждане на Силвестър. Силвестър е американизираната версия на името на дядо ми по бащина линия, Силвестро, което по традиция се дава на първородния син в италианско семейство.“
В „Стъпалата“ актьорът разказва за бедността, в която живее семейството му. Обитават миниатюрен апартамент без топла вода и без отопление, а докато расте Слай е лишен от почти всички удоволствия на детството. „Баща ми беше фризьор, който искал да стане певец, но страдаше от парализираща сценична треска. Той се отказал от актьорството и отишъл в училище за фризьори, защото с женските прически се печелели повече пари. Там се запознал с майка ми. На нея пък винаги ѝ се беше искало да бъде някаква звезда – актриса, танцьорка, нямаше значение. Беше обсебена от славата. В крайна сметка се озовала като момиче, което продава цигари, в нощния клуб „Даймънд Хорсшу“ на Били Роуз в мазето на хотел „Парамаунт“ на 46-та улица. Много години по-късно се хвалеше пред новите си приятели, че е била „звездата на вечерта“ в клуба. И наистина го вярваше. Истината е, че беше мечтателка. Може би оттам съм хванал тази „болест“? Във всеки случай, накрая се оженили, но имало едно малко усложнение.
Майка ми забравила да се разведе с първия си съпруг, Томи – едър шофьор на камион от Кийнсбърг, Ню Джърси. Тя имаше и четиригодишен син, чието раждане отричаше през целия си живот. Това двубрачие не се харесало на баща ми. Когато разбрал, изпочупил много мебели и ударил доста стени, според някои наши роднини. Така било сложено бурното начало на един бурен брак. И двамата бяха избухливи. Сблъсъците между тях бяха нещо обичайно, а шумните препирни – почти непрекъснати. Не бях лесно дете, а майка ми и баща ми не бяха лесни родители.“
1969 е годината, в която Силвестър Сталоун по време на легендарния музикален фестивал Уудсток осъзнава, че трябва да промени живота си. След многото извършени до този момент глупости, които, както казва той, са “могли да го отведат до електрическия стол“, идва време да върви по нов път. Да, но когато отива в Ню Йорк, пътят му въобще не е лесен. Той получава безброй откази от агенти. Ходи на кастинги, но никой не желае да го вземе. Няма пари дори за храна и се налага да продаде кучето си Бъткъс за 40 долара. По-късно, когато късметът му се усмихва и той успява да продаде сценария на „Роки“ за 15 000 долара, откупува своя домашен любимец и си го прибира обратно.
В „Стъпалата“ Сталоун се обръща назад и говори за екшъните, в които се е снимал. „Бях идиот, че сам изпълнявах каскадите си“ – пише той и признава, че е получил десетки травми, довели до девет операции на гърба и три сложни интервенции за сливане на прешлени.
Една от най-болезнените теми в живота му е смъртта на неговия първороден син. Сейдж е от първата съпруга на актьора Саша Чак, който умира през 2012 г., едва на 36 години. Причината е коронарна артериална болест, довела до инфаркт.
Сталоун си спомня точно къде се е намирал, когато научава трагичната новина. Работи в офиса си върху сценарий, когато получава обаждане от третия съпруг на майка си, д-р Стивън Ливайн. „Той каза: „Обаждам се, за да кажа, че го няма“, пише Слай. Актьорът определя начина, по който получава новината като изключително студен и лишен от емоция.
Сейдж също е говорел публично за сложните отношения с баща си. Двамата в крайна сметка успяват да се сближат, а общата им работа във филма „Роки 5“ се оказва катализатор за това. Във филма Сейдж играе сина на Роки Балбоа. По-късно той признава, че някои от сцените, в които героят му обвинява баща си, че не е отделял достатъчно време на него и майка му, всъщност са били отражение на реалните му чувства.
„Светът не е само слънце и усмивки – категоричен е Слай.- Той е гадно и злобно място и ще те държи на колене завинаги, ако го оставиш. Важното е колко удара можеш да поемеш и да продължиш напред.“
Замаяна от самота Шер иска да се хвърли от балкон в Лас Вегас
Бракът й с Грег Алман трае само девет дни, заради хероиновата зависимост на младоженеца
Шер, която тази година влезе в отбора на 80-годишините заедно с Лайза Минели и Силвестър Сталоун, също издаде първата част от своите „Мемоари 1946-1980“. В книгата певицата с безброй пластични операции разказва как е загубила своята девственост като тийнейджърка. Тогава бъдещата звезда е влюбена в момче от своя квартал и започва да се среща с него, когато е едва на 14 години. Шер обаче забелязва, че той има две лица. Поведението му се променя, когато приятелите му са наоколо. „Беше достатъчно мил, когато бяхме сами, но щом те се появиха, той се отнасяше с мен като с дете. Бях наранена, че веднъж отказа да ме вземе с тях на ресторант и тогава правихме секс за отмъщение. Никога не съм искала. Ако го желаех, щях да го направя в един от петстотинте други пъти, когато той ме караше. Но бях толкова ядосана, че ме изостави, че реших, ако не да загубя, то да дам назаем девствеността си на него. Когато това, което се оказа изключително надценено преживяване, приключи, аз го попитах: „Това ли е? Свършихме ли?“ Тогава му заявих да се прибере вкъщи и никога да не се връща. Исках той да се почувства точно толкова отхвърлен, колкото ме накара да се почувствам и аз.“ Шер отбелязва, че по-късно момчето се опитва да се реваншира, но тя никога повече не му проговаря.
В началото на мемоарите си звездата разказва и друга интересна история – как на 11-годишна възраст отива с майка си на концерт на Елвис Пресли. „Тя изглеждаше толкова красива, облечена в някакъв невероятен тоалет… Притиснах уста към ухото ѝ, за да може да ме чуе, покрих го с ръка и изкрещях: „Мамо, може ли и ние да застанем на седалките и да крещим?“ „Да“, отговори тя, усмихвайки се като тийнейджърка и събувайки високите си токчета. „Айде, да го направим!“ И така направихме, напрягайки се на пръсти, за да го видим. Блестяща от щастие, се опитвах да изчисля дали Елвис няма да е твърде стар да се ожени за мен, докато порасна, за да може да ми пее всеки ден.“
В автобиографията си Шер отделя сериозно място на бурната си връзка със Сони Боно. Двамата се срещат в кафене в Лос Анжелис, когато тя е само на 16. „В една делнична вечер през ноември 1962 г. сицилианец с невероятна усмивка се присъедини към нашата сепаре-масичка в кафене Aldo’s… Сони Боно беше един от най-чаровните мъже, които бях срещала някога.“
След време обаче певицата осъзнава, че зад този чар се крие и доста пресметлив бизнесмен. Оказва се, че Сони притежава 95 на сто от общата им компания Cher Enterprises, а останалите 5 са за адвоката им. Така Шер установява, че не притежава нищо и това я поставя в доста неизгодна финансова позиция. „Бях стигнала до точка на пречупване по време на участия в Лас Вегас през 1972 година. Излязох на балкона на нашия хотелски апартамент и погледнах надолу. Бях замаяна от самота. Помислих си как стъпвам на ръба и просто изчезвам.“
В този момент само мисълта за майка й, сестра й и детето й я спряла да не скочи.
Най-стряскащият епизод в книгата е признанието, което самият Сони прави пред Шер малко след като тя му заявява, че иска да го напусне. За да го отблъсне, певицата го лъже. Обяснява му, че желае да спи с китариста на групата им Бил. „Сони ми каза: “След като влезе в стаята и ми призна това за китариста, сериозно обмислях да те бутна от балкона“. Не вярвам, че щеше да го направи, но съм сигурна, че тази мисъл е минала през ума му.“
Истината е, че самият Сони се опитва да спаси брака им като й дава материална свобода. Той предлага да живеят разделени, но да запазят публичния си образ като дует. Двамата обаче се разделят през 1975 година.
Певицата говори откровено и за проблемния си брак с един от пионерите на южняшкия рок Грег Алман, приключил за девет дни. „Нямаше много романтика в деня на сватбата ни. Меден месец също не се очакваше“, признава Шер. Заради тежката хероинова зависимост звездата подава молба за развод само девет дни след подписването. Тя си спомня как в първата им брачна нощ Грег изчезва, за да си купи наркотици. „Той се върна, но беше в такова състояние, че не можеше да ме разпознае. Тогава разбрах, че няма как да бъда с него.“ Въпреки всичко, по-късно те се събират за кратко и дори им се ражда син.
Как Майкъл Дъглас победи рака в четвърти стадий
Актьорът признава, че е живял живота си 66 години по един начин и 16 по съвсем друг
Майкъл Дъглас представи нецензуриран разказ за своя забележителен 82-годишен път в автобиографията си „Шеметен живот“. В книгата той разказва невероятни истории от задкулисието на Холивуд с участието на куп знаменитости.
Отначало Майкъл е пренебрегван и е приеман просто като хубавия син на легендарната кинозвезда Кърк Дъглас. Но когато е на 31 години показва, че няма да живее в ничия сянка и печели първия си „Оскар“ като продуцент на филмовата класика „Полет над кукувиче гнездо“, удостоен с цели пет награди на Филмовата академия.
След като му казват, че никога няма да е нещо повече от „телевизионен актьор“, той напуска хитовия сериал „Улиците на Сан Франциско“, но скоро става международна филмова звезда и печели втори „Оскар“ за зашеметяващото си изпълнение в ролята на Гордън Геко в „Уолстрийт“.
„Не мога да мисля за живота си, без да мисля за моите филми“, казва Дъглас и описва кариерата си чрез дванайсет от най-хитовите си ленти – „Полет над кукувиче гнездо“, „Китайски синдром“, „Романс за камъка“, „Перлата на Нил“, „Фатално привличане“, „Уолстрийт“, „Войната на семейство Роуз“, „Първичен инстинкт“, „Пропадане“, „Американският президент“, „Трафик“ и „Зад свещника“.
Докато славата на Дъглас расте, проблемите в личния му живот се трупат. Без да спестява нищо, той разказва цялата история на бурния си първи брак, изневерите и връзките с някои от най-красивите актриси в Холивуд, собствената си тежка борба с алкохола, наркотиците и рехабилитацията, сърцераздирателните усилия да спаси сина си от наркоманията, която го праща в затвора.
За първи път актьорът признава за пазената в тайна в продължение на 40 години афера с екранната си партньорка Катлийн Търнър по време на снимките на „Романс за камъка“. Споменава и за флиртове с Даян Томас и Джин Трипълхорн.
Разбира се, не е пропусната и любовната история с Катрин Зита-Джоунс, която той вижда на екрана и веднага се влюбва в нея. Актьорът споделя, че през 1998 г., за да се посвети изцяло на бъдещата си съпруга, се налага да прекрати отношенията си с пет жени едновременно. И не бърка, тъй като бракът му продължава четвърт век. „Имаше нещо напълно различно в нея. Различна от всяка друга жена, която бях срещал“ – категоричен е Майкъл Дъглас.
2010 е годината, в която животът на голямата звезда се преобръща на 180 градуса. След месеци на оплаквания от постоянни болки в гърлото и ухото и редица погрешни диагнози, специалист най-накрая открива тумор с размерите на орех в основата на езика му. Дъглас предава с абсолютна точност ледените думи на доктора: „Имате плоскоклетъчен карцином в четвърти стадий“.
Актьорът описва и мъчителния 5-месечен период на интензивна химиотерапия и лъчетерапия. Вследствие на агресивното лечение той губи над 20 килограма от теглото си, не може да преглъща твърда храна и е доведен до пълно физическо изтощение. Медиите по това време публикуват негови папарашки снимки, на които изглежда изключително зле, но Дъглас отказва да се скрие от света.
А през 2011 година излиза победител в битката с рака.
„Живях живота си по един начин в продължение на 66 години, и по съвсем друг начин през последните 16“ – категоричен е Майкъл Дъглас в автобиографията си.
За да се посвети на Катрин Зита-Джоунс, плейбоят прекратява отношенията си с пет дами
Антъни Хопкинс: Съжалявам, че нараних дъщеря си
Вратата ми винаги е отворена за нея, признава двукратният носител на „Оскар“
Сър Антъни Хопкинс дочака да стане на 88 години, за да издаде първата си автобиография, която озаглави „Справихме се, хлапе!“. В нея двукратният носител на наградата „Оскар“ разказва за трудното си детство, за тежката борба с алкохола, за несговорчивия си характер и за провалените връзки. В мемоарите си запознава читателите с момчето, в което никой не е вярвал, описвайки чувството за изостаналост в училище и вътрешния глас, който го подтиква към самобичуване. В професионален план говори и за това, че няма научен „актьорски метод“, а по-скоро винаги се е стремял да се превърне в самия образ чрез наблюдение, музика, четене и упорита работа. Разкрива и как е получил предложението да изиграе Ричард Никсън във филма на Оливър Стоун „Никсън“:
„Двайсет и една години по-късно агентът ми казваше, че Оливър Стоун иска да играя Никсън. Идеята обаче беше възмутителна. – Никсън? Как? Аз съм британец. Оливър Стоун луд ли е? – Не. Иска ти да го изиграеш…“
Дори когато Оливър Стоун пак му се обажда, Хопкинс отново възразява, че е британец, на което режисьорът отговаря:
„Искам да изиграеш тази роля, защото си ненормален като Никсън. Чел съм някои твои интервюта, които си давал за списания и вестници. Все приказваш за параноя и несигурност. Това е Никсън.“
Съпругата му Джени тогава го съветва да откаже, за да не стане за смях, но ролята се превръща в една от емблемите на кариерата му.
Личният живот на сър Антъни Хопкинс е не по-малко бурен от кариерата му. В мемоарите си актьорът говори с изключителна откровеност за своите бракове, изневери, тежката семейна драма с единствената си дъщеря Абигейл Хопкинс, която е от първия му брак с Петронела. През 90-те години баща и дъщеря за кратко се сближават и Абигейл дори получава малки роли в неговите филми „Земя на сенките“ и „Остатъкът от деня“. След това обаче отношенията им отново се разпадат и двамата не си говорят от десетилетия. В мемоарите си Хопкинс пише: „Надявам се дъщеря ми да знае, че вратата ми е винаги отворена за нея…Винаги ще съжалявам, че я нараних, когато напуснах семейството, макар и до днес да вярвам, че нямах избор.“ Наскоро стана ясно, че съпругата му Стела е изпратила покана до Абигейл да се срещнат, но тя е била напълно игнорирана.
Сега Антъни Хопкинс прекарва времето си в своето имение в Малибу, Калифорния, където се е отдал на любимите си занимания – рисуването и композирането. Актьорът споделя, че за него самотата е съзнателен избор, който му дава свободата да бъде изцяло себе си.
Антон СТЕФАНОВ