„Аврора“ , 2026, България/Италия, режисьори: Георги Стоев-Джеки, Никола Бошнаков; продуценти: Иван Тонев, Джузепе Лепоре; сценарий: Христо Илиев-Чарли, Георги Стоев-Джеки, Никола Бошнаков; оператор Антони Стоев, музика Елиза Минари, в ролите: Константина Георгиева, Брено Плачидо, Койна Русева, Христо Гърбов, Боян Арсов, Ивана Керанова, Франко Неро. Показан на 30-ия София Филм Фест
Деветнадесет години след неуправляемия купон „Летете с Росинант“ (2007, България/Сърбия/Австрия) Георги Стоев-Джеки се завръща в игралното кино с политическата бурлеска „Аврора“ (с елемент на мелодрама). Този път има сърежисьор – Никола Бошнаков. И филмът е колкото смешен, толкова и сериозен.
Всичко започва с нещастния опит на семинарист да стане оперен певец. След 9 септември 1944 г. той (Христо Гърбов) ще го използва като трамплин за изкачване в комунистическата йерархия – до полковник в ДС. И ще се разправя с животи и съдби възможно най-безхаберно.
През 1952 г. в София се чества годишнина от Октомврийската революция в Русия. Естествено, че манифестацията не минава без бутафорния крайцер „Аврора“ – важен герой в абсурдното действие на филма.
Миловидната Мария (Константина Георгиева) е дъщеря на осъден от Народния съд индустриалец, а в дома й се е настанил противният герой на Христо Гърбов. Тя е свряна в мансарда и се препитава като проститутка в хотел. Нейна покровителка е официозната скулпторка Аксиния (Койна Русева) – лесбийка, която се гнуси дори от докосването на мъж. За да отрази събитието, в София пристига младият италианец Марчело (Брено Плачидо) – журналист и комунист. Влюбва се от пръв поглед в Мария. И тя в него. Не им е писано да бъдат дълго заедно – онзи ужасен полковник, вбесен, че го е унижила, я праща в трудов лагер заедно с колежката й (Ивана Керанова). В крайна сметка любовта оцелява. И старият пианист (Петър Цанков) си свири в хотела.
Ситуиран в най-злокобното време на народната власт, филмът пресъздава атмосферата на страх, безобразие и ужас през призмата на смеха – колкото по-отблъскващи са действията на властимащите, толкова по-безобразни са техните карикатури. Джеки Стоев открай време твърди, че прави „синема вариете“ и тук в пълна степен е постигнал формулата на разправа с тоталитарното минало през циркаджилъците. Подозирам, че за по-добре конструирания разказ е допринесъл все още младият Никола Бошнаков.
В кратки епизоди се появяват синеоката звезда Франко Неро като банкер, преживяващ на въздух като клошар, и кинокритикът Божидар Манов като достолепния наследен иконом на полковника.
Всъщност връзката между Джеки Стоев и Никола Бошнаков си има сериозен бекграунд – през 2010 г. последният направи документалния филм „Джеки, Джони и Чарли не са имена на кучета“, посветен на славното трио, а през 2023 г. двамата режисираха симпатичния „Моят чичо Любен“ със сина на Джеки Рей ван Цешау, фронтмен на легендарната немска рокгрупа FREUNDE DER ITALIENISCHEN OPER, който подрежда като пъзел живота на своя чичо – художника Любен Стоев.
На 22 март Джеки Стоев навърши 85. Да е жив и здрав, но ще ги празнува наесен, когато „Аврора“ излезе по екраните. Не пропускайте да го видите.
Между другото, на тазгодишния София Филм Фест Никола Бошнаков участва и с новия си интересен документален филм „За няколко бучки сирене“ (2026), посветен на упорството и възможностите на Мина Варджиева, която е успешен спортен стрелец с пистолет и прави най-вкусния кашкавал.
Геновева ДИМИТРОВА