През 70-те и 80-те години в софийските и извън столичните трупи имаше двусмислена практика – някои от спектаклите се играеха в „първи“ и „втори“ състав. В тази схема беше заложена голяма бомба – егото на актьорите, които се изживяваха като дубльори, беше болезнено взривявано, защото на всеки 24 май партийният орган „Работническо дело“ оповестяваше, че „народни“ и „заслужили“ артисти стават най-вече тези от „първите“ състави.
Надцакването остана в соцминалото и затова никой не заподозря Слободан Унковски в носталгия към познатия прийом, когато той обяви, че в неговата постановка на „Скъперникът“ в Народния театър ще има две групи актьори, наречени условно М1 и М2. Веднага стана ясно, че един от най-известните режисьори на Балканите ще работи в небивал досега стил и в контекста на дързък прочит на класиката. Срещата ще бъде между френската комедия от XVII век и съвременното общество, в което все така всички говорят за пари и власт, които накърняват чистотата в човешките отношения. Унковски ще стъпи върху богатата традиция на текста, но ще търси актуалните му измерения чрез фарса и сатирата.
Маестрото от Скопие е избрал в дрехите на Арпагон – най-емблематичния образ на алчността в световната драматургия, да влязат Валентин Ганев и Георги Мамалев. Първият предвожда Михаил Петров, Ненчо Костов, Мартин Димитров, Ирина Митева, Параскева Джукелова. Вторият е начело на Христо Чешмеджиев, Дарин и Деян Ангелови, Константин Еленков, Александър Тонев, Дарина Радева. Всички ще бъдат заедно и едновременно на голямата сцена. Но изненадите не спират до тук. Слободан Унковски има още две. Под прожекторите ще се втурнат и няколко от най-младите актьори, които обаче вероятно няма да имат реплики по автор, защото са извън действията в „Скъперникът“. За тях Молиер със сигурност звучи по съвършено различен начин и те ще му дадат съвсем различна оценка. Очаква се и различен четвърти „сегмент“ в нетрадиционната концепция на Унковски – театър в театъра: представянето на „Скъперникът“ в читалището на Ичера. Въпросителните са много, засега един от отговорите, свързани с Ичера, е: тъстът на Унковски е от сливенското село с древна история, при това е възпитаник на легендарния руски режисьор Николай Масалитинов. Преводът на „Скъперникът“ е в две версии – на Георги Куфов и на Светлана Панчева. Премиерата се очаква в края на май. В екипа са още художниците Миодраг Табачки и Александар Ношпал, композиторът Ирена Попович Драгович и хореографът Антигона Гира.
Както се знае, в пиесата, писана през 1668 година, всичко се случва само за ден в дома на Арпагон, парижки богаташ, превърнал се в архетип на алчността. Макар първоначално посрещната хладно, творбата на Молиер е между знаковите заглавия в легендарния „Комеди Франсез“. „Скъперникът“ е първият проект в България на Слободан Унковски, който в дългогодишната си международна кариера работи в родното Скопие, в Любляна, Белград, Висбаден, Атина, Лондон, Бостън и редица други културни центрове по света, където билетите за постановките му се продават месеци напред. Между многото му хитове са „Театрални илюзии“ в Белград, „Зимна приказка“ в Бостън, „Богоявленска нощ“ в Любляна, „Бурята“ в Будва, „Ричард III“ в Атина със знаменития Никос Куркулос, партнирал си на Бродуей със световноизвестната гъркиня Мелина Меркури.
„Не мога да поставям пиеса, без да видя какъв е общият контекст, в който работя, какъв е социалният климат, каква е връзката между това, което правя, и къде се намирам. Не става дума за политика, разбира се“, коментира преди време в интервю Слободан Унковски, за когото големият балкански проблем е идеята за оцеляването на всяка цена. Неслучайно между предпочитаните му пиеси е „Буре с барут“ на Деян Дуковски, която разнищва невъзможността на Балканите да се справяме със свободата. Според Слободан Унковски бедите на полуострова идват от забравата – от забравата как се лети. Както казваше великият Валери Петров, всички сме били от рода на хвърчащите хора, но много малко от нас го помнят.
Носител на множество награди, Слободан Унковски е познат и като педагог, формирал поколения актьори и режисьори не само в Скопие, но и в Харвард и Академията на Ню Йорк. През 90-те е министър на културата в едно от правителствата на Бранко Цървенковски, но никога не е членувал в партия. Приема поста, за да бъде полезен на страната си. Прави невероятното – успява да се пребори за по-голям бюджет за изкуствата.
„Носорозите“ откриха „Сцена без граници“
В своята версия по Йонеско Васил Василев изследва съвременния конфликт за избор между морала и удобството
„Самотата не е просто липса на хора, а среща със самия себе си“, казва световният драматург Йожен Йонеско в прочутата си пиеса „Носорозите“, която Васил Василев постави в Албанския театър в Скопие. Спектакълът даде началото на тазгодишното издание на „Сцена без граници“ – утвърдилата се вече традиция на Народния театър, в чийто афиш гостуват чуждестранни трупи.
„Носорозите“ анализира отчуждението в съвременния свят, в който хората постепенно губят индивидуалността си и се поддават на натиска, употребен от тълпата. В режисьорската си концепция Васил Василев проследява този процес – от личната изповед и съмнение, през социалната паника, до символичното превръщане в носорог. Спектакълът между реализма и абсурда напомня, че границата между човешкото и животинското е притеснително крехка. Носорогът е метафора на конформизма и патологичния стремеж към властта.
„Как да съхраним себе си в действителността на променящите се ценности – това е темата, която ме вълнува. Днес превръщането на човека в звяр не е биологичен, а психологически и идеологически процес. Последният възможен акт на бунт в тази ситуация е да останеш човек“, коментира Васил Василев.
В центъра е Беранже – герой, който отказва да се слее с мнозинството. В ролята е Шкелким Ислами, изграждащ убедителен портрет на съвременния човек, изправен пред избора между съвестта си и удобството да бъдеш „като всички“. Сценографията и костюмите са дело на Мария Кунчева, хореографията и осветлението – на Росен Михайлов, а музиката – на Милен Апостолов. В ролите са още Абедин Алими (Жан), Гентиана Рамадани (Дези), Висар Етеми (Дюдар), Осман Ахмети (Философът), Вьолца Бектеши Хамити (Журналистката), Музбайдин Чамили (Старецът), Аида Алимеми (Домакинята), Аида Елези (Сервитьорката), Блерим Дардишта (Собственикът на магазина) и Дрита Каба Карага (Собственичката на магазина). Гастролът се осъществява с подкрепата на Министерството на културата на Северна Македония.
Албена АТАНАСОВА