Милена ФУЧЕДЖИЕВА
„Небесни същества, които летят наоколо и правят странни неща на хората – мисля, че желанието да се описва всичко небесно, всичко отвъдно, да се описва като извънземни… Искам да кажа, всяка голяма световна религия, включително християнството, в което аз вярвам, е разбирала, че там някъде има странни неща и има неща, които са много трудни за обяснение.“
С този откъс от интервю, в което Джей Ди Ванс споделя, че смята за извънземните, че са демони, продължаваме разказа от миналия брой за вярата в Антихриста и кой точно е той. Ванс завършва интервюто си с теорията, че „един от големите номера на Дявола“ е да убеди хората, че той „никога не е съществувал“. Впрочем какъвто и да е Ванс, подигравките за грима му и изобщо внушението, че той гримира очите си с черен молив, са нелепи. Доналд Тръмп е ексцентричен човек, но е нелепо да се мисли, че би допуснал до себе си гримиращ се вицепрезидент. Голямата драма на българската интелигенция, а и не само на българската, е, че винаги подценява враговете си, а това е признак на глупост, защото така ги улеснява в действията им. Има едно наивно схващане, че щом сме прочели една библиотека книги, а от другата страна не са – което не важи за случая с Ванс, той поне е начетен, но за какво ли? – значи те непременно са по-глупави от четящите.
Култура и интелект не вървят непременно заедно. Има изключително умни хора, които не са чели световните големи писатели и това не ги прави ни най-малко по-глупави от тези, които са ги чели. Понякога са дори опасно умни. Великите айтита, които въртят милиарди, скоро и трилиони, като Питър Тийл, преследвача на Антихриста, са обикновени хора с няколко конкретни и ограничени умения – да боравят с технологията на интернет и да имат бизнес нюх. Милиони хора висят по цял ден на компютрите и четат и се информират за какво ли не, други са навсякъде с книга в ръка, но колко от тях са стигнали дотам, че да имат безумното самочувствие, а и да бъдат приемани в някакви високи кръгове да изнасят лекции за Антихриста. Или за когото и каквото и да било.
Културата е все по-елитарен продукт в бизнеса на известността и богатството. Което не означава, че хора като Тийл трябва да бъдат оставени да управляват света. Видяхме какви ги натвори най-големият финансов гений Илон Мъск. Той определено е и талантлив, и умен, и четящ, какъвто е и Бил Гейтс. Мъск направи един куп политически бели, заради които акциите му се сринаха, не за дълго, разбира се, затова и излезе от политиката. Гейтс се оказа, че има по-сериозни проблеми от Мъск. Името му е чест „гост“ на страниците на досиетата „Епстийн“, където се разкриха разговорите му за жени с убер сексманиака. Мелинда Гейтс неслучайно се разведе с него много преди да излезе тази информация. Накратко – биткойните са едно, моралът и личностните пропадания съвсем друго. Още повече, когато са налице такива гигантски богатства като на Мъск, Тийл, Безос, Гейтс и т.н. Притежателите им загубват връзка с реалния свят и живеят в някаква тяхна айти антиутопия, за която трябва наистина да си интелигентен и морален човек, за да не започнеш да злоупотребяваш със света като човешки и не толкова богат като твоя. Тези злоупотреби ще стават все по-брутални и ще се случват все по-често, защото все повече хора без етика стават несметно богати заради биткойн. Хора, които не четат нищо повече от код и етикетите на продуктите, които ползват. В бункерите им ще е забавно след ядрения апокалипсис. Ако са в отделни бункери със семейства и прислуга, всички масово ще изтрещят от скука, взаимна омраза и изолация. Ако пък се обединят „по интереси“, разбирай милиардерство, в някакви общи подземни пространства, неминуемо там ще има война на еготата, затворени да съжителстват заедно докрай. И вероятността да умрат от естествена смърт е малка. По-скоро ще се избият, докато не остане един – най-хитрият, най-безскрупулният и най-жестокият. Айтито на Ада, самият Антихрист, останал сам-самичък на опустошената Земя. И тъй като Джей Ди Ванс смята, че извънземните са демони, а не пришълци от други цивилизации, няма да има кой да спаси оцелелия в бункера, Свръхдемона, Тъмния ездач на биткойна, останал сам в свят, в който няма какво да купи, защото парите нямат значение. Ад, ви казвам.
Надявам се, че читателите на този текст разбират от ирония. В тези времена на най-интелигентно оглупяване е задължително да се правят подобни уговорки, за да не се объркват хората с мозъци на избиратели на български политици. И не по-малко на американски. Краят на дните май ще се отличава с голям спад във възможностите за критично мислене дори и сред най-интелигентните. Затова нека, ако ще ни избиват, да е с най-мощни бомби, за да не се налага после да се избиваме мъчително с останалите живи тъпаци, богати айтита или обикновени боклуци. Този край на дните изглежда все по-привлекателна възможност впрочем.
Посещавайки великолепната – и естествено, дигитализирана – Нюйоркска обществена библиотека, и по-специално нейния „Стивън А. Шварцман“ клон, навсякъде видяхме имена на хора, гравирани в стените или над вратите на различните читални. Библиотеката е едно бижу на боз-ар, създадено благодарение на щедростта първо на семейство Астор, старите пари, както знаем от сериала „Позлатената епоха“. А през 2008 г. Стивън А. Шварцман, чиято корпорация „Блекстоун Инк.“ се занимава с управление на алтернативни активи, дарява 100 милиона долара на библиотеката, съответно сградата й вече носи неговото име. Шварцман е роден през 1947 г. и не произхожда от голямо богатство, а е син на американски евреин от средната класа, собственик на текстилни магазини. Самосъздал се човек. Омразен евреин на протестиращите пред СУ комунистчета.
Следва въпросът къде са имената на големите дарители на различните читални на Народната библиотека „Св. св. Кирил и Методий“? Всяка година библиотеката провежда благодарствена церемония към дарители, но те не са от едрия капитал, нито са собственици на забогатели айти стартъпи. Такива просто няма. Тази бодяща очите липса показва, че олигархичната българска класа е дребномислеща, егоистична и щедра само за лично ползване. Обществото ДГД. Вероятно тези хора помагат и са помагали на много частни случаи на болни, вероятно са дарявали някакви суми на някакви културни институции, но никой от тях не се е „бръкнал“ дълбоко, за да остави незабравим отпечатък с голяма, впечатляваща сума, дори само с началото на едно сериозно дигитализиране на библиотечния фонд, което е трагично належащо. В библиотеката се разлистват вестници отпреди почти 100 години, пръстите ни цапат страница след страница на броеве на списания, които никога повече няма да могат да бъдат възстановени. Държавата е бедна, да, знаем. Но и знаем, че имената на братята милиардери, и едните, и другите, както и на други, които не са братя, но също са милиардери и крупни милионери, ги няма никъде гравирани със златни букви, защото културата им е трагично тясно ориентирана. Някои имат съпруги, копиращи Дария Жукова, бившата жена на Абрамович. Никога няма да я настигнат, защото са семпли момичета, ловки в някои неща, в други надарени с голямо желание, но ограничени личностни, а вероятно и съпружески средства. Толкова им отпускат мъжете. Колкото да се снимаш пред новото „Бентли“. Тези хора имат пари, за да дигитализират поне частично Народната библиотека. Или да направят нещо голямо за Софийския университет. Или за някоя друга културна институция. Българските новобогаташи са обидно прости хора. Обидно за контекста на отговорността към обществото, която богатството задължително носи със себе си. Не ги интересува разпадащата се книжовна българска култура, а само на кой политик да заложат и кой друг да репресират през този, на когото са заложили, за да могат да забогатеят още повече с пай от следващия държавно-европейски бюджет. Те са обикновени прилепала по корпуса на тежък, ръждясал и немодерен кораб, но прилепала с по-силни възможности за всмукване от средните. Шварцман в България ли? Абсурд. Селяни и простаци, на които се кланят клети художници, артисти и други, за да получат трохите от трапезата, политическа или „меценатска“.
И колко прекрасно е, че Дубай падна и вече не може да бъде свещената, неприкосновена обител на всички мръсни пари на света, включително и българските. Какво повече му трябва на човек от няколко ракети.