Безброй са литературните и киношедьоври, в чийто сюжет е заложен ужасът. Основоположник на този жанр е американският писател, поет и критик, признат за майстор на готическата проза, мрачната романтика и създател на модерния детективски жанр Едраг Алън По. С творби като „Гарванът“ и „Убийствата на улица „Морг“ той полага основите на криминалната литература, а животът и мистериозната му смърт допълват мрачната му слава.
Може би не е изненадващо, че известният с мрачните си и зловещи разкази, изпълнени с мистерии, е страдал от душевно разстройство – страхувал се от тъмнината, имал мания за преследване, поведението му често било неадекватно, страдал от халюцинации. Освен това прекалявал с алкохола и често изпадал в тежки депресии. Всичко това не му пречело обаче да демонстрира постоянно уникалния си талант.
Едгар Алън по е роден през 1809 г. в Бостън и е второто дете в семейството на театралните актьори Дейвид и Елиза По, които отглеждат и по-големия му брат Уилям Хенри Ленард По, както и по-малката му сестра Розали По. Предполага се, че е кръстен на героя Едгар от Шекспировата пиеса „Крал Лир“, в която родителите му участват. Баща му напуска семейството, а майка му умира млада от туберкулоза. Малкият Едгар е приютен от богато семейство в Ричмънд – Джон и Франсис Алън. Макар никога да не е официално осиновен, той приема фамилията им като свое второ име. Отношенията му с приемния баща, който е прагматичен търговец, обаче остават напрегнати през целия му живот.
Все пак семейството му осигурява добро образование – първоначално учи в реномирано начално училище в Шотландия, където се набляга на изучаването на латински, а след това младежът продължава образованието си в Лондон. Едгар е буден и любознателен и по-късно постъпва в Университета на Вирджиния, където впечатлява с изключителни постижения. Още като студент обаче се увлича по хазарта и бързо потъва в дългове, а финансовите проблеми го преследват през целия му живот. След конфликт с приемния си родител той напуска университета и започва да пише, за да се издържа. Това обаче не гарантира добри възможности за прехрана особено по онова време в Америка и бъдещият литературен гений живее на ръба на мизерията.
Тежкият период и липсата на перспектива го тласкат към меланхолията, която доминира в ранните му стихосбирки, а темите за смъртта и изгубената любов по-късно ще се превърнат в негова запазена марка. Колкото и да е тягостно възприятието му на света, младият автор скоро е застигнат от истинска слава, която идва с издаването на първите му прозаични творби. Разкази като „Убийствата на улица „Морг“, „Сърцето издайник“, „Черният котарак“, „Кладенецът и махалото“ и романът „Историята на Артър Гордън Пим“, които изследват границите на човешкия разум, вината, лудостта и страха, го превръщат в литературна знаменитост.
Скоро ключово място в творчеството му заема криминалният жанр. С разказа „Убийствата на улица „Морг“ По създава първия литературен детектив – Огюст Дюпен. Именно в тази творба се появява моделът на гениалния аналитичен ум, който чрез логика и наблюдение разкрива престъпления, недостъпни за полицията. Този модел по-късно ще бъде развит от Артър Конан Дойл в образа на Шерлок Холмс.
Освен писател Едгар Алън По е и безкомпромисен литературен критик. Статиите и рецензиите му са остри, често безпощадни, което му печели врагове, но и уважение. Той настоява, че литературата трябва да бъде изкуство, а не морална проповед. В есено „Философия на композицията“ разкрива аналитичния си подход към писането и обяснява как създава най-известното си стихотворение – „Гарванът“, публикувано през 1845 г. Мрачно и хипнотично, то представя свръхестествената история, в която в тъмна нощ безименният разказвач, измъчван от скръб по изгубената си любима, е посетен от мистериозен говорещ гарван, който грачи зловещо Nevermore! („Никога вече!“). Любопитното е, че първият български превод на стихотворението е направен от Елин Пелин през 1906 г.
Въпреки огромния успех По получава символично заплащане за творбите си, но пък се сдобива с признанието, че с неговата поява литературата вече не е същата.
Личният живот на писателя е също толкова трагичен, колкото и творбите му. Той се жени за братовчедка си Вирджиния Клем, когато тя е едва на 13 години. Бракът им, описван като изпълнен с привързаност, завършва трагично – Вирджиния умира от туберкулоза през 1847 г., което напълно съсипва съпруга й. Това е капката, която прелива чашата и сривът на По е неизбежен. Последните години от живота му са обвити в мистерия. Писателят страда от депресия, алкохолизъм и здравословни проблеми. Увеличава консумацията на алкохол с всеки изминал ден, а психиката му се срива драматично. Под въздействието на огромните изпити количества писателят буквално полудява, все по-често изпада в състояния, когато прибягва и до опиума.
След смъртта на Вирджиния той прави два неуспешни опита да се ожени. Първия път избраницата му се отказва, а на втората сватба самият той не се явява, защото се напива и изпада в неадекватно състояние. Намират го след пет дни и го настаняват в психиатрична клиника.
На 3 октомври 1849 г. е открит в безпомощно състояние в делириум в кръчма в Балтимор. Откаран е в болницата на Вашингтонския колеж, в която не е посетен от нито един свой приятел. Умира на 7 октомври само на 40-годишна възраст, а последните му думи са: „Господи, помогни на моята бедна душа“. Цялата лекарска документация, включително и свидетелството за смърт, са изгубени. Причината за неговия край остава неясна и до днес – съществуват теории за алкохолно отравяне, болест, насилие и дори политическа манипулация.
Макар приживе Едгар Алън По да не получава заслуженото признание, след смъртта му неговото влияние е гигантско. Авторът на „Гарванът“ вдъхновява писатели като Шарл Бодлер, Фьодор Достоевски, Хауърд Лъвкрафт и безброй съвременни автори. Днес По е смятан за една от най-важните фигури в световната литература – човек, който превърна страха, мрака и човешката психика в изкуство. Историята на Едгар Алън По е разказ за гений, който изпреварва времето си и плаща висока цена за таланта си.