„Бруталистът“ (The Brutalist), 2024, САЩ/Великобритания/ Унгария, режисьор Брейди Корбет, продуценти: Брейди Корбет, Ник Гордън, Ди Джей Гугенхайм, Андрю Лоурън, Тревър Матеус, Брайън Йънг; сценарий: Брейди Корбет, Мона Фастволд; оператор Лол Кроули, художник Джуди Бекер, костюми Кейт Форбс, музика Даниъл Блумбърг, в ролите: Ейдриън Броуди, Фелисити Джоунс, Гай Пиърс, Исаак Де Банколе.
Награди и номинации: „Сребърен лъв“ за режисура, наградата на FIPRESCI и още 3 от Венеция; за мъжка роля на Ейдриън Броуди от Палм Спрингс, 3 „Златен глобус“: за най-добра драма, режисура, главна мъжка роля на Ейдриън Броуди; 4 BAFTA: за режисура, главна мъжка за Ейдриън Броуди, операторско майсторство и оригинална музика; 10 номинации за „Оскар“, включително за филм, оригинален сценарий, операторско майсторство, главна мъжка роля на Ейдриън Броуди.
Ненужно дълъг филм (215 минути) с претенции за епос, без да каже нищо ново за Холокоста, за разлика от „Пианистът“ (2002) на Роман Полански (пак с Ейдриън Броуди) или „Зона на интерес“ (2023) на Джонатан Глейзър. Но пък за първи път видях 15-минутен антракт на самия екран с часовник за обратно броене.
Унгарският евреин Ласло Тот (Ейдриън Броуди) е архитект визионер, прочут в страната си. Пристига в Ню Йорк след концлагер и Втората световна война. Показват ни Статуята на свободата наобратно. Настанява се в мизерна стаичка у братовчед си и съпругата му. Роднината му има бизнес с мебели и Ласло се включва. Спретва умопомрачителна библиотека за богатия индустриалец Харисън Лий Ван Бюрен (Гай Пиърс), поръчана тайно от сина му. Когато я вижда, баровецът се вбесява и изгонва и двамата. Същото сторва и братовчедът с Ласло. Той заживява в приют и работи по строежи заедно с чернокожия Гордън (Исаак Де Банколе). Междувременно Ласло очаква любимата си съпруга Ержбет (Фелисити Джоунс) и племенницата си Зофия (Рафи Касиди). Не щеш ли, в един миг се появява същият този неприятен Ван Бюрен и за архитекта се открива шанс да сбъдне американската си мечта. Жена му пристига в количка – от глад е получила множествена склероза, племенницата не проронва дума. Щастието отново се оказва химера. За поръчания му грандиозен проект Ласло отива с Ван Бюрен в Карара за мрамор. Именно в Италия са двата най-вълнуващи и живописни епизода във филма. В единия женски глас пее You Are My Destiny на Пол Анка, а Ласло се овъртолва. Той е представител на архитектурното направление брутализъм от средата на миналия век, за което най-характерен е бетонът. Но мраморът нарушава канона. Времето минава. Ласло подивява. В крайна сметка шедьовърът му остава незавършен дълги години. Жена му заминава за Израел при Зофия и съпруга й Вениамин…
Според Брейди Корбет: „Филмът е за това как следвоенната психология е оформила следвоенната архитектура“. Да, в „Бруталистът“ има талант и егоцентризъм, болка и гняв, въодушевление и спазми, унижение и изправяне. Но нищо не е изведено психологически мотивирано, а музиката е твърде патетична. Е, не може да се отрече, че филмът е заснет класно от Лол Кроули – постоянният оператор на Корбет. Ейдриън Броуди със специфичния си нос и орлов поглед е брутално добър, но неговата харизма не може да спаси епидермалността на действието. И да запълни празнотите на безмерно разтегления сюжет. Донякъде героят му е вдъхновен от американските архитекти Пол Рудолф, Луис Кан или Марсел Бройер. Подобно на измисления Ласло Тот, третият е унгарско-еврейски архитект, който работи в стила брутализъм, но се премества в Ню Йорк още през 1937 г. Симпатично във филма присъства Исаак Де Банколе, но не е толкова ефектен както в „Дух куче: Пътят на самурая“ (1999) и
„Границите на контрола“ (2009) на Джим Джармуш.
Освен президента на Европейския джудо съюз Ласло Тот, има още един известен Ласло Тот, роден в Унгария – геолог, извършил вандализъм с чук върху „Пиета“ на Микеланджело през 1972 г.
Прочее наскоро стана ясно, че независимо от наградите и номинациите на филма, Брейди Корбет и съпругата му Мона Фастволд не са получили и цент. „Това е първият път, когато правя пари от години“, споделя той, обяснявайки, че първата му истинска заплата от дълго време идва от режисирането на три реклами в Португалия.
Геновева ДИМИТРОВА