Антон СТЕФАНОВ
Не е за вярване, но Катето Евро стана на 70 години на 1 септември. Актрисата събра на градинско парти в къщата си в Кокаляне най-близките си приятели, за да отпразнува кръглата годишнина. Сред гостите й бяха Марта Вачкова, Владо Пенев, Азис, Галена, Алекс Раева, Орлин Горанов и съпругата му Валя, Славена Вътова, поетът Добромир Банев, актьорът Петър Антонов. Имаше и дрес код – тоалети с леопардов принт. На купона актрисата не спря да се забавлява и доказа на всички, че възрастта е само цифра, а в нея продължава да живее едно вечно момиче.
Обръщайки се назад Катерина Евро няма как да не е доволна от кариерата си. Има над 20 филма, в които е участвала, а култовата й роля завинаги ще остане Рени във филмовата класика „Оркестър без име“. Актрисата и до днес не спира с изявите. Обикаля страната с постановката „Горката Франция“, в която участва и синът й – Александър Кадиев. Водила е много телевизионни предавания, а в последните години се изявява като жури в шоуто на Би Ти Ви „България търси талант.“
В най-бурните си години Катето често се впуска в дръзки предизвикателства. И досега разказва как обичала да си показва гърдите. „Наистина бях Лудото Кате, непрекъснато измислях щуротии, даже вече не си ги спомням всичките – пише актрисата в автобиографичната си книга „Катерина Евро и още нещо“. – Сещам се, че обичах например безразборно да си показвам циците, защото страшно много им се радвах и си ги харесвах. Ето такива глупости измислях непрестанно, отвътре ми идваше да се шегувам и досега тази свежест и забава са живи в душата ми. В онези времена бях известна с това, че докато пътувахме в микробус или рейс и се зададе камион с войници, на всяка цена им показвам цици. Просто исках да ги зарадвам и разнообразя.“
Добре известен факт е, че майката на актрисата умеела да предсказва бъдещето. Била толкова добра, че пред вратата й се виели дълги опашки, излизали от кооперацията и продължавали по улицата. „Действаше като психоаналитик, казва ти хубави думи, като с магическа пръчица ти маха тъгата, обяснява ти спокойно нещата, след това просто летиш. Но развитият социализъм категорично забраняваше подобни прояви: какви ясновидки, какво гледане? Естествено, не след дълго у нас потропа народната милиция, арестуваха майка ми и я отведоха“
Бащата на Катето пък е албанец. През 1961 г., когато Енвер Ходжа прекратява дипломатическите отношения със соцлагера и затваря държавните граници, семейство Евро остава разделено. По същото време Катето, майка й Йорданка и по-малкият й брат Петър са в София на гости на бабата и дядото и повече никога не виждат Илия. „Абсурдна политика разделя семейството ми завинаги, татко остава в Корча, Албания, и никога повече не получаваме вест от него, никога! – разказва актрисата – Връщат ни писмата, за телеграми и разговори по телефон и дума не може да става. Пазя една снимчица, изрязана с къдрава ножичка, на нея сме аз и брат ми съвсем малки, мама ни е снимала в парка, изпратила му я е да ни види, но и нея са върнали. Посетих Албания след 90-а, когато паднаха границите, и разбрах, че татко вече е починал, имал си е и друго семейство.“
Катя Евро от малка знае, че един ден ще стане актриса. И точно така се случва. Преди да получи първите си роли обаче, тя е една от най-търсените манекенки. Птичето каца на рамото й в точния момент. Тя попада в киното в неговия златен период и се среща с едни от най-големите филмови режисьори като Людмил Кирков и Рангел Вълчанов
„Помня, че докато снимахме в Созопол „Оркестър без име”, дядо дойде да ме види. Беше се хванал на работа в Мичурин като готвач в някаква станция, оттам взел автобуса. Носеше, милият, една огромна диня за мен, все едно в Созопол дини не се продават. Искаше да ме зарадва и да ми покаже, че се гордее с мен, защото се снимах във филм. Присъства вечерта на снимките, като дете се радваше. Живеех в хубава квартира, вземах заплата, всичко си имах. Дядо остана да спи при мен, а на другата сутрин, когато се събудих, го нямаше. Беше си тръгнал, но оставил под възглавницата ми пари. Ето, отново плача, когато се сетя какъв мил, благороден и сладък човек беше.
В „Оркестър без име” не пея аз. Истинският глас е на едно момиче, работило по кръчми. След години с колегите ми неведнъж сме си говорили – защо пък не си ги изпях аз песните, след като мога? До ден днешен хората ме карат да им пея „Ке сара” по купони, вече трийсет години я въртя. Така ми писна, взех да ги лъжа, че съм се подписала при нотариус повече никога да не я пея тая песен.“
Всъщност Катерина Евро за малко е щяла да се размине с ролята на живота си в „Оркестър без име“, тъй като по това време била лудо влюбена в любимия си Георги Кадиев-Жорж и въобще не й било до никакви снимки. Още повече далеч от София. Режисьорът Людмил Кирков обаче не искал и да чуе друга актриса да играе ролята на Рени и в крайна сметка, след куп кандърми, тя се съгласила.
В личния си живот актрисата е щастлива със своя съпруг Георги Кадиев, който по професия е художник. Преди да станат гаджета двамата излизат в обща компания. По това време Жорж кара моторче. Една вечер Катето решава да му напише с червило телефонния си номер на домашния си телефон на седалката. А под него изписва името си. Георги, разбира се, се обажда и така започва любовната им история.
През юли 2012 години съпругът на актрисата умира след като не успява да победи рака на белите дробове. В този труден период тя се затваря вкъщи, за да изживее болката си. Голямата й утеха е синът й Александър Кадиев, който пък има поразителна прилика с баща си.
„Много плаках като се роди Сашко, защото исках да имам момиче – признава актрисата. – Всички бяхме сигурни, че аз нося момиче и абсолютно никой не можеше да ме убеди в обратното. А и бях накупила само розови дрехи! Но като се роди момче, изпаднах в шок! А пък и като го видях – стори ми се грозно бебе! Той се роди много дребен – 2,450 кг. Въобще не го харесах. Ама след това Сашко си стана моето любимо дете! Доста се измъчих с раждането му. Самата ми бременност беше много лека. До последно чистех, готвех и канихме много гости със съпруга ми. Но раждането беше трудно и продължи няколко часа. Тогава ги нямаше още сегашните упойки. Раждаш си естествено. С майка много се смеехме след това и аз й казвах: “Представяш ли си да дойдат у нас и да кажат: “Добър ден, объркали сме децата в „Шейново“. Ето го вашето момиченце“ и продължавах: “Нали няма да си дадем детето сега?“ и почвахме да плачем, че могат да ни вземат Сашко!
Като поотрасна, синът ми беше много палав. Веднъж реших да го заведа на Витоша. Взех му една шейничка да се пързаля по снега. Но както си седяхме с приятели и пиехме топъл чай, изведнъж Сашко изчезна. Вдън земя сякаш потъна, никъде го нямаше! Снегът беше страшно дълбок, до кръста ми стигаше. Видях две следи от шейна, които отиваха право към едно дълбоко дере и се побърках. Започнах да тичам с мъка в дълбокия сняг, следите продължаваха все по-надолу и по-надолу, крещях, падах, пак крещях, но така и не го виждах. По едно време дочух от много много далеч едно тъничко: „Майкооо…“ Беше паднал, милият, а отгоре го затрупали тонове сняг като лавина. Ровихме като луди, едва го извадихме.“
Катето може и да не е родила толкова чаканото момиче, но за сметка на това днес се радва на прекрасната си внучка Кати, кръстена на нея. А сега пък е в очакване и на внук.
Интересното е, че тя успява да изпревари видеозона и първа вижда на дъното на чаша за кафе, че снаха й Ивелина Чоева чака бебе. Там има фигура във формата на ембрион. Актрисата веднага съобщава радостната вест, но тогава никой не й вярва. Седмица по-късно обаче лекари потвърждават, че Сашо и любимата ще си имат наследник.
Въпреки че Катето изглежда вечно усмихната, наскоро тя призна, че в последно време се бори с куп здравословни проблеми. „От стрес косата ми започна да пада и затова се наложи да се подстрижа късо“ – обясни актрисата в социалните мрежи. Освен това стана ясно, че страда от остеопороза и болките й са нетърпими. Тя дори едва изкарала предаването „България търси талант“ по Би Ти Ви, в което бе сред членовете на журито. Заради дискомфорта не успява да се представи така, както само тя може. Болките я измъчват и дори една от участващите в предаването екстрасенски не успява да й помогне, въпреки че й прави сеанс. Сега лечението на актрисата продължава, като всеки ден тя си бие инжекции в корема.
И въпреки всичко не спира да върви напред, както го е правила винаги.
Катерина Евро: Моля се да съм здрава, за да видя внучката ми абитуриентка
Ивет САВОВА
Тя e Мария от „Равновесие“, Катерина от „Закъде пътувате“ и незабравимата Рени от „Оркестър без име“. Няма човек, който да не знае коя е Катерина Евро. Участвала е в десетки филми, била е водеща на различни телевизионни предавания и жури в „България търси талант“. Освен това е и изкусна кулинарка, а също и инфлуенсър. Най-горда обаче е с ролята си на майка на актьора и водещ Александър Кадиев, както и баба на внучката си Катерина.
– Кои са най-милите ви спомени от вашето детство?
– Имах чудесни детски години в центъра на София с много игри, с много свобода. Описвала съм ги в биографията ми „Катерина Евро и още нещо“. Беше ми много щастливо тогава – играехме по улиците, нямаше автомобили, седяхме до късно вечерта, нямаше никакви опасности. Бях буйно момиченце, тип мъжкарана, биех се с момчетата, но не бях лошо дете. Катерех се по дървета, тичах по двора, играехме на „Стражари и апаши“. Синът ми беше буен, но внучка ми е много спокойна.
Помня и това, което ми казваха майка ми и баба ми – че трябва да си честен, да не лъжеш. Мисля, че са ми дали добър пример. Бях приятелка с тях, което е много важно. Има родители, които са по-строги и плашат децата си, с което не могат да установят тази приятелска връзка. Но аз съм доволна от сина ми, от това, което е постигнал сам, без моя помощ. Той стана много добър и качествен човек. Много талантлив театрален актьор е и хората го ценят, без да имам заслуга за това.
– Любовта към кулинарията идва от вашите майка и баба. Имате ли любимо ястие, което сте научили от тях?
– Имам много любими рецепти. Обикновено момичетата готвят това, което са виждали у дома. Но много държа на тази рецепта за козунак и за хляб също. Тях ги спазвам, имам ги записани, те са поместени и в кулинарната ми книга „Тетрадка за рецепти и спомени“, защото искам внучката ми един ден да ги знае. Тази книга ще остане и тя ще си надниква вътре и ще си готви. На нея й е интересно готвенето, но напоследък започна да се интересува повече от геймърство. С татко й играят много на игри и това измества любовта към кулинарията. Сега вече, като й кажа да направим заедно крем брюле, тя ми отговаря да изчакам да си довърши играта, и после така и не става. Променят се нещата с децата.
-На колко годинки беше тя, когато започна да се включва в готвенето?
– Готвим заедно още, откакто е 2–3-годишна. Имам видеа, в които е на 3 и меси козуначеното тесто. Много се интересуваше като беше малка. Мисля обаче, че това ще остане в нея, защото то се кодира. Ще стане кулинарка, когато порасне. Аз от 16-годишна започнах да готвя с майка ми.
-Имате ли неуспехи в кухнята?
– В готвенето е необходима практика. Много години не можех да разбера защо крем карамелът ми се получава на шупли. Накрая разбрах, че водата във водната баня не трябва да завира. Има дребни детайли, които човек научава, ако се интересува. Забелязала съм, че ако съм нервна и не съм в добро настроение, не трябва да готвя. Бързам, разсеяна съм и не става. Човек трябва да е спокоен. Специално козунаците се правят в ден, в който си щастлив, в добро настроение. Пускам си музика и гледам да няма хора около мен. Имам приятели, които искат да месят с мен, за да се научат, но им отказвам, защото предпочитам да съм сама, да си мисля нещо приятно и да не се разсейвам с разговори. За храната е важна енергията, която излиза от ръцете ти. Убедена съм, че храната поема енергията.
-Имате сериозен телевизионен опит. Няколко сезона сте били жури в „България търси талант“. Кога ви е било трудно да кажете „не“?
– Има хора, които са много симпатични и добронамерени, но това е сцена, на която наистина трябва да покажеш талант. И не само да го притежаваш, но и да работиш върху него. Случва се някой човек да ми направи добро впечатление, но да му кажа „не“, защото не е представил нещо кой знае какво. Хората понякога се възмущават, че не сме пуснали напред някого, но няма как всеки да продължи към следващите етапи. Включително и от тези, на които сме казали „да“, впоследствие отново отсяваме. Не ми е приятно да казвам „не“, но това е форматът на предаването.
– Има ли талант, който искате да притежавате?
– Не, това, което правя, ме кара да се чувствам добре. Пък и аз умея немалко неща. Няма качество, за което да съжалявам, че не притежавам. Приемам с благодарност всичко, което правя и което ми се е случило в живота, и нямам нужда от нищо друго.
-От малка сте знаели, че искате да бъдете актриса. Някога имали ли сте колебания по отношение на това желание?
– Не, никога не съм се колебала за нищо. От малка си мечтаех да бъда актриса и така се получи. Всичките ми мечти до този момент са изпълнени и съм много благодарна. Исках да бъда актриса, да се оженя по любов, да родя дете, да имам внуче Катерина. И всичко ми се случи. Аз съм човек, който се бори с живота и винаги измисля нещо. Можех с много неща да се занимавам, ако не бях станала актриса. Никога не ме е било страх от работа. Можех например да стана шеф-готвач. Засега животът ме е поставил така, че правя това, което харесвам.
– Другата ви голяма страст е градинарството.
– Да. Много обичам градинарството, зарежда ме земята и това ми е най-голямото щастие. Гледам домати, чушки, краставици, тиквички и много подправки – копър, магданоз, салвия, мащерка, джоджен, розмарин, риган. Слагам от всичко по малко.
-Работата в градината обаче може да е много изтощителна. Сама ли се справяте с всичко?
– Случва ми се вече да се поизморявам, но пък се зареждам. Физическият труд не ме уморява истински. Повече ми се отразява ако съм тъжна, ако нещо не е наред. Чувствам се добре след като съм работила в градината. Целия двор го кося сама, плевя си сама, имам си храсторез и си подрязвам храстите. Градината е под мое владение. Много интересно, че нямам проблеми с къртици или сляпо куче. При съседите ми има, но при мен не идват. Обаче ако се появяват, никога няма да ги убия. Всяко същество ми е мило. Борбата е много голяма с въшките по розите и дърветата, но ги пръскам. Внучка ми също преди се включваше в градинарската работа, но както ви казах, вече расте и са й други интересите. Освен това е предучилищна и има повече занимания в училище. Преди засаждахме заедно луковички на лаленца, тя подстригваше с ножичка тревата.
– Казват, че внуците се обичат повече от децата. В какво всъщност се състои разликата?
– Вярно е и разбрах защо е така. Чудех се навремето на майка ми, когато казваше, че обича най-много моя син Сашко. Откакто имам внучка, разбрах защо. Сега вече имам време. Когато бях млада и родих сина ми, все снимах филми, много пътувах, вкъщи си имах работа. Когато си млад, все нещо вършиш. Докато сега съм по-спокойна. Освен това, ако сега синът ми ми каже, че е болен, няма да се разтревожа. Ще си вземе лекарства и ще се оправи, а на малкото дете му трепериш, защото те е страх за здравето и живота му. Сашко като беше малък се тревожех, като караше колело или имаше мотопед. Тогава си представях страшни картини. Пораснат ли децата, нямаш тази тревожна мисъл към тях. Аз самата вече за никъде не бързам. Не ме влекат събирания, купони, излизания. Но това се постига с времето и опита. На младини човек все иска да постигне нещо, да отиде някъде, стреми се към някакви неща. Докато сега вече съм спокойна и не се ядосвам за нищо. Преди всичко ме дразнеше. Ако счупех чаша, побеснявах. А сега се чудя как съм се ядосвала на тези работи. Но това се постига с възрастта.
– Казахте, че всичко, за което сте мечтали, ви се е сбъднало. Имали все пак някое желание, което не се е случило?
– Не, нямам такова желание. Единствено не съм искала да загубя близки хора като майка ми, съпруга ми. Това са неща, които се случват в живота. Но всичко хубаво, което съм си помислила, ми се е случило и съм много благодарна. Майка ми казваше, че винаги трябва да се мисли за хубавото, защото ако мислиш лошо, го предизвикваш и не си щастлив. Гледам да нямам черни помисли. Да, понякога не ни се случват хубави работи, но това са уроците на живота.
– Важно място в живота ви заемат приятелите. Губили ли сте такива?
– Аз имам приятелства, продължаващи 30–40 години. Имам и по-скорошни, които също са ми много близки. Славена Вътова например, с която се запознах в „България търси талант“. А иначе на всеки му се е случвало да губи приятели, особено жени. Между жените приятелството невинаги се получава. Но такива неща са ми се случвали на младини. Преди хаотично се раздавах, имах хиляди приятелки. Не искам да се хваля, но съм добър приятел, а и знам, че на моите близки хора могат да звънна по всяко време и ще се отзоват.
-Пречи ли славата?
– Не, по-скоро помага. Хората са много добронамерени, пишат ми хубави съобщения, чакат ме след представления. Може да се намери някой да напише нещо лошо, но не обръщам внимание.
– За какво се молите?
– Да съм здрава по-дълго време, за да видя моята принцеса Катерина абитуриентка.
-Лесно ли е да си инфлуенсър?
– Хората ме харесват и затова ме следват. Пишат ми много симпатични неща и им е приятно това, което публикувам. Затова спечелих наградата „Инфлуенсър на годината“.
– А коя е най-ценната житейска награда?
– Това, че имам такъв син, с когото много се гордея. Той ме направи щастлива, защото е много добър. За всеки родител това е най-голямата награда – да се гордееш с детето си. В това има смисъл и всичко, което правим, е за децата.
– Липсва ли ви нещо?
– Не, животът трябва да се живее скромно, да си хапваш скромни храни, да си щастлив, да си набереш нещо зелено от градината и да си го приготвиш, нямаш нужда и от много дрехи. Както казваше Рангел Вълчанов, Бог да го прости, човек и да има две бани и две тоалетни, не може да ходи и в двете. Така че на човек не му трябва много да е щастлив. И искам да живея скромно, нормално и да съм здрава. Нямам никакви амбиции за нищо голямо. При младите е нормално да искат всичко, и аз съм била така – пътувания, хубави дрешки, парички. Пътувала съм, но вече съм на друг акъл. Заключението, до което стигнах, е, че не ми трябва нищо повече от това, което имам, и не ламтя за нищо.
Другите за нея
Марта Вачкова: Винаги сме били заедно в тежки моменти
За първи път видях Катето пред ВИТИЗ и й казах, че я обожавам. Тогава тя ме прегърна и до ден днешен я имаме тази топлина. Няма да забравя, когато Сашко падна от един покрив и си счупи крака, а аз ходех в болницата да му чета приказки. Винаги с Катето сме били заедно в тежки моменти. Много ми беше тъжно, когато почина съпругът й. Той беше забавен, обичаше да танцува, но като се разболя, изживяхме изключително труден период.
Петър Антонов: Не харесвам, че прекалено вярва на хората
Катето я познавам цял живот. Освен, че ми е най-близкият приятел, е една от любимите ми актриси. Тя е всичко. Това са няколко планети събрани в едно. От нея се уча на отдаденост към другите и на енергия. Тя не се спира. Ако някой има проблем – тя е там.
Катето ми помогна да бъда още по-силен човек. Зареди ме и продължава да ме зарежда с невероятния си поглед към живота. Не харесвам в нея това, че прекалено много вярва в хората. Добротата й понякога й носи разочарование и я наранява.